Странната любов на Белмондо и Делон

Днес, почти на 88 години, в дома си в Париж почина легендата на френското кино Жан-Пол Белмондо.

Припомняме ви текст от преди година в памет на големия актьор.

Нямаше да има Белмондо без Делон, нито Делон без Белмондо. Почти половин век ние си оспорвахме едно състезание, което и двамата оглавявахме."

С тези думи от филма "Белмондо чрез Белмондо", излъчен преди няколко години, Ален Делон накратко описва историята на френското кино през последните десетилетия. Отпечатъкът на двамата големи е еднакво запомнящ се в културния живот на страната, а

животът им е преплетен на снимачната площадка

и извън нея. Приятелство, съперничество, стремеж към доказване. За Ален Делон и Жан-Пол Белмондо сянката на другия е надничала във всички техни роли, решени дори в начина, по който приемат и се справят с трудностите на съдбата. Приличат си и любовните им романи, които изживяват с най-красивите жени на света.

Ненадминатият хубавец Ален Делон и "грозният красавец", както сам се определя Белмондо, са икони не само във Франция. Те са носители на едно изгубено време в киното, където съперничеството не ражда омраза, а само желание да си още по-добър и да уважаваш конкурентите.

Затова и всеки път, когато двамата големи, както ги наричат, се появяват заедно, присъствието им не остава незабелязано. На 9 април Белмондо навърши 87 години. Ален Делон не пропуска да му честити с телефонно обаждане. Желанието за голям празник на Жан-Пол е невъзможно заради социалните ограничения, но

Ален с типичното си чувство за хумор

му дава кураж

по телефона, че двамата ще оцелеят и този път, пише френският вестник "Паризиен".

А двамата най-добре знаят какво е да оцеляваш. Буквално и преносно. Да оцелееш в киното толкова години, запазвайки своята чест. Да оцелееш и в живота след прекаран инсулт и толкова много загуби на близки хора.

Ален Делон все още се възстановява от мозъчен кръвоизлив, който получи през август миналата година. Звездата бе опериран в болница в Париж, а след това преместен в швейцарска клиника до пълното си възстановяване. След случилото се актьорът не се е появявал публично.

В медиите многократно излизат спекулации за състоянието му, както и за това, че е рухнал психически. Може би защото Делон сам се похвали, че е получил разрешение да бъде погребан в параклиса на частното гробище, където лежат 35 от неговите кучета. Дори в момента Делон е изолиран в личната си вила само с най-верните си овчарки.

Затова и новината за оптимистичния и ведър телефонен разговор между двамата братя по съдба е добра новина за всичките им фенове.

През последните години и те

преживяха житейски катаклизми,

а здравето им е все по-разклатено. Ален Делон рухна през 2017 година, когато почина може би най-любимата от всичките му жени – кинозвездата Мирей Дарк, с която бяха двойка в продължение на 15 години, а след това останаха близки приятели.

"Мирей вече я няма, мога да си тръгна и аз. Този свят не е моят – фалшът е навсякъде, уважението изчезна, само парите имат значение", изповядва в интервю звездата. Малко преди инсулта през миналата година той получи почетната "Златна палма" в Кан, но тя се оказа гарнирана със скандал, провокиран от феминистка организация. Нейни активистки обвиниха Делон в сексизъм, хомофобия, ксенофобия и домашно насилие. Според негови близки той е понесъл тежко всички обвинения по свой адрес.

Един от последните хора, с които се среща преди инсулта, е именно Белмондо. Двамата с удоволствие позираха пред камерите по случай 70 години от създаването на легендарното френско списание „Пари мач".

По време на снимките ясно се виждат следите от парализа, които Жан-Пол получи след прекаран инсулт преди 14 години. Затова и вечният приятел и конкурент на Ален Делон знае най-добре какво той е преживял в дните след кръвоизлива.

Днес и двамата са категорични, че дните им в киното са минало. В последните години и двамата са изказвали неведнъж разочарованието си от съвременните филми. В пространно интервю за френския в. "Монд" преди инсулта Делон говори с носталгия за отминалото време, както и за отношенията си с Белмондо:

“Киното не е онова, което беше в миналото

То се промени, звездите се промениха. Когато започнах кариерата си във Франция, бяхме петима приятели, петте пръста на ръката - Жан-Пол Белмондо, Жан-Пиер Касел, Жан-Луи Трентинян, Жан-Клод Бриали и аз, най-малкият, най-младият, Ален Делон. Днес кой пише за звездите? Никой. Пишат се сценарии за пари, за дадена тема."

