3-те стадия на нарцисизма

Не че 90-те са ни научили да сме нарцистични, но по това време за много от нас започна голямото вглеждане в собствения образ. До тогава ни бяха отказвани западните стоки, лъскавите списания, високотехнологичните джаджи. И щом веднъж получихме достъп, започнахме да грабим като невидели вещи, с които да подхранваме денонощно крехкото си самолюбие. От 90-те започнахме съзнателно да ставаме част от общността на консуматорите, които непрестанно изискват някой да им се възхищава.

Парадоксът е, че докато постоянно се опитваме да докажем на околните на себе си колко сме велики, често забравяме за истинските си потребности. Живеем в обществото на култ към успеха, който обаче не винаги ни е крайно необходим. Длъжни сме да сме „успешни”, да правим кариера, да притежаваме някакви предмети, да изградим образа си в съответствие с желания лайфстайл. В крайна сметка обаче това не е нищо повече от бягство от себе си и път към самотата. Според психолозите ръстът на нарцистичното поведение и мислене през последните 20 години се дължи на новите системи за възпитание на децата, рекламните кампании и влиянието на масовите медии като цяло.

В психологията нарцисизмът е тип разстройство на личността, което има три стадия.

Първият (изследван от Фройд) етап, през който преминава всяко дете – така нареченият стадий на автоеротизма, когато цялата енергия на детето е насочена към самото него. Според Фройд това е част от нормалното развитие на детето.

Вторият психологически аспект е отношението към обектите. При него няма разделение между „аз” и „не-аз”. Нарцисът идеализира партньора си като част от самия себе си. С други думи, не може да изгради хармонични отношения, в които партньорите могат да са независими един от друг.

Третият стадий се нарича нарцистична идентичност. При него човек смята, че абсолютно всичко се случва в и заради неговия свят: всяко мнение, всички думи и действия са насочени само и единствено към него. Затова нарцисът е неспособен да прояви емпатия и съчувствие към някой друг.

За тези хора е много трудно да изградят пълноценна връзка и обикновено имат множество сексуални авантюри, които никога не се превръщат в нещо сериозно. Тези личности са обречени на постоянно, но безрезултатно търсене на някого, когото да обичат и с когото да се слеят. От половинката си изискват безпрекословно възхищение. Може да се наслаждават на сексуалния обект, но винаги има и известна доза разочарование. Става дума за копнеж по перфектната връзка, която никога не откриват. Затова нарцистично настроените личности често страдат, че не могат да открият сродна душа за продължителна връзка.

Причините за нарцистично разстройство често се коренят в детството. Понякога в основата му е хладното поведение от страна на родителите. Така се отглеждат хора, които през целия си живот изпитват чувство на неудовлетвореност и страх от света и си градят изграждат един самовлюбен образ, за да убедят околните, че са си самодостатъчни и не се нуждаят от одобрението им. Това се отнася и за децата, чиито родители са починали, докато те са били малки. Обаче нарцистично разстройство може да възникне и у хора, с които в детството са се държали прекалено добре. Подобни индивиди вярват в своето превъзходство и величие, насадени им от заслепените от любов роднини. Доказателството е, че децата, смятани от родителите си за извънредно талантливи, набират най-много точки в тестовете за нарцистичност.

Важно

Основен начин лечение на нарцистичните разстройства и травми е психотерапията.