В природата те са разпространени по целия свят. И все пак най-голямото им разнообразие е във влажните тропически гори. Там растат като епифити (прикрепени, но не паразитиращи) по дърветата, в пукнатините на скалите, в почвата около реки и езера.
Като стайни растения обикновено се отглеждат само някои от тропическите папрати. Различни са по размерите, формата и размножаването си. На практика те са и най-добрите растения за отглеждане в баня с прозорци, където въздушната влажност е висока и светлината е естествена. Листата им изпаряват и отделят интензивно влага, създавайки благоприятен микроклимат в зона, в която се намират и други растения. Затова са предпочитани партньори в зеления ъгъл на хола или офиса.
Най-добре е папратите да се купуват през пролетта. Ако това стане през есента и зимата, често не успяват да се адаптират в новата среда и загиват. За отглеждане в домашни условия се препоръчват най-устойчивите видове.
Нефролеписът е най-популярен с различните си големини, компактност и наделеност на листата.
Адиантумът е изящна и нежна папрат, предпочитана заради красивите си обагрени в черно листни дръжки и ефирни като дантела листа. При различните видове листата са с различни размери, степен на разклоненост и строеж. Повърхността им е водоотблъскваща и това не позволява водните капки да повреждат и разкъсват листата.
Асплениумът за разлика от повечето папрати е с дълги, ненаделени листа. Разположени са фуниевидно и образуват внушително растение, наподобящо гнездо. Затова е и популярното име гнездовидна папрат. При асплениумите има и “живораждащи” представители – по върховете на листата се появяват новите малки растения, които при попадане в почвата се вкореняват много бързо.
Циртомиумът е с кожести листа с блестяща повърхност. Младите растения се развиват бавно, но с възрастта се разрастват, като образуват само по няколко нови листа всяка година.
Птерисът има няколко известни и използвани за декорация сортове. Критският птерис е с най-разнообразни листа – от изпъстрени с бели ивици до едноцветни в по-тъмна или по-светлозелена багра, с вълнист листен ръб или с наделени листни върхове, наподобяващи петльов гребен.
Пелеята е красива папрат с дълги стъбла и дребни кръгли листа.
Платицериумът е красива и необичайно изглеждаща епифитна папрат. Наричат я още еленови рога, заради формата на листата. Нуждае се от пространство, за да разкрие красотата си. Често се отглежда и върху дървесна кора.
Давалията също е епифитна папрат, известна още като маймунско краче. Характерните є коренища са мъхести. При появата си растат нагоре и достигат до 90 см. Обхващат външния ръб и стените на съда, в който е засадена папратта. Задължително се оставят извън саксията на открито, така както е в естествената среда, в която коренищата се увиват свободно около дънери и камъни в тропическата гора. Не трябва да се изрязват. Затова най-често давалията се отглежда във висящи саксии.
Коментари (0)
Вашият коментар