Може да си успял, без да си богат, както и обратното
Майчинството е ренесансов период за всяка жена
Лили Владимирова е собственик на галерия „Нюанс“. Художник, съпруга, майка, дъщеря, галерист, приятел и какво ли още не. А приоритетът се сменя спрямо житейския период и нуждите в него. „Благодарна съм от цялото си сърце на родителите си, че ме създадоха, отгледаха и възпитаха. Дадоха ми основата, за да изградя това, което съм днес”, споделя Лили Владимирова. Завършва монументална живопис при професор Димо Заимов в Художествената академия. През 1994 г. проектира и изписва кръщелната зала и иконите в централния корпус на църквата „Свети Георги Победоносец“ в столицата. От 2007-а се занимава усилено с иконопис. Строго спазва иконографския канон и се отнася с уважение към този символ на християнската вяра. Преди 7 години заедно с Емил Чушев основават галерия „Нюанс“, която от самото начало заявява значимо място в културния живот на града – локация в центъра, прекрасно архитектурно пространство, екип от професионалисти и много добри контакти.
Интервюто на Лили Владимирова е част от новия проект на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“. Тя е сред първите участници в един кръг от жени, с които имаме честта да търсим формулата на успеха и женското щастие, но и да обсъдим на специални срещи в следващите месеци важни обществени теми като образование, здравеопазване, дигитализация и т.н. Стартираме проекта с луксозното издание "Жените, които променят", в което на 300 страници разказваме историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.
Какво харесвате у себе си и какво не – погледнете се със самоирония.
– Не приемам лесно обиди, за да имам пространство за хубавите неща в съзнанието си. Не съм от хората, които броят проблемите, а по-скоро радостите – това е моят начин да разшифровам значението на думата „щастие“. Харесвам у себе си това, че съм адаптивна и поемам предизвикателства. Злободневните ситуации, в които самоиронията ми обикновено се проявява, левитират около въвеждането на някаква технология, която не съм ползвала досега. Обясняват ми нещата по няколко пъти и аз ги прилагам, но със съмнителен успех. Явно съм аналогов човек и понякога се получават куриозни моменти. Друго, което не харесвам у себе си, е говоренето пред хора. Аз съм човек на действието и когато трябва да говоря пред аудитория, се чувствам неестествено.
Какви ценности изповядва вашата компания и каква е вашата лична професионална мисия?
– Създадохме галерия „Нюанс“, за да бъде едно ново начало, целящо да промени средата, в която работя. Нещо, за което бях изключително критикувана, е, че пространството не е концептуално: представяме различни жанрове – както млади, прохождащи артисти, така и утвърдени. С времето се убедих, че това е правилен подход. През годините имаме редица художници, които представят първата си самостоятелна изложба при нас – това е изключително събитие. Имаме и невероятни автори, които нямат академично образование, както и доайени, с които е отговорно да работиш. Галерията съвместява много дейности, но смятам, че фокусът е да показва интересно, смислено и хубаво изкуство, а мисията – да популяризира българското и да развива пазара на изкуство. Търговският успех е изключително важен за артистите в съвремието ни, особено за младите. Има толкова модерни професии, които с лекота могат да упражняват, но на мен ми се иска да задържим някои от тях към професията художник. Колкото до професионалната етика на галерията, тя е изградена върху вътрешния ми морален компас – за мен това е правилният начин един мениджър да създаде устойчива професионална среда. Особено когато екипът е малък като нашия.
Защо избрахте точно тази сфера да правите кариера – кое ви привлича, затруднява, провокира? В кой момент разбрахте, че това е правилната посока?
