Хилда Казасян: Баща ми ме научи да съм над дребнометията

Тя е усмихнатото лице на джаз музиката в България. Родена е на 27 март 1970 г. и сякаш успешната кариера и големият талант са й предопределени, тъй като във вените й тече кръвта на големия диригент и композитор Вили Казасян. Завършила е Националното музикално училище “Любомир Пипков” със специалност “Ударни инструменти” и класическия отдел на Консерваторията отново с ударни. Зад гърба си има много концери и няколко албума, а телевизионните зрители я познават като участник в журито на предаванията “България търси талант” (първи и втори сезон по Би Ти Ви) и в седем сезона в “Като две капки вода” по Нова тв.

По повод 50-годишния си юбилей Хилда Казасян даде интервю за в. “24 часа”.

- Хилда, на 27 март отбелязахте 50-годишен юбилей. Преди да бъде наложена карантината, имахте ли планове да го отпразнувате?

- Истината е, че аз по принцип не съм много по планирането на празниците си. Но ако има случай, в който въобще пък не съм планирала нищо, е този. По съвсем обясними причини. Така че си бях вкъщи, където се чувствам най-добре заедно с дъщеря си.

- В тази карантина, в която не се излиза навън, имате ли време за равносметка?

- Не излизам въобще. Не защото ме е страх, а защото смятам, че наистина трябва да сме отговорни и един път поне трябва да бъдем всички заедно. И освен ходенето до студиото на “Като две капки вода” (тя е жури в тв шоуто - б.а.) и два пъти до пазар, не съм излизала и не съм си подала носа от вкъщи. А за равносметките ще кажа, че правя точно обратното. Тъй като цял живот, от много мъничка, непрекъснато моето мозъче не спира да работи, и то са едни равносметки, анализи, чудесии по цели нощи. Най-големия кеф, който усетих в последните години, е когато спреш да правиш това и просто започнеш да живееш. И не само че не си правя равносметки, а напротив - за първи път от много години живея истински пълноценно именно защото си забраних ежесекундните анализи, които моят мозък прави и през деня, и през нощта. Както мама ми е казвала много пъти: “Остави го това мозъче мъничко да почине”. 

И установих, че истинското живеене, което е абсолютно изкуство, е когато оставиш нещата да се случват свободно.

Това е цяло изкуство и се постига много трудно, но аз наистина положих усилие да мога да се наслаждавам на мига и на деня. Ето затова не ми се отразява този режим в момента. Защото моментално нагласих себе си, отдадох се на ситуацията и сега ми е много приятно. Вкъщи съм, на топло. Не че не се притеснявам, естествено е да имам притеснения и за хората, и за здравето им, и за икономиката. Всичко това е едно на ръка. Но успях това, че сме принудени да си стоим вкъщи, да го превърна в нещо фантастично и съм сигурна, че много от нас след години, когато това нещо отмине, ще се върнат към този период и ще е като към нещо хубаво. Кога друг път ще имаш възможност да се събудиш и сам да избереш как да подредиш собствения си ден и да не зависиш от хилядите обстоятелства, които иначе ти подреждат живота?

А в момента имаш възможност така или иначе да се събудиш и да подредиш самичък този ден от живота си. Това е невероятно нещо, за което ще си дадем сметка, когато, дай боже, всичко отмине.

- Какво успяхте вие да си вземете от ситуацията?

- При невероятно забързания и разпилян от ангажименти живот, който живеем, кога друг път ще мога да остана с дъщеря си за повече от 10 дни, ами и за доста повече напред. Да си останем двете вкъщи и да направим така, че да ни е истински хубаво. Което е невероятен шанс. Който иначе заради ритъма, в който живеем, е невъзможен. Аз само се връщам с едни торби и куфари, хвърлям едни дрехи, вземам други и заминавам, пътувам... Тя хвърчи от урок на урок, от училище на курс и т.н. И мисля, че това никак не е малко. А иначе аз съм домошар като цяло и това за мен не е много фатално. Най-любимото ми нещо, най-пълноценната ми почивка е да съм си вкъщи. Така че не съм направила кой знае какви лишения или компромиси със себе си. Най-приятно ми е вкъщи да ми е оправено, подредено, да съм запалила всички свещи, да си сипя чаша вино и да си чета или да гледам нещо.

- Миналата година си подарихте концерт за рождения ден. Тази беше ли планиран такъв?

