„Харесвам си и страховете, и комплексите. Превърнах ги в работещо за мен колело”
Една от най-обичаните и колоритни български актриси няма нужда от представяне. Нейните образи в театъра и киното са ярки и запомнящи се, достатъчни да напълнят с радост и смисъл цял човешки живот. Но недостатъчни за самата Силвия. Тя не може да е само актриса. Не ѝ стига да е просто звезда. Силвия Лулчева е съзвездие от идеи, енергии, хъс, движение, доброта. Неизброими са благотворителните кампании, на които тя подава ръка: „Българска хранителна банка“, „Заедно в час“, кампания за донорството на Министерството на здравеопазването, кампании на Червения кръст, кампании в борбата с рака на гърдата, „Аутизъм днес“ и много други. Силвия не ги брои, не прави статистика. За нея единствено важно е да не спира – в даването, в ученето, в обичането, в изкуството да живее красиво.
Интервюто на Силвия Лулчева е част от новия проект на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.
Бихте ли се описали в няколко изречения?
– Рошава, забързана, отворила поне 60 прозорчета на десктопа, всичко е важно, всичко е за сега. Искам го бързо, мога го докрай, аз съм 24/7 и нямам умора. Един непораснал човек – това е индианското ми име. Не казвам, че съм несериозна, нито безотговорна. Но все още съм приятно наивна и безсрамно оптимистична. Когато много ми паднат знамената, ми е необходимо само да се наспя и на другия ден отново вдигам флага и тръгвам напред. Защото дълбоко в себе си вярвам, че хората не се събуждат да правят лошотии. И ти трябва да можеш в дадената ситуация да извадиш доброто от някого, който иначе е склонен да направи страшни поразии. В това се състои талантът да живееш – емоционалната интелигентност. И аз много искам да я развия и да науча дъщеря си да обръща мача.
Каква е дефиницията за успех за един актьор?
– Отново се връщаме към емоционалната интелигентност. В моята професия е много по-важен характерът, отколкото талантът. Това е колективно изкуство и изисква изключително напасване. Защото къде свършва свободата? Там, където започва свободата на другия. Аз мога да надграждам и да доминирам партньора си в името на моя успех – така провалям и себе си, и него. Така че – характер, партньорство, дисциплина, колектив. Ако ги постигнеш, това е успех.
С какво в своята сфера сте различна от колегите си?
– Неуморно говедо съм (смее се). Нямам умора и нямам насита. Не съм лакома за работа, защото от това ще стана известна, нито съм лакома за работа, защото от това ще стана богата. Лакома съм да науча още нещо. Слава богу, осъзнах, че нямам право да подценявам нито един човек, срещу когото заставам. Мога да поискам единствено от себе си мъдростта да видя с какво този човек е по-добър от мен в нещо и да се науча от него. Единственото, което никога не свършва в този живот, е училището. И трябва да помним винаги, че отговорът на всяка задача е в условието. Дишай няколко пъти, прочети го втори път, трети път, дай възможност на процесора да заработи и ще започнеш да виждаш отговора. Това е успехът също – спокойните очи и бистрата глава да видиш решението.
Вие сте силно ангажирана със социални каузи. Защо го правите, какво ви дава даването?
– Съвсем нормално е хората да те търсят, когато си популярно лице, за да подкрепиш тяхната кауза. Когато видях, че този наплив става прекалено голям, любезно седнах да помисля как да отклонявам някои, защото „не“ също е отговор, при това интелигентен. И си дадох сметка кои са нещата, които наистина ме вълнуват, и че няма нужда да участвам в тези, които минават през мен като вятър. Здраве и образование – за жалост, те са най-слабите параметри в държавата, оттам идват и всички беди. Правя го, защото, когато съм убедена в нещо, имам дарбата така пламенно да ти го опиша и горещо да го опаковам, че да си оближеш пръстите. Когато вярвам в нещо, мога да говоря безуморно и безутешно. И вместо да се уморявам, аз добивам още по-големи сили, когато виждам, че хората ми вярват.
Откъде и как научихте формулата за здраво семейство, ако изобщо я знаете?
– Напоследък видяхме, че каквото и да стане, ти можеш да намериш решение в здравото семейство. В сигурността, в темелите на изконния дом на душата, където е семейството. Баща ми като почина, аз бях на 9 и нашето семейство се счупи някак. Затова аз съм наследник на грешен модел, защото майка ми стана майкататко и ме „арестува“ с прекаленото си доверие. Тя каза: „Аз не мога да те контролирам и няма да те следя. Ти прецени къде отиваш, така че нищо да не те застрашава, защото аз не мога да дойда да те спася“. Тогава ми се включиха всички възможни защитни сетива. Тя ми даде свобода, с което ме заключи. Майка ми не е от лигавите майки – тя ми гласува доверие, но го запечата със строгост. Вкъщи имаше правила, зачитане на чуждата воля, финансова дисциплина, хигиена и чистота. И разбира се, между всички тези трябва да сложим и малко обич. О, да, също и нейното прословуто: „Стани от масата, не си гладна!“.
Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?
– Слава богу, аз много рано разбрах, че децата не те слушат какво говориш, а те гледат какво правиш. Така че бъдете добрият пример като майки и ще имате добри деца. Не си губете времето да възпитавате децата си. Възпитавайте себе си. Децата рано или късно ще заприличат на вас.
По-лесно ли е да живееш като силна жена, или е по-трудно?
– Не ми е трудно. Животът ми харесва и ми е приятен. Да, страхувам се. Да, харесвам си страховете. Да, харесвам си комплексите. Да, трябваше да мине много време, за да започна да си ги харесвам и да ги превърна в продуктивно и работещо за мен колело. Сега вместо 4 имам 6 колела и съм едно голямо возило. От лека кола станах камион. Защото разбрах, че всички имат комплекси и страхове, и вместо да си ги крия, ги използвам като товар, който увеличава инерцията и скоростта ми. Не мисля, че съм по-силна от всяка друга жена. Единственото, което осъзнах много рано, е, че когато някой ми крещи и се държи лошо, той не го насочва към мен – това са неговите страхове, неговите тревоги, неговите проблеми. Всички грешки, които правим, са от страх и от желание да бъдем харесани. И когато видя, че някой е до гушата в страхове и грешки, знам, че той е много уплашен или толкова му се иска да бъде харесан, че вече се дави. Единственото нещо, което трябва да направиш, когато много те е страх, е да започнеш. Почни и ще видиш как тръгва. Като дойде денят, довери му се. Денят сам се грижи за себе си. Господ е много голям, Той има голям сценарий – следвай Го, няма да сбъркаш!
Какви съвети бихте дали на своето 20-годишно „аз“?
– На 20 е много хубаво, защото всичко предстои. Имаш всичката възможност да отидеш не на Марс, ами на другия край на Вселената. И да се върнеш, и да разбереш, че тук е най-хубаво. Не искам да се връщам обаче назад. Това, което е било, си го харесвам, не искам да си го поправям. Ако не ми харесва, че съм такава и че нещата са каквито са, ги приемам като моментна снимка – утре кадърът ще е друг. На младите момичета, които са написали тези въпроси, бих казала: прощавайте си, изисквайте, но бъдете много смели да опитвате. И когато сгрешите, няма нищо страшно да кажете „извинявай, бих искала да науча как да се случи“. Бъдете любопитни, грешете смело, имате време да се поправите. Господ е толкова умен, че винаги дава шанс за дузпи. А дузпи – колкото искаш, мачът сега започва. Играйте го смело, не се страхувайте да показвате онези части от тялото си, които мислите за несъвършени. Те са уникални, никой друг ги няма. Сега бих си показала и коленете, и дупето, всичко, което се опитвах да скрия някога. Обичайте си и пъпките, те са си ваши. Сега, на тази възраст, на всяка пъпка бих се радвала, защото това би означавало една хормонална буря, която никога вече няма да ми се случи. И бъдете любопитни. Търсете отговори – има поне три. Както на тестовете, които решавате в училището. Приемайте, разбирайте, прощавайте, грешете смело, благодарете и се извинявайте. И бъдете едни чисти, спретнати, ухаещи божествено момичета, които могат да благодарят на поне три европейски езика.
А да казват „обичам те“?
– Първо на себе си! Моля ви, научите ли това, сте завладели целия свят. Обичайте се така силно, че да можете да си дадете сметка, че и другият се обича така силно. Само когато обичате себе си, ще можете да обичате някого другиго. Не обичайте като робини. Обичайте като кралици. Обичайте щедро. Обичайте широко! Пускайте това, което обичате! Не си дръжте децата и мъжете вързани за полите! Пускайте ги да летят! Пускайте ги да излизат навънка, за да видят, че там, където се връщат, е кралският двор!
Какво винаги сте искали да кажете на мъжете, но не сте се осмелявала?
– Нищо не деля на полов признак – нито страха, нито потта, нито мръсотията, но единственото, което не мога да простя на един мъж, е глупостта. А на една жена мога... Ако един мъж е някаква бъбрива многознайка и не си е прочел домашното, тръгвам си, изчезвам. Искам да можеш повече, да си чел повече и когато си до мен, да ми е луксозно на душата.
Може да намерите „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
