Прибира се от училище, хвърля раницата на земята, затваря се в детската и си слага слушалки на ушите. Обикновено поздравява. Нещо не е наред, видно е и без да сте родител. А ако сте, задачата се усложнява. Не само че трябва да помогнете за решаването на проблема, но трябва и да разберете какъв е.
Да обелите външната обвивка на мълчанието лист по лист и с кадифени ръкавици и прецизност на хирург да предразположите детето да говори. За това, което го смущава или наранява - днес, утре, вдругиден, всеки ден. Дори и да ви идва да сгънете и раницата, и цупльото с наушниците, и стаята му в едно. Някои родители не успяват да го скрият и хич не им се получава със споделянето. Други се стараят много и пак се удрят в стена. Защото бъркат с тактиката.
Не слушат
С двете уши едновременно. Едното им е винаги на работа, а другото е разтроено между телевизора, телефона и останалите от семейството вкъщи. Когато детето опипва почвата или е готово да говори, иска да разчита на внимание. Не споделено, не след малко, не след като си напише домашните, не с другия родител или пред всички на вечеря. Споделянето е крехък импулс, дълбоко личен, и се появява в неочаквани моменти. И не чука два пъти на заключена врата.
Прекъсват, вземат думата от детето
Не е лесно да се отговори с нужното търпение, когато разказът започва седмица назад във времето и му трябва също толкова, за да се върне в настоящето. Детската логика има свое виждане за важност, своя хронология и аргументи. Изслушайте ги и не довършвайте изреченията на детето, за да е по-бързо или по-лесно. Няма нужда да подсказвате на всяка фраза, защото и идея нямате как всъщност тя завършва в главата на детето.
Притискат с критики и строгост
Ей така, профилактично или за дисциплина. Никой не спори, че дисциплината е крайно важна за детето, в повечето случаи родителските лекции са си съвсем на място. Не прекалявайте обаче. Никой не споделя, ако знае, че винаги е в грешка, и каквото и да каже, е виновен, неразбран, наказан.
Родителите нямат общи занимания с децата
Не играят заедно, не излизат заедно, не сядат да се хранят заедно. Дори не мързелуват заедно. Уви, споделянето изисква известна доза заедност в отношенията, за да може да се случи. Не протестирайте, създайте му нужните условия. В противен случай стената е изцяло на ваше разположение.
Не подават ръка за разговор
Трудна работа е тази с изграждането на доверие между родител и дете. Прилича на това между приятели, но несъвсем. Играчите в него не са равни, но пък са отбор. И си помагат с малки крачки да вървят напред. Нормално е по-опитният да налага темпо в играта и първи да започне да споделя. Децата се учат от родителите си за всичко. Споделянето не прави изключение.
Коментари (0)
Вашият коментар