- Много исках да имам концерт не за друго, а защото наистина много добре се чувствам, когато работя на този ден. Аз работя с едни от най-добрите джазови музиканти, но те се превърнаха в едни от най-добрите ми приятели. И всъщност страшно вълнуващо е, когато хем имаш това преживяване на сцената, хем след това се събирам с тези хора, с които се чувствам прекрасно и нещо подобно ми се въртеше из главата. Но както виждаме, тази година трябва да оставим нещата просто да се случат от само себе си. Да се облегнем на нещата, които се случват, и да бъдем по най-максималния начин полезни, така че да излезем по-бързо от тази ситуация.

- Дъщеря ви Надежда-Мари също имаше рожден ден в началото на седмицата - навърши 18 г. На нея поне не ѝ ли се искаше по-голямо парти за навършването на пълнолетието?

- Как да не ѝ се искаше?! Само че много хубаво е казано, че ако искаш да разсмееш Господ, трябва да му разкажеш за плановете си. Тя си беше организирала парти с приятелите, беше запазила място. Но така или иначе, това, което изключително много ме впечатлява, е, че те, на тяхната възраст, като че ли са много по-отговорни от нас. И тя с най-близкия ѝ кръг от приятели, съвсем честно ще кажа, че в тези дни, откакто е карантината, не са си показали носовете навън. И то не защото ги е страх, а защото са изключително отговорни към по-възрастните от тях - към бабите и дядовците им. На мен това страшно много ми стопли душата и много силно ме впечатли. Тя много дисциплинирано прие, че няма да има парти. На нея самата друго не ѝ минаваше през акъла. Дойдоха двамата ѝ братовчеди, които също не са мърдали от вкъщи, и си направиха затворено парти за малко, колкото просто да се видят и поздравят.

- Нея учите ли я да не анализира и да не се вглъбява във всичко?

- Не, не мога. Тя е Овен като мен и съм се убедила от собствен опит, че тези неща не се учат. През тях трябва да минеш и да достигнеш до твоята истина. Т.е. това няма как да го научиш. Научаваш го само със собственото си израстване и преминавайки през всичко останало. Аз до голяма степен това го имам и като даденост, като ген от татко (покойния вече музикант Вили Казасян - бел. ред.), който наистина винаги през целия си живот е заставал над всички дребнотемия, които е възможно да избегнеш. Никога не е влизал в тях, така че да отрови собствения си живот и този на хората около себе си. Успявал е с усмивка да гледа на неща, на които хората отдават нервите си със седмици наред. И при мен е така, което много улеснява живота ми. 

- Преди време дъщеря ви се изкушаваше от музиката. Още ли е така?

- О, да, тя продължава. Страшно много обича музиката. Тя има невероятния късмет да попадне на нейната муза проф. Ганка Неделчева, която превърна изкуството и музиката не просто като нещо, което трябва да правиш, а като част от нея. Тя е много талантлива и носи тези неща в себе си, то само тогава може да стане, разбира се.

Аз съм имала този късмет като мъничка с моя проф. Добри Палиев, когото обикнах като втори баща и който придаде на музиката съвсем друго значение в живота ми.

Освен това тя много се запали и по фотографията и мисля, че много я бива.

Но съм твърдо убедена, че това поколение има едно нещо в мозъчетата, отворено много повече от нас, свързано с интуицията, и смятам, че те сами трябва да изберат пътя, по който ще тръгнат. Мисля, че всеки ще избере най-правилния за него си път. С всичките уроци, които има да научи, с всичките мечти, които трябва да сбъдне. Не трябва в никакъв случай да се намесваме в избора им. Те знаят много по-добре от нас на тяхната възраст какво е най-доброто за тях.

- Включихте я в свой концерт в зала 1 на НДК преди годиини. Обмисляте ли нова съвместна изява, когато това е възможно?

- Аз никога за нищо не я пресирам и думата “трябва” в нашата къща, слава богу, не съществува. Тя сама поиска и се включи тогава. Беше невероятно преживяване и за нея, а аз щях да умра на сцената на този концерт, който посветихме на баща ми – “С музиката на Вили” , в зала 1 на НДК. Залата беше препълнена, нямаше свободен стол и да правиш дебюта си на тази крехка възраст (преди 3 -4 г.) пред 4000 души е страшен героизъм.

Добре, че бях толкова заета с организацията и с концерта, че не се замислих в дълбочина какви поражения би могло това да има, ако не се беше справила. Но беше много силно изживяване. Сега тя е в годината, преди да завърши училище и знаете какво им е – застанали на кръстопът да избират къде, какво, защо, как, кога в тези бързи срокове, в тази крехка възраст.

Мисля, че не ѝ е много до концерти. Оставила съм тези инициативи в нейните ръце и бих била толкова щастлива, ако това се случи. Но всяко нещо си има времето.

- Въпреки карантината всеки понеделник сте жури в шоуто за имитации “Като две капки вода”. Това как ви се отразява?

