Пенелопа - митът за жената, която чака завинаги

Митът за Пенелопа е част от епичната поема „Одисея“, написана от Омир.
Функцията на този вид литературна форма е да изгражда модели за подражание, които хората да имитират. Заради това героите в този разказ са архетипни. С други думи, те синтезират поредица от ценности и умения, които ги превръщат в идеалните модели за подражание.
Както често се случва с тези митични истории, най-интересните послания са тези, които се четат между редовете.

Историята на Пенелопа е доста красива, но също така разкриваща, ако я разгледате внимателно какво представлява тя от културна гледна точка. Тази творба говори за положението на жените в отношенията.
Пенелопа е символът на преданост и саможертва, но тя също така проявява черти, които се появяват в различни митологии. Тези характеристики са свързани с хитростта и способността за измама като средство за постигане на цел.

„Как бих искала целомъдрената Артемида да ми даде смърт толкова мека, така че да не продължавам в сърцето си да скърбя цял живот и да копнея за любов на съпруг, перфектен със своите добродетели.”
Пенелопа

Историята на Пенелопа
Според разказа на Омир Пенелопа е родена в Спарта от сладководна нимфа и от краля на региона. Историята наистина започва, когато Одисей - смел воин, решава да потърси половинка, която да му бъде утеха и спътник. Търсенето му го отвежда в Спарта, където среща най-
красивата жена, която някога е виждал – Елена от Троя.

Тя е толкова красива, че ухажорите й са много. Затова баща й и Одисей се страхуват, че спорът за нейното внимание ще заявят, че победителят ухажор трябва да бъде уважаван от тези, които побеждава. Одисей обаче се чувствал неспокоен относно ситуацията.

По това време в Спарта пристига друга красива жена на име Пенелопа. Тя е братовчедка на Елена и идва да й предложи съвет. Одисей и Пенелопа се влюбват от пръв поглед.

Раздяла
Одисей и Пенелопа се преместват в Итака. Баща й Икар се опитва да я задържи в Спарта, но тя тъгува от любов, мълчи и покрива лицето си с воал. По този начин, намеквайки, че тя ще бъде само с Одисей (Икарий по-късно изгражда храм, посветен на скромността, на мястото, където това се е случило).

В крайна сметка, те се събират, разменяйки си дълга целувка, с която запечатват любовта си. Година по-късно тя ражда Телемах в Итака. Малко след това избухва Троянската война и Одисей трябва да напусне семейството си. Той прекарва 10 години във войната и още 10 на обратно към дома. През това време го съблазняват нимфа, магьосник и принцеса, но той винаги мисли за жена си и сина си.

Междувременно Пенелопа има няколко ухажори. Някои от тях дори се настаняват в къщата й. Те я призовавали да се омъжи за един от тях, тъй като смятали, че Одисей е мъртъв. Тя обаче знаела, че съпругът й е жив и скоро ще се върне.

Лукавството на Пенелопа
За да не се налага да приема предложението на някого от своите ухажори, Пенелопа им казва, че ще избере един, когато завърши тъкането на конкретен гоблен. Тя започва да тъче през деня и през нощта, прекарвайки четири години в това, в края на които Олисей най-накрая се завръща. Тя го подлага на някои тестове и накрая го разпознава. Самото присъствие на Одисей кара ухажорите да отстъпят от намеренията си.

Има няколко версии на това, което се случва. Най-широко разпространената и най-обичаната от хората казва, че Пенелопа и Одисей „живели щастливо до края на дните си“.

В друга версия Одисей отхвърля жена си, защото я обвинява в кокетство и флирт, с които завъртала главите на своите ухажори.
В трета трактовка на легендата той я убива, а в четвърта я връща при баща й, защото смятал, че му е била невярна.

Но поуката от цялата история е, че Пенелопа е моделът на саможертвената жена, която мълчи и търпеливо чака, докато нейният отдавна изчезнал любим се завръща. Нейният гоблен представлява този омагьосан кръг на съпротива. Нейното пътешествие е онова, което западната култура е установила като идеално за съпруга.