любо

Скъпа редакция, От началото на рубриката чета историите на други хора и често потръпвам от ужас и от липса на надежда. Не съм си представяла, че някой ден ще ми се прииска и аз да ви пиша,

Познавате го от векове. Но изведнъж нещо ви просветва и решавате, че е той, единственият, мъжът на живота ви. Можете ли да направите от най-добрия си приятел свой съпруг?

Уважаеми приятели от най-женското списание, Сигурно ще втреща повечето ви читатели с моята история, но ги моля само да не забравят, че това все пак е история за любов.

Не знам за вас, но на мен повече романтична влага ми държи, когато мъжът до мен прибере прането, измие чиниите и пусне прахосмукачка, отколкото ако обере розовия храст на бабата от съседната къща.

Сигурно сте изпадали в онова състояние, в което очите ви не може да видят нищо друго освен красивите устни, прелестните уши, шеметния алаброс, мъжествените прасци на любимия.

Уважаема редакция, Имате ли отговор на въпроса защо мъжете са станали толкова страхливи? Аз нямам. Станах на 35 години и все още не мога да си отговоря защо всичко, на което ме учеше моят баща,

Мили хора, Понеже идват Светли празници, иска ми се да ви помоля да се обърнем към хората, от които сме получили най-много любов в живота си – нашите родители.

Едно от най-любимите занимания на жените е да отричаме чувствата си. Да не признаваме, че харесваме мъжа отсреща и че изобщо не сме влюбени, а просто изпитваме любопитство към чисто новия господин в

Уважаема редакция, Имате ли отговор на въпроса защо мъжете са станали толкова страхливи? Аз нямам. Станах на 35 години и все още не мога да си отговоря защо всичко, на което ме учеше моят баща,

Обичах Антон, откакто се помня. Имахме кратка връзка в гимназията, след това пътищата ни се разделиха. Опитах с друг, с втори, с трети, не се получаваше.