- С Маги (Халваджиян, продуцента на шоуто - бел. авт.) си говорехме, че в момента, в който телевизията спре да работи, нещата наистина са много страшни. Това е нещо, което отново приемам като част от тази отговорност, за която говорехме досега. Всеки има нужда от едни три часа на седмица, в които наистина да забрави всичко останало и просто да се забавлява и да се усмихва. Това не е никак малко в момент като този. 

- Вие вече сте много години жури в това шоу. Изчезва ли тръпката и емоцията с времето?

- Много е различно. Самите участници всяка година са различни. Енергията вътре е различна и наистина няма как да претръпнеш.

Когато попаднеш там, виждаш целия този екип от фантастични, усмихнати, млади, кадърни хора (аз с тях съм вече близо 10 години, защото преди това правихме два сезона и на “България търси талант” с почти същия екип).

Маги има някакво невероятно качество с много обич, добрина и благородство да кара хората да дадат най-доброто от себе си в това, което правят, и да го правят с истинско желание. Това важи и за участниците, и за всички нас, които сме замесени в тази история, че много си личи искреността, която съществува.

От първия ден, в който сме започнали да работим с Маги, съм видяла, че всичко е едно към едно на това, което зрителите виждат, когато се излъчва шоуто. Това много си личи и е много ценно нещо. Така че тръпката ми е същата като първия път и това пък е най-хубавото. Разбира се, че съм малко по-уверена, по-спокойна. Първият сезон надали е било точно така, но вече не си спомням (смее се). За старта на този сезон, пътувайки към студиото, отидох като на среща с най-близки приятели на най-хубавото парти. Такова беше усещането ми, такова беше настроението ми.

- Това шоу успя ли да пречупи някакви ваши предубеждения, за фолкпевците например?

- От първия лайф до последния ти почти не виждаш тези хора като себе си. Ти ги виждаш непрекъснато маскирани и вкарани в някакви образи. Обаче по невероятен начин още вторият-третият лайф успяват да извадят качества, които не излизат дори в предавания, в които хората едва ли не участват, за да покажат себе си. Не мога да разбера каква е тази магия на това шоу, но е абсолютен факт и да, досега едни от най-талантливите, най-изпълнителните, стриктни и отдадени са попфолк изпълнителите. Правят ми изключително силно и добро впечатление. Не че съм имала кой знае какви предубеждения. Винаги съм смятала, че всеки трябва да слуша и да прави това, което иска. Но в това шоу фолкпевците наистина ми направиха много силно впечатление. Най-важното всъщност е да не преставаш да се изненадваш.

- След толкова години в журито изкушавали ли сте се някога да влезете като участник?

- Първите четири години самите ние се превъплъщавахме като образи, аз имах два много успешни и два недотам успешни. И добре, че ги имахме, за да си дам вече съвсем ясна представа колко трудна задача е тази. Не знам дали хората въобще могат да си дадат сметка колко много труд влагат участниците в тези три месеца. За кратките срокове от една седмица ти да влезеш в образа, да научиш песента, текста, да влезеш в натюрела на човека, когото имитираш. Това е страшно трудна задача. Вече виждайки колко е трудно, не бих се изкушила да вляза като участник. (Смее се). Предпочитам да съм жури.

- Кое ще бъде първото нещо, което ще направите, когато карантината падне и се върнем към нормалния си живот?

- Първото нещо, което ще направя, е да се видя със скъпата ми майка, с която в момента не се виждам по абсолютно обясними причини, за да пазя нея.

И нещо техническо - ще трябва да стартира рекламата за 15-те концерта, които се наложи да преместя за юни. 

Дай Боже, да не се налага да ги местя още веднъж. Но първото нещо, което ще направя, е да обяви новите дати на тези концерти. Те са много интересни. Точно в деня, преди да се обяви свалянето на всички концерти и културни събития, бях в Плевен, където подготвихме цялата програма с най-красивата филмова музика, която представяме в момента. Вече имахме 15 концерта и към музиката Христо Йотов и Живко Петров направиха фантастични нови аранжименти с Плевенската филхармония, с която ни предстои голямо турне. Наши специални гости отново ще бъдат Теодосий Спасов и Васил Петров, на сцената пак ще сме с Христо Йотов и Живков Петров, Димитър Карамфилов, Мишо Йосифов. Нямам търпение турнето да тръгне. В деня преди забраната чух тези аранжименти и ги изпълнихме веднъж с Плевенската филхармония. Така с целия възторг, с който тази музика изпълни душата ми и сърцето ми, си останах вкъщи с надеждата, че съвсем скоро ще го изпълним. Но всичко си идва в най-точното време и по най-добрия начин.