– Не мисля, че съм избирала – Той ми е дал посоката. Когато Всевишният ти е дал определени качества, не трябва да ги пилееш. Важно е човек да вярва във възможностите си. Благодарна съм, че осъзнах посоката още като ученичка в Художествената гимназия. Гледам простичко на „кариерното развитие”. Мисля, че не ние трябва да гоним кариерата, а тя нас, като си вършим работата правилно, отговорно, всеотдайно и с любов. Това е дълъг път, наситен с различни препятствия, но ако не губиш вяра и не се отклоняваш, стигаш дотам, накъдето си се запътил. За мен лично трудността дойде, когато застанах от другата страна и започнах галерийната си дейност. Цялата отговорност към художниците и средата – всичко беше ново и непознато за мен. Благодарна съм на партньора ми в управлението на галерията, с търпение и труд постигнахме желаните резултати. За нас беше важно да построим така нещата, че да имаме време и за дейността си на художници, и го постигнахме. Щастлива съм от този факт – рисуването е момент на нирвана за мен, а галерията ми носи друг вид удовлетворение и радост. Пазарът на изкуство в България е в период на развитие, той е сложна и трудна материя и се радвам, че мога да участвам в тези процеси.
С какво в своята работа сте по-различна от вашите конкуренти?
– Не съм в състезание с конкуренти, просто нямам такава душевна потребност и не изпитвам завист от постиженията им. Напротив, затова създадох и галерията – за да давам възможност и на тях да показват позицията си, да развиваме средата заедно и да изградим едно голямо и смислено цяло, което да стимулира културния живот в България.
Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли дистанция, или държите да сте близо до колегите си? А знаете ли как изглеждате в очите на своите колеги – важно ли е за вас тяхното мнение?
– Може ли да мотивираш някого да обича? Самото изкуство е любов! Или го усещаш с всичките си сетива, и полагаш усилие да покажеш посоката на себеподобните си, или напразно губиш енергия и време и резултатът е „умора и бреме”. С колегите ми се изслушваме, но и чуваме. Ако питате как ме приемат йерархично, ще кажа, че отговорът се крие в моногамността, с която се движим съвместно от години. Нито допускаме нови, нито членовете на компанията ни реят поглед в пространството. Когато е необходима, дистанцията я има, но не спирам да усещам и уважението, и обичта на колегите си, които преди всичко са мои съмишленици.
Как се промени бизнесът като цяло във време на пандемия?
– Вярвам, че човек е устроен да живее и с 2, и с 200. В такова време се моля да имаме вяра и воля да оцелеем и финансовите загуби ми се струват по-малък проблем от загубите на живот и човечност. Спазвайки мерките, ние не можехме да провеждаме събитията си. Както за всички, така и за нас липсата на жив контакт е осезаема, а това е важна част от галерийната ни дейност. Но организирахме бизнеса си така, че да може да функционира и онлайн – това беше нашият начин да се адаптираме. От друга страна, може би защото в това затишие човечеството имаше възможност да си припомни духовните си потребности, се появи повече интерес към българските художници и артисти, което може само да ни радва. Подготвили сме изключителни проекти, които нямам търпение да представим на публиката.
Какво ново разбрахте за вашата компания и колеги в тази извънредна ситуация?
– Затвърдих положителното си мнение за екипа ми. Във времето, в което галерията беше затворена, ние прекарахме много повече време заедно и свършихме огромно количество работа, за която нямахме време преди заради ежедневните ни ангажименти. Всичко се случваше в една много неформална обстановка и беше хубав момент.
Как се справяте с тези, които несъзнателно пречат или активно вредят на успеха на компанията и на вашия екип, или просто бездействат? Лесно ли се разделяте с хора?
– Ако някой не се адаптира към особеностите на работата, това се вижда. Ще си позволя да дам един съвет: когато създаваш какъвто и да е модел на поведение, не забравяй, че винаги може да се окажеш и от двете му страни. Няма застраховка срещу нечистоплътността на неможещите, които са способни единствено да вредят, но няма и как да пренебрегнем благотворството на доброжелателите. Затова вярвам в доброто и светлото, които с времето отмиват злобния елементаризъм.
Как и от кого се учите да управлявате?
– Опитът учи. Когато отворихме галерията, исках всичко да е перфектно и всички да са доволни. Тогава моят съпруг ми каза, че за да е успешен един бизнес, и двете страни в него трябва да са малко недоволни. Трябваше ми време да разбера какво значат тези думи, а именно, че всеки трябва да направи компромис в името на общия успех. За да реализираш успешно един проект, трябва да няма его и да знаеш точно какво и защо го правиш.
Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е само за пари. Кой е вашият „първи милион“, вашата голяма печалба?
– Първия „милион“ го спечелих отдавна, когато се самооткрих и продължих по пътя, който припознах като мисия. Това ми носи радост въпреки препятствията, които са неизбежни. Когато осъзнаеш, че не гониш цената, а си намерил стойността, значи си го спечелил.
Кой е бизнесът на бъдещето, в който ще ви е интересно да се развивате и доказвате?
– По-скоро е бизнесът на отминалото. Когато изкуството е било оръжието, а не компютрите. Мисля си, че ако върнем одухотворяването извън опростения житейски минимализъм и провокираме всички сфери на изкуството да присъстват отново в живота, ще открием възможности извън глобалния онлайн. Добре забравеното старо е почти винаги най-актуалното ново и аз виждам развитие в тази посока. Като художник използвам стара технология, която е много по-сложна, бавна и трудоемка, но резултатът е изключителен. Не бих се доверила на съвременни методи и технологии, които биха ме улеснили, но биха отнели от качеството и въздействието на произведенията ми. В моята работа има традиции и те са важни.
Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?
– Когато децата ми бяха малки, аз бях напълно отдадена на грижата за тях и това е период, на който искрено се наслаждавах. Сравнявайки майчинството с периодите в историята на изкуството, бих го нарекла ренесансов период за всяка жена.
Как е по-просто да се прави успешна кариера – сама или с мъж до себе си?
– Нямам личния опит на това да съм сама, със съпруга ми сме заедно от студенти. В професионален план във времето винаги сме се подкрепяли и единият е давал път за изява на другия. Той е човекът, който ме провокира да се развивам и изправям пред предизвикателства ежедневно. Но в приятелския си кръг имам примери за жени, които се справят сами и са прекрасни хора и професионалисти. Може би няма еднозначен отговор на този въпрос.
Как и къде една успяла и известна жена може да открие точния човек за точната връзка?
– Аз срещнах моя партньор в Художествената академия и сме заедно от времената, когато да си успял или известен, не беше предпоставка да се влюбиш в някого. На мнение съм, че тези отношения не се търсят, а се случват, и ако човек е искрен и честен в желанията си, нещата се получават.
Как подреждате своя ден извън служебните ангажименти? Как пандемията промени ритъма?
– Дните ми в активния галериен сезон са добре организирани. Сутрин съм в галерията, а следобед в ателието. След това се занимавам с всичко останало, което е на дневен ред. Опитвам се да намирам време за спорт. Едно от любимите ми занимания е конната езда, но не пропускам възможността за планински преходи и гмуркане през лятото.
Кога влязохте в кухнята за първи път, кога влизате сега и каква е кулинарната ви визитка?
– Обичам да готвя, правила съм го винаги. Българската традиционна кухня е силата ми, но обичам и да експериментирам. С най-голямо удоволствие готвя за децата си и ми е изключително приятно, когато, преди да се приберат, ми поръчат да приготвя нещо от моите специалитети.
Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?
– В живота си съм се занимавала с различни неща. Ако хипотетично не мога да правя нещата, с които се занимавам сега, със сигурност ще намеря нещо друго, което ме вдъхновява. Може да звучи клиширано, но многократно съм си мислила, че някой ден бих искала да отида на мисия на Червения кръст.
Как ще убедите българина, че е време да спре да мрази успелите и богатите?
– Не смятам, че българинът мрази богатите или успелите, особено съвременният и активен човек. Нека не забравяме, че да си успял, не значи задължително да си богат, и да си добре материално, не означава, че си успял.
Как учите себе си, децата си и екипа си на толерантност – към различните и към тези, които не мислят като вас?
– С разговори, с разбиране към другата гледна точка. Децата ме учат страшно много не само на толерантност, но и на много други важни неща за съвременния свят. Освен това аз не се притеснявам да питам.
Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате? В края на деня кое е по-ценното: успяла или щастлива?
– О, разбира се, че щастлива!
С какво ще сте променили професията, колегите си и може би света, когато влезете в ролята на пенсионер?
– Рано е да се каже. Ще поживеем – ще видим, както казват руснаците.
Може да намерите „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