Съпоставяйки се с колегата си Жан-Пол, той казва, че между тях има разлика: "Белмондо е учил професията в продължение на години и е комедиант, докато аз съм актьор, а актьорът живее.

Аз винаги съм живял моите роли. Никога не съм ги играл."

Цели десетилетия от историята на френското кино минават под знака на тяхното съперничество - съвършено различни, но еднакво добри. Делон е мрачен и дистанциран. Жан-Пол е определян за безгрижен и весел. Те се снимат заедно през 70-те години във филма "Борсалино".

Лентата очарова публиката, но двамата се скарват жестоко

стигат дори до съд заради реда

на имената им

върху афишите

Години по-късно разказват историята, сякаш нищо не се е случило. "С годините просто приеха, че и двамата са добри. И единият винаги е бил огледало на другия", разказва биографът Мишел Гон.

Ален Делон не крие, че е попаднал в киното благодарение на жените: "Те ме карат да правя кино. Жените ме искат, дават ми всичко, жени, които са се влюбили в мен. Те са минимум шест или седем години по-възрастни. Тогава аз искам да видя в очите им, че съм най-красивият, най-високият, най-силният", говори в сегашно време актьорът.

Без да е красив като Ален Делон, жените обожават и Белмондо, а той им отговаря със същото. Връщайки времето назад, Жан-Пол си спомня как понякога е завиждал за начина, по който дамите гледат приятеля му: "Онова боготворене в очите им, сякаш гледат картина. И аз съм имал много жени, имаше любов, имаше страст, но не и този поглед."

Сякаш винаги е имало състезание кой от тях ще бъде с най-красивата.

В свои спомени Белмондо разкрива, че

в живота си е наранил много от своите партньорки

Разбива сърцето на първата си съпруга. Причинява болка на децата си, които растат без него и четат в медиите историите за любовния му живот.

Неговата първа любима е изящната танцьорка Елоди.

"Никога няма да забравя мига, в който я видях - казва Белмондо. - Това е усещането, което наричаме любов. Бях млад и чувството ми бе непознато." Двамата живеят почти 10 г., имат три деца, но мечтата за щастливо семейство си отива завинаги, когато на снимачната площадка вижда определяната за най-сексапилно момиче на Джеймс Бонд на всички времена Урсула Андерс. Любовната им афера не може да остане скрита. Кинозвездата е завладян от красотата й и иска развод на Елоди.

Тя е съсипана, децата им са още малки, преживяват трудно случващото се. Танцьорката, пожертвала кариерата си, ще отговори десетки пъти на детските въпроси защо баща им вече го няма. Години по-късно Белмондо признава, че ако само за момент бе успял да издържи на това изпепеляващо увлечение към Урсула, животът му би бил друг.

“Не съжалявам

за живота си,

но от този миг нататък сякаш бях обсебен от женската красота. Намерих я в толкова много жени. Кратки любовни забежки съм имал стотици пъти", откровен е до болка актьорът.

В дъното на всички мисли за миналото неизменно го преследва въпросът дали е направил всичко за дъщеря си Патрисия. Тя загива в пожар в жилището си през 1994 г. Белмондо живее с чувството, че тя така и не му прощава, че е избрал киното и жените пред семейството. Трагедията го среща за първи път след развода с Елоди. Тя му доверява, че никога не го е обвинявала за решението да си тръгне.

След загубата на момичето си инсултът е другата голяма битка в живота на Белмондо.

Едната половина

от тялото му е парализирана,

но той не рухва и след неуморни часове рехабилитация успява да се възстанови, но сбогуването му с киното е неизбежно. През 2008 г. снима филма "Човекът и неговото куче", в който е съкрушен от живота старец, изхвърлен на улицата с единствения му останал приятел – неговото вярно четириного.

"Може да се каже, че киното е целият ми живот, имах изключителни срещи в него, а публиката винаги е била страхотна с мен, повече, отколкото можех да се надявам - казва той. - Но няма да се подвизавам повече в театъра, стана твърде сложно за мен. Играл съм в пиеси на велики автори, класически и съвременни, много важна част от моя професионален и личен живот мина на театралната сцена…

Кариерата ми беше дълга, много дълга

и тя приключва

Честно казано, не поглеждам към нея. Всъщност я виждам в погледа на хората, те са толкова мили с мен."

На 87 години Бебел, както го наричат французите, не се страхува от самотата и старостта, дори напротив. Радва се, че животът му е подарил време, което да прекара само със себе си.