„Успехът никога не се постига само от един човек”
Олимпийска шампионка в скока на височина от „Атланта ‘96”, сребърна медалистка от „Сеул ‘88“, световна рекордьорка с 209 см от „Рим ‘87“. Така започва визитката на Стефка Костадинова и продължава с още отличия, още титли, още награди, още рекорди. Ако говорим за успех в спорта, то тя е въплъщението. Избирана е рекордните 4 пъти за спортист №1 на годината в България, пет пъти е №1 на Балканите. През 1996-а е наградена с орден „Стара планина първа степен“ за изключителните ѝ заслуги към страната. За нея е открита специална секция в музея на световната атлетика.
- Откъде и как научихте формулата за здраво семейство, ако вие я познавате?
– От майка ми и баща ми и от техните близки. Малките деца попиват света около тях и подражават на своите родители. Възгледите за твоето бъдещо семейство се изграждат още в детските години, когато се оформя мирогледът на всяка личност.
- Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?
– Невинаги остава време и ресурс за всичко, но изкуството е в баланса. Човек е устроен така, че винаги мисли, че може още и още. Всъщност в общуването с децата няма формула, но най-същественото е да не забравяш, че винаги можеш да даваш на тях и на близките си повече. Че те заслужават още… Това важи в същата степен и за работата, за отношенията с колеги и познати.
- Как подреждате своя ден извън служебните ангажименти? Как пандемията промени ритъма?
– Пандемията промени много ритъма на живота ни. Вече втора година сме свидетели на това колко крехък и неустойчив може да бъде нашият свят. Това е много важен урок за всички, дано не го забравим бързо. В условията на върлуваща изключително коварна болест човек се пренастройва като начин на живот с мисъл за детето, семейството, работата. При нас пандемията пренасрочи олимпийските игри в Токио за година по-късно. Искрено се надявам това лято в японската столица спортистите да могат да покажат, че започваме да печелим войната с вируса. Желая на всички да са здрави и да постигнат своя максимум точно по време на игрите. Самата олимпиада ще бъде много ясен и силен знак, че човечеството може да се справи с това предизвикателство. Убедена съм, че ще излезем по-силни и разумни от сегашната ситуация.
- Какво е човечността?
– Човечността е сред най-важните качества. Всеки от нас може и е добре да бъде по-човечен. Това е нещо, което кара хората да те помнят.
- Как дефинирате и обяснявате успеха – своя и на други хора?
– Той не се постига само от един човек, а идва след усилията на съвкупност от хора. Може аз да съм била талантлива, но без способни личности около мен нямаше как да постигна големите успехи, рекорди, титли. Става дума за талантливи треньори, талантливи конкурентки в сектора, за всички, които по някакъв начин са ми помогнали да бъда на върха. В спорта не е леко, но когато си си поставил високи цели и резултати, всичко остава на заден план. За това ми помагаше целият щаб от специалисти край мен, за което съм им много благодарна. Макар и индивидуален спорт, успехите в атлетиката никога не идват без помощта на хората край теб. Специално в скока на височина България има много силна школа и е записала изключителни успехи. Ние притежаваме феноменални състезателки, като започнем от първата световна рекордьорка Йорданка Благоева, след това всички, които прелитаха над двата метра и с десетилетия ни правеха горди като българи. Винаги благодаря на всяка една от моите съотборнички и съпернички, защото без тях аз нямаше да се изградя като силен състезател, като шампион и рекордьор. Тяхната конкуренция помогна България и до днес да държи световния рекорд в скока на височина при жените.
- Как учите себе си, децата си и екипа си на толерантност – към различните и към тези, които не мислят като вас?
– Това е нещо, което човек учи непрекъснато. В напрегнатия ритъм на живот, покрай забързаното ежедневие не бива да забравяме една важна дума – толерантност. Човек се учи всеки ден в изкуството да изслушваш събеседника срещу теб, да се поставяш на негово място, да чуеш неговите аргументи. Днес всеки мисли и живее със самочувствието, че разбира от всичко, а то не е така. Нека има повече чуваемост между нас, повече толерантност. Убедена съм, че това помага във всяка една област от живота.
- Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате. В края на деня кое е поценното: успяла или щастлива?
– Вече втора година тези малки ежедневни радости се промениха. Много искам в края на всеки ден да съм здрава, хората край мен да са здрави и засмени. Искам да не губим близки и приятели в тази война с вируса и всичко да свърши час по-скоро, да няма мъка, да не си отиват хора. Вярвам, че човечеството има сили да преодолее това сериозно предизвикателство. Найважното е да сме здрави, след това всичко може да се постигне. За себе си не правя дългосрочни планове. Силно желая и се надявам на олимпиадата в Токио да имаме повече поводи за гордост и национално самочувствие. Пожелавам на всички наши спортисти със заслужени квоти да дадат максимума от себе си с националния екип. Убедена съм, че те са способни на престижно участие, и се надявам да ни зарадват с това да чуваме българския химн в японската столица това лято.
Интервюто на Стефка Костадинова е част от проекта на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н.
Коментари (0)
Вашият коментар