Ако познавате самотна майка, със сигурност сте я чували да казва: „Трябва да бъда и майка, и баща.“ Това е нормално, но не бива да се прекалява с шизофреничната роля. Майката си е майка и няма нужда да се прави на нещо, което никога няма да бъде. Тийнейджърите са супер интуитивни и усещат на мига и най-фината нотка измамност и театралничене.
Другото типично за самотните майки на момчета е постоянната им тревога, че техните синове няма да станат „достатъчно мъже“. Няма нищо основателно в тези страхове. Момчетата се раждат момчета не само заради половите си белези, но и заради онова, което е вътре в тях – душевност, характер, светоусещане. Затова пък имайте едно наум, че ако сте прекалено притеснена и постоянно товарите детето си с някакви свои фобии и несигурности, вие му внушаване несигурност и създавате нервна среда за растеж. Така че съвет номер 1 на психолозите към самотните майки на момчета е: бъдете естествени, освободете се от скрупулите и притесненията за момчето си и го възпитавайте така, сякаш се намирате в най-нормална ситуация.
Разбира се, конфликти ще има и няма да ви е лесно, защото ще ги посрещате сама. В пубертета момчетата искат да изпитат силите си и да докажат всячески, че са независими. Когато се стигне до караница, избягвайте крясъците и заплахите. Това само ще усложни нещата. Обяснете, че имате нужда да се усамотите за известно време и разговаряйте, когато страстите и у двете страни са утихнали. Не се опитвайте да се държите по-грубо от това, което ви е привично, нито пък изпадайте в излишно кокетство. Пуберът ще усети, ако се опитате да го манипулирате със сълзи и проява на женска слабост. Гледайте на него като на равен в спора, но спазвайте категорични граници. Щом сте казала, че синът ви трябва да се прибере в 23 часа, не му звънете пет пъти дотогава. Обаче ако той закъснее, е необходимо да понесе съответните последствия.
Като цяло децата, които усещат доверието на родителите си, действат по-разумно, защото нямат нужда да съчиняват бунтове. Още повече важи за децата на самотните майки – техните синове не обичат да ги разочароват. Нещо повече – те също се чувстват отговорни за майките си и им харесва да им кавалерстват. Не е рядкост да се държат протективно. Ако и вашият син го прави, стимулирайте го. Показвайте, че оценявате поведението му, но без да изпадате в сантименталности, които биха отблъснали младежа. Не запълвайте емоционалните си празнини с присъствието на вашия син и не го обсебвайте. Това е прекалено задушаващо за него и може да го подтикне да се дистанцира от вас.
Понякога ще става въпрос и за бащата. Независимо в какви отношения сте с него, не си позволявайте да говорите емоционално за другия родител. Няма нужда изобщо да го коментирате. Реплики от типа на „Баща ти живот си живее, докато ти ме тормозиш“ са напълно изключени и ще настроят хлапето срещу вас. Старите хора казват, че кръвта вода не става и това е много вярно. Особено в пубертета момчетата са за първи път силно заинтригувани от мъжкото си начало и това поставя вас, майката, в деликатна ситуация. Колкото и лош да е бил с вас техният баща, те ще го бранят от нападки. По този начин те чувстват, че бранят себе си. Така че, ако момчето ви попита нещо за баща си, отговорете кратко и директно по темата. Ако има възможност то да изкарва повече време с татко си, преодолейте чувствата си към своя бивш в името на сина си. Той има нужда от общуването и с двамата си родители. Ако пък бащата не е наблизо, се огледайте за други ролеви модели в живота на пубера – може да е дядо, вуйчо, семеен приятел, учител, съсед. Не е необходимо да оставяте тези хора да възпитават детето ви. Общуването с мъже обаче дава друга перспектива и може да го стимулирате, независимо дали става дума за това синът ви да изиграе партия шах с дядо си или да отиде на ски с ваш доверен приятел.
Коментари (0)
Вашият коментар