Това се случва внезапно. Това е усещане за потъване, за изгубване, за загубване на център, посока и смисъл. Това е паническа атака в забавен каданс. Не минава. Мислите стават все по-тъмни и по-жестоки към теб. В момента никой приятел не може да те спаси. Знаете какво ще кажат – винаги го правят...
„Ти си обичана и харесвана жена!“
„Имаш толкова много приятели, не си сама!“
„Трябва да се научиш на самодостатъчност!“
„Добре е да се чувстваш тъжен понякога.“
„Искаш ли да дойда?“
„Иди на терапия. Мъжете са тъпаци.“
„Иди на пазар, купи си нещо, направи нещо мило за себе си!“
„Обичай се повече бе, момиче!“
Нищо от това не ви е от полза. Знаете, че всички съвети са временни. Усещането ще се върне. Усещането за самота.
Днес да се чувстваш самотен се случва все по-често. Имаме тази натрапчива нужда от връзка, от контакт, създадена до голяма степен от социалните медии и технологиите. Трябва да се чувстваме „свързани“ през цялото време с абсолютно всекиго. Влизаме в Instagram за десети път днес, за да видим истории на хора, които не познаваме. Проверяваме Bumble или Tinder, за да видим дали пичът е отговорил пет минути след като сме му изпратили съобщение. Нашите телефони са предимно безшумни, но пръстите ни проверяват на всеки няколко минути, за да видят кой какво е казал в коя платформа. Гледаме видеоклипове, изпратени ни от семейство непознати в различни части на света, правейки странни неща, които дори не ни интересуват. Работните срещи се проточват по-дълго от необходимото, защото хората не искат да натискат „напускане на срещата“ и да бъдат оставяни в мълчанието си.
Всяко получено съобщение ни кара да се чувстваме важни, поканата за среща ни кара да се чувстваме важни, лайковете ни карат да се чувстваме важни, сърчицата - също. Истината е, че цялата тази така наречена „връзка“ е временна. Тази среща приключва, съобщението от вашия Tinder пич никога не идва, лайковете спират да означават каквото и да било, когато са от едни и същи хора, които дори не е ясно дали не го правят от куртоазия. Вече не можете да намерите радост в телефона или компютъра си. Всъщност радостта липсва от дълго време.
Друга основна причина за самотата е броят хора, които познаваме, които не са сами. Особено когато се чувствате самотни, ще виждате двойки навсякъде – от гълъбите на перваза ви до възрастните хора, които се държат за ръка на излизане от магазина. Накъдето и да погледнете, има двойка, има любов. Логично разбирате, че повечето хора предпочитат да са във връзка, отколкото да са сами. Защо? Защото да си сам означава, че имаш много време да се съсредоточиш върху собствените си проблеми. Това, че сте в двойка, означава, че до голяма степен можете да се обвинявате за недостатъците си и като цяло да се разсейвате един друг. Можете също така да помолите някой друг да изхвърля боклука от време на време. Но това, че сте в двойка, не означава задължително, че не сте самотни. Колко от двойките, които познавате, изглеждат по-щастливи от вас? Колко от тях живеят в пълен мир и хармония и не им липсва нищо? Колко от тях не поглеждат настрани и дори на моменти не ви завиждат за свободата?
В епоха, в която да имаме много партньори не е кой знае колко трудно, е силно разочароващо, когато останем за дълго сами. В крайна сметка не е ли най-прекрасното нещо на света да споделяш моменти с любим човек? В деня, в който се раждаме, ние се раждаме в близък контакт с друг човек и оцеляването ни зависи от тази основна нужда от физическо докосване. А ето че сега са минали месеци, а понякога и години, без да сме докосвали друго човешко същество. Срам ни е да кажем на някого колко време е минало. Тогава, когато се появи възможност, ние загърбваме всички морални отношения и стандарти, защото в крайна сметка нашето оцеляване е заложено в това докосване. Нуждаем се от него, дори да е обидно...
Никой не може да ви каже какво е решението, ако сте самотни. Но когато самотата почука на вратата ви, можете или да я пуснете вътре, или да се преструвате, че не сте вкъщи. Но тогава ще живеете в страх, знаейки, че ви чака от другата страна и веднага щом отворите, тя ще е вътре. Не се страхувайте от нея. Пуснете я. Забавлявайте се глупаво със самотата си. Помолете я да седне, предложете й чаша кафе и след това говорете. Защо си тук? Какво ти е необходимо? Какво ми липсва?
Често се оказва, че самотата не е от липсата на приятели, любовници или семейство. Често самотата е копнежът ви към вас самите. Тя е невъзможността да намерите път към себе си, към харесването на себе си. Започнете оттам да си отговорите на няколко въпроса. Колко неща правите, защото вие ги искате, а не защото трябва? Какви са вашите ценности? Какво ви доставя най-голяма радост? Какво ви вдъхновява? Преследвате ли кариера, която обичате? Правите ли здравословен избор в храната, финансите, любовта? Кога за последен път си причинихте ново преживяване, без да знаете крайния резултат? Рискувате ли? Учите ли всеки ден по нещо ново? Развивате ли се или седите на едно място? Кога за последно слушахте нова група или гледахте филм от жанр, който по принцип не харесвате? Капсулирате ли се лесно? Защо не си позволите да помечтаете и да сте хлапаци? Толкова много неща не знаем за себе си, защото не сме отделили време да се опознаем.
Разбира се, една връзка би била чудесна и ще ви направи по-малко самотни. Но ако не сте отговорили на горните въпроси, има вероятност да се почувствате самотни и във връзка. Ако искате пълноценна любов, първо създайте своя свят красив, пълен и много жив. Разберете какво е да сте интересни на самите себе си. Какво е да се харесвате... И някой зад ъгъла много скоро ще ви хареса също...
Коментари (0)
Вашият коментар