"Искам да променя отношението към хората на изкуството"
Тя е режисьор, актриса, сценарист. Твърде малко жени биха се осмелили да направят това, което Яна Титова нарича първия „милион“ в живота си. Обичана и призната в трупата на Народния театър, тя напуска, за да разбере какво има след това стъпало. За да открие, че в костюма на актриса ѝ е тясно и да влезе и в доспехите на сценарист и режисьор. Яна успява. Режисира един от най-гледаните филми у нас през последните години – „Доза щастие“, присъединява се и към екипа на успешния сериал „Откраднат живот“. Тя е майка на две прекрасни момиченца, които заедно с баща им Александър Алексиев учат на любов... преди всичко към себе си
Интервюто на Яна Титова е част от проекта на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.
Млада жена режисьор звучи смело и дръзко. А какво е всъщност?
– Всъщност вече даже не съм и чак толкова млада, така че май за мен звучи повече като „отговорно“. А това да се занимаваш с изкуство, вече само по себе си е дръзко и смело! Особено в България.
Разкажете две истории – тази, в която сте спечелили професионална битка благодарение на това, че сте жена, и друга, в която сте изгубили, защото сте жена?
– Аз не знам какво е да НЕ съм жена и какви битки щях да печеля, ако не бях… Но това, което знам, е, че да се оправдаваш с пола си, е също като да искаш някой да те съжалява. Мисля, че жените отдавна не сме в тази позиция. И няма нужда от излишен феминизъм, нека просто да работим и да вярваме в собствените си възможности. Мисля, че съм спечелила точно онези битки, които са били за мен.
Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли дистанция, или държите да сте близо до колегите си? А знаете ли как изглеждате в очите на вашите колеги – важно ли е за вас тяхното мнение?
– Никога не гледам на екипа ми като на хора, които работят за мен. По-скоро сме хора, които заедно създават нещо. Така всеки се чувства на мястото си и вярвам, че дава всичко от себе си. Защото каквото и да правим, то е наше. Иначе аз мисля, че доброто настроение е чудесен мотиватор за всички. И ни помага да идваме с любов и желание на работа. А какво по-хубаво от това!
Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е само за пари. Кой е вашият „първи милион“, вашата голяма печалба?
– Първият ми „милион“ беше решението ми да напусна Народния театър и да тръгна по света, така да се каже. Това е най-категоричната крачка, която съм предприемала, и нито за секунда не съм съжалявала, защото си дадох сметка колко много неоползотворени възможности има за мен. И най-вече, че изкуството не се затваря в граници.
Как учите себе си, децата си и екипа си на толерантност – към различните и към тези, които не мислят като вас?
– За мен всеки човек е различен. И е вълнуващо да разглеждаш всеки като отделна единица. Не обичам да поставям хората под общ знаменател и към всекиго се опитвам да се отнасям спрямо него самия. Разбира се, когато се сблъсквам с хора, които не споделят моите виждания, пътищата ни просто не се срещат. И това е добре. Отдавна вече не губя време с хора, които не са ми по вкуса.
Откъде и как научихте формулата за здраво семейство, ако вие я познавате?
– Не я познавам още. Самата аз се лутам всеки ден, за да я намеря. Но истината е, че формула няма. И когато си го напомням, съм най-щастлива. Има моменти, в които осъзнавам, че ако не правех толкова много неща наведнъж, щях по-пълноценно да използвам времето със семейството ми, но пък моята работа е емоция. А за емоцията няма работно време. Нито пък събота или неделя.
Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?
– Да се смеем. Важно ми е да намираме време и за това. Искам да могат да изразяват чувставата си и да не се отказват. Много ми е важно да ги науча да обичат себе си и да се ценят. Да не чакат това от другите хора.
Кое от своите родители взехте, за да продължите напред и от какво от техния опит се отказахте?
– Любовта и отговорността към онова, с което се занимавам. И сплотеността на семейството.
Как усещате, че един мъж се плаши от силна жена като вас? Опитвате се да го успокоите, заблудите или поемате управлението на връзката?
– Моят мъж не се плаши от мен, така че не знам. За мен е важно, че подкрепя всичките ми проекти и ми помага с децата. Иначе не обичам игрите и нямам малки тайни. Каквото искам, го казвам, каквото не ми харесва – също. Гледам да съм максимално директна, за да не давам грешни сигнали.
Какво винаги сте искали да кажете на мъжете, но не сте се осмелявали?
– Всичко си казвам и на мъжете, и на жените. Ако пък срещу мен стои човек, който няма да разбере какво искам да кажа, си замълчавам. Така си спестявам много време и безсмислени приказки.
Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?
– С готвене. И знам, че ще съм добра. Просто сега нямам време и за това.
Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате? В края на деня кое е поценното: успяла или щастлива?
– Успяла е равно на щастлива при мен. Няма друг вариант. А за „малките радости“ приемам моментите, в които съм истински спокойна и успявам да се насладя на момента.
С какво ще сте променили професията, колегите си и може би света, когато влезете в ролята на пенсионер?
– Аз няма да се пенсионирам никога. Така че имам още много да давам. Дано да са неща със смисъл. Какво ще променя, не знам, времето ще покаже. Но със сигурност знам какво искам да променя - и това е отношението към хората на изкуството, към техния труд и произведенията, които създават. Много трудна задача. Но не и невъзможна!
Може да намерите „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
Коментари (0)
Вашият коментар