Харесам го, ама не си признавам

Едно от най-любимите занимания на жените е да отричаме чувствата си. Да не признаваме, че харесваме мъжа отсреща и че изобщо не сме влюбени, а просто изпитваме любопитство към чисто новия господин в живота ни.
Не е ли в пъти по-лесно да си налеем чаша вино и да си направим един бърз разбор на разликите между двете картини – на тази преди неговата поява и на тази, в която той е основният силует в рисунката.
Какви са признаците, че харесваме някого, ама не си признаваме?

Дирим го в социалните мрежи
Преди да се появят Facebook, Google+, Instagram и прочие социални мрежи, беше по-лесно да си отговорим на въпроса от раз дали харесваме този или онзи мъж. Пак се опитвахме да разберем нещо за него, ама за това използвахме информатори като братовчеди, приятели, далечни роднини, съученици...
Сега всичко, което ни е нужно за обекта на внимание, го има в интернет. Колкото по-известен, толкова по-благодатен за детайли, които биха ни позволили да снемем моментална анамнеза и на него, и на бившите му любови. Ако прекарваме повече време от обикновеното в социалните мрежи, дирейки всичко, което може да намерим за него, то със сигурност го харесваме повече от чифт обувки.

Опитваме се да го впечатлим
Ако се пробваме да се правим на вещи в спорт, за който вчера сме разбрали, че съществува, само и само за да го впечатлим, то със сигурност жестоко сме си паднали по него. Заради едно от моите гаджета открих неподозирани музикални съкровища, които и до ден днешен смущават следобедния сън на свраките пред балкона.

Ако ни кара да нервничим
Все тая дали вече сме се целували с него, правили сме секс или все още сме на вълна мисъл за него. Ако това ни кара да се чувстваме неспокойни и дори нервни, то със сигурност е влязъл под кожата ни безкомпромисно.

Не спираме да говорим на приятелите си за него
Знам колко досадни може да бъдат влюбените хора. Непрекъснато въртят плочата с всички „божествени“ качества на избраника си. Знам и колко приятели могат да бъдат приятелите, ама, съгласете си, всичко си има граница. Ако в продължение на седмица непрекъснато слушаме I want to break free на Queen, най-накрая наистина ще искаме да скъсаме синджира. Същото е и с нашите другари, на които до гуша им е дошло от хубостника, дето уж не харесваме достатъчно.

Не може да си го изкараме от главата
Не е нужно да казвам повече, нали?