С Кремена палим цигари и си говорим за щастието, компромисите и дълголетието на брака. За приятелствата и за нещата, които не може да прости.
Припомняме ви един наш разговор с нея.
Кремена, разкажи ми историята на една “втора” сватба?
Когато с Маги се женихме, баща ми донесе жестоки булчински рокли от Италия. Но казах, че с тях няма да се облека. Толкова смешно ми се струваше... На сватбата си бях с бял кожен костюм и полугола. Църковен брак не правихме, само запалихме свещ в “Св. Петка”. Обещахме си един ден да се венчаем в църква. Малко преди да навършим 20 години брак, спонтанно ми дойде идеята за сватба, но и Маги, и майка ми не я приеха достатъчно въодушевено и аз им се нацупих. Казах, че никога няма да се венчая. По-късно Маги превърна идеята ми в медийна сензация. Той винаги успява да даде смисъл на моите хрумки и да ги направи красиви.
Много бракове не оцеляха, каква е теорията ти за твоя брак?
Никога не планувам нищо, а и е въпрос на късмет двама души да се намерят и да си паснат. Важно за нашите взаимоотношения е взаимната свобода – всеки да има своята територия и собствен живот. Независимо че ежедневието ни с Маги е много свързано заради работата, никой от нас не държи да знае къде е другият във всяка минута.
Означава ли това, че сте оперирани от ревност?
О, не! Това ще означава, че не се обичаме. Някаква доза ревност винаги е необходима, но е факт, че не сме си давали повод. Той много се кефи аз да се наглася и да изглеждам добре, хората да ме харесват. Аз също се кефя, като го харесват. Но с годините станахме като някаква щампа за семейство и никой не се опитва да сваля Маги, а мен още по-малко (смее се).
Продължаваш ли да си във вихъра на купона?
Аз много излизам по заведения, почти всяка събота съм някъде, за разлика от Маги, който въобще не обича, защото му се надува главата. Нашата тумба, с която вече 15 години излизаме заедно, е затворен кръг от хора и естествено никой няма да дойде да ме сваля, като знае, че съм женена от 120 години (смее се). А що се отнася до ревността, ако имам повод и нещо ме кара да се съмнявам, ще съм много ревнива. Маги – също. Но бракът се гради върху доверие.. 
Имали ли сте трудни периоди?
Разбира се, и то не един. Особено трудно ни беше, когато загубихме бащите си. При Маги се случи няколко месеца преди да се оженим. Беше толкова внезапно и е един от най-кошмарните ни спомени, особено за него, защото се случи в ръцете му. Баща ми си отиде от рак за два месеца, като никой не ми беше казал, че е болен. Трудно ни беше и когато Маги се занимаваше с търговия и едва ли не пари за кафе не сме имали. Но от друга страна това са най-хубавите ни години. Не се отделях от сина ни Бебо, не можех дори да си представя, че ще го гледа баба или друг човек. Не ми е било болна тема дали ще излизаме или няма, колко пари имаме. Нашата формула е, че никога не сме се стремили с цената на всичко към нещо, винаги сме правили нещата, за да се случват, да ни е кеф и да сме удовлетворени. Никой от нас не е болно амбициозен и не е искал да става известен.
Ако греша, ме поправи, но с лекота се справяш с всичко, въпреки че винаги се занимаваш с няколко проекта едновременно?
Трудно се случва всичко у нас, пазарът е малък, а имам много проекти... Имам асистентки, с някои сме заедно вече 10 години, и без тях е абсурд да огрея навсякъде. Така че хем с лекота се случват нещата, хем с един тон нерви, свързани с организацията им.
Явно както успяваш да съхраниш трайни отношения с хората, с които работиш, така е и с приятелствата, едно от които е с Гала?
С Гала минахме през различни периоди, но си оставаме най-близки. Не знам как се е зародило приятелството ни, вероятно както и просъществува брака ни с Маги. Защото когато се запознах с него, ходех с двама души и не можех да избера между първата и втората си любов. Хората се намират и остават заедно. Аз имам приятели още от първи клас. С Гала е вид любов от пръв поглед. Просто се усетихме и за дни станахме близки. Е, изсипаха кофи с интриги между нас, но ние минахме с 200 км/ч през всичко и имам чувството, че някой ден ще си седнем главица до главица и ще си стареем заедно (усмихва се).
