Ревността във връзките е сложно чувство, свързано със страст, обич. То обаче може да е провокирано от усещане за притежание, себелюбие и сила. Нарцистичната ревност е една от многото му разновидности.
Акцентът върху нея пада върху егото на този, който я изпитва.
Нарцистичната ревност е много интензивна и разрушителна и причинява много страдания.
Всеизвестно е, че няма никакви дълготрайни гаранции във връзките.
Да речем, че влюбеният не иска да загуби партньора си и в даден момент може да се страхува, че трета страна заплашва връзката им. При нормални условия тогава се появява ревността, която е проява на съпротива и несигурност. Това обаче невинаги е така, тъй като зад това усещане може да стои някакъв друг аспект.
Тази ситуация описва „нормална“ и мотивирана ревност. Нарцистичната ревност обаче е нещо друго.
В тези случаи страхът от загуба на някого, когото обичате, не е най-важната грижа, а по-скоро разочарованието от това, че ще бъдете изместени от трета страна. Ще изпитате гняв заради щастието, което партньорът му може да изпитва с друг човек.
Който даден индивид изпитва нарцистична ревност, страда много, но не заради загубата на любимия човек. Той е наранен, защото егото му е наранено и често му е трудно да различи едното от другото.
Вместо да бъде наранен, защото другият е отнел привързаността му, той се измъчва от чувството за загуба. Това може да предполага, че до голяма степен този човек е подходил към връзката от властова позиция.
Ясно е, че изневярата нанася нарцистична рана. При нормални условия обаче това причинява страдание, гняв и негодувание, с което измаменият може да се справи. Или връзката свършва, или двойката търси диалог и решение.
При нарцистичната ревност това не се случва. Този, който я преживее, няма да намери мира, докато другият не си плати за нанесената обида. Той ще се чувства в правото да бичува партньора си емоционално, а понякога дори и физически. Той няма да му позволи да се „измъкне“, без първо да плати висока цена.
Да обичаш или да бъдеш обичан от нарцисист
Нарцисистът сам по себе си не е лош човек, но се нуждае от помощ. Тъжното е, че той рядко го признава и затова разрешаването на конфликти с него е трудно. На всичкото отгоре той е объркан и в същото време обърква и партньора си.
Да, нарцисистът може да покаже солидарност и защита, както и чар и жизненост. В замяна обаче той иска пълно обожание.
Нарцистичната ревност е характерна за хора с фундаментална фрактура в егото. Те смятат, че им липсва по някакъв начин и компенсират това, като сами се оценяват високо. Те обикновено не осъзнават това.
Това разбито его прави ревността отличителен белег за това кои са те. Не се нуждаят от трета страна, която дебне наоколо, за да покажат своите подозрения и недоверие. Освен това те завиждат и на постиженията и успехите на партньора си. Те искат половинката им да им да бъде едно стъпало надолу от тях или поне партньорът им да ги смята за най-важното нещо в живота си.
Провокиране на ревност
Нарцистичната ревност има и друга страна. Доста често хората, които я изпитват, същност се опитват да накарат партньора си да ревнува. В резултат на това не е необичайно да флиртуват точно под носа на любимия. Или в краен случай да изневерят, оставяйки очевидни следи, за да бъдат „заловени“.
Създавайки ревност у партньора си, те постигат нещо, от което се нуждаят: да направят отсрещния несигурен. Надеждата е, че това недоверие ще накара партньора им да се съсредоточи повече върху тях, а те живеят за това.
Типичен случай на нарцистична ревност е те да причинят нещо на половинката си, което не искат им се случва на тях самите.
Това е още един начин да покажат, че те контролират връзката.
Коментари (0)
Вашият коментар