На кого още можеш да кажеш всичко докрай?
Близка съм с майка ми, със сестра ми, с Ева – сценарист в “На кафе”, с Марина, която ми е приятелка още от първи клас и сме израснали в Докторската градина. И с Мария Игнатова съм много близка, вече сме и съседи и почти всяка вечер сме заедно с нея. Тя е изключително деликатен, ненатрапващ се и позитивен човек. Както и за Гала имах други очаквания, преди да я познавам, така беше и за Мария. Очаквах, че е по-различна и няма да си допаднем. Всъщност купоните много ни сближиха и двенките си се прибираме в 5-6 сутринта, обикновено боси (смее се).. 
О, да, имам болезнена страст към шофирането. Ако сме заминали на почивка със самолет, което рядко се случва, защото имам страх от летенето, адски ми липсва шофирането. Първите години от брака ни само аз карах. Ужасявам се да ме вози Маги. Но сега, като пътуваме до Италия, си разделяме пътя с него, за да ни е по-леко. Обожавам да шофирам и голяма част от живота ми минава в колата. В нея работя, говоря, ям, плача, смея се. Е, изнервящо е заради шофьорите по пътищата. Като бях млада, беше много по-приятно (усмихва се).
И сега изглеждаш прекрасно, въпреки че не си пристрастена към разкрасителните терапии?
Обичам масажите, но това ми се случва, когато сме на почивка, иначе нямам време. Фитнес ненавиждам, спорт също, макар че имам пътека вкъщи и ходенето на нея е максимумът, който правя. Понякога плувам. Диети не спазвам.
Има ли порок, от който искаш да се отървеш, както и от черта в характера, която ти пречи?
Нямам воля да откажа цигарите. И съм човек, който не прощава. Гала прави безумни опити да ме научи на това. Правя се, че съм забравила нещо, но като не можеш да забравиш, не можеш и да простиш. Освен това водя борба с вятърните мелници, като се опитвам да оправя всичката простотия около себе си. Имам силно чувство за справедливост и силен характер. Подсъзнателното усещане на хората до мен е, че аз съм движещата сила на повечето събития.
Това е голямо улеснение за тях?
Да, включително и за моите близки (усмихва се). Винаги аз мисля за всички, като квачка съм. Но истината е, че имам потребност да се грижа за хората. А някои мислят, че съм минала целия си живот ей така, на юруш и усмихната, и че като караш мерцедес, е достатъчна причина да не изпадаш в депресия. Никой не допуска, че на мен може да ми е мъчно и трудно, да ми е пусто, да ми се реве... Но въпреки всичко избърсвам сълзите и тръгвам.
Мислила ли си някога какъв живот те очаква?
Вярвам, че Господ гледа какво ти е в сърцето и това ти дава. Напоследък се замислих, че колкото и да ми е натоварено и динамично ежедневието, съм щастлива, че животът ми минава по този начин и мога само да се радвам. Имам прекрасно семейство, работа и приятели, и най-прекрасното дете. Откакто се помня, нямам никакви цели за утре. Правя нещата по най-добрия начин, защото така трябва. Никога не съм си представяла този, за когото искам да се омъжа, както манекенките, които искат да е висок и с чувство за хумор (шегува се). Когато на 20 години решихме да се женим, за миг не съм се запитала дали е рано или дали това е мъжът. Всичко се е случило, без да го мислим и двамата, както и по-късно връщането ни в България от Италия, където живеехме. Ако трябва утре да направим нещо, пак ще постъпим импулсивно. С Маги не сме правили нещо с цената на всичко и може би затова се е случвало. Мога само да съм благодарна, може би е някакъв дар от Бога. Щастлива съм! (усмихва се).
снимки Донка Златанова и Валентин Киров за Studio Blick
грим Алина Манова
Коментари (0)
Вашият коментар