Психологът Миглена Евлогиева: Днес бащата има нова и още по-важна роля

Вече ви разказахме за кампанията на фондация "Асоциация Анимус", насочена към ключовата роля на бащите в живота на децата. За кампанията, книжката "Мили Татко", бащите и децата  днес говорим с психолога Миглена Евлогиева.

Здравейте, Миглена. През юни официално представихте книжката „Мили Татко“, която описва бащата през детските очи. Разкажете ни повече за идеята и създаването на това специално издание.

Книжката е създадена в рамките на проект „Да бъдеш баща“. Повече от 25 години фондацията работи с деца и техните семейства и като професионалисти знаем колко е важно за всяко дете да общува с най- близките си хора – неговите родители. Но като става въпрос за грижа и отглеждането на децата, обикновено изтъкваме майката и често ролята на бащата остава в сянка. Затова решихме, че трябва да покажем значението на мъжа/бащата в живота на децата и така да стимулираме бащите да участват активно в отглеждането им. И за да реализираме тази наша идея, се обърнахме отново към децата. „Мили татко“ е третата поредна книжка, чрез която даваме думата на децата по важни за тях теми. След „Чуваш ли?“, която представя отношението на децата към насилието, и „Чуй ме!“, която изразява притесненията им от училищния тормоз, създадохме „Мили татко“. Тази книжка рисува автентични портрети на бащата в детската душа.
В продължение на една година експерти от фондация „Асоциация Анимус“ заедно с професионалисти от пет български училища от цялата страна се срещнаха с над 500 деца на възраст 7-15 години, за да разберат как изглежда образът на бащата в техните очи.
Книжката „Мили татко“ съдържа споделеното от децата за най- значимите мъжки фигури в живота им – на бащата или на този, който изпълнява тази роля, или пък някой друг, който е най-близо до тях (дядо, вуйчо, чичо, брат и т.н).
Това бе един дълъг и много емоционален етап за целия екип, работещ по създаването на книжката. Темата за бащата се оказа много деликатна и болезнена за някои деца. Някои от тях използваха думи и написаха писма и покани до бащите си, други предпочетоха рисунки, колажи и пластика на тема „Аз и татко“ или „Моят татко". Имаше и деца, които просто замълчаха.
През целия този етап специалистите от екипа ни разговаряха с децата, защото нашите въпроси провокираха у тях нови въпроси за мъжете в семейството и за родителите им.
Но всички деца бяха искрени и това се вижда между редовете на „Мили татко“.

Кои са темите, които се открояват сред текстовете и рисунките според Вас като психолог?

Трудно бих определила открояваща се тема, защото всяка една тема, текст и рисунка се откроява по своя собствен начин. Обобщавайки детските рисунки и текстове, се опитахме да разберем и опишем бащиния образ по начин, по който да провокираме бащите да се замислят за това как изглеждат в очите на техните деца, както и за тяхното място в живота им. В книжката се открояват образите на татковци, които са твърде отстъпчиви, други прекалено строги, а трети, които просто отсъстват. Натъкваме се на татковци, които се справят с всичко прекрасно, и на такива, които поради ред причини (тежестта на отговорността или по други причини) трудно изпълняват родителската си роля.
Надяваме се всяка тема да накара четящия книжката баща да се замисли за образа и ролята си и да провокира у него промяна, ако е необходима. Що се отнася до рисунките – всяка рисунка говори сама по себе си и носи своето силно послание. Рисунките показват образа не само на бащата, но и на дядото или пък на друг мъж, който заема бащината фигура в техния живот. А писмата - ще забележите, че почти всяко писмо започва с „Мили татко... обичам те“. Мисля, че тук думите са излишни. Децата са токова искрени и готови да простят всичко на своите бащи. Тяхната любов и признателност е най-чиста, най- откровена и най- истинска.

Книжката е част от националната кампания „Да бъдеш Баща“. Как се променя образът на българския татко през последните години?

Образът на бащата се промени доста през последните години и продължава да се променя. Ако попитаме нашите бащи какво мислят за бащинството, най-вероятно ще ни отговарят, че отношенията баща-дъщеря или баща-син се различават значително от тези, които те са преживели със собствения си баща. Tези промени в стиловете на родителстването и адаптацията спрямо съвремието дадоха на мъжете повече възможности за активно участие в живота на децата. Но тази промяна, бих казала, се дължи и на промяна на съзнанието на жените за отглеждането на децата. Все повече жени започнаха да делегират майчинството на бащата по една или друга причина. Всъщност майката е тази, която предоставя възможност на мъжа да разгърне своя потенциал да бъде баща. По време на първата конференция за цялото семейство „Бащите говорят“, която се проведе на 20 април 2019 г., известните татковци, които взеха участие, потвърдиха точно това. А именно, че жената до тях им дава възможност да изразят своя бащин инстинкт. Защото бащинството е съзвучие между двете роли – ролята на майката и ролята на бащата.

Има ли нуждата ролята на бащата в семейството да бъде преформулирана?

Ролята на баща сама се преформулира. Ако някога да бъдеш баща е означавало най-вече да въвеждаш правила, ценности и граници, да си строг и сериозен, то към днешна дата новото поколение бащи все по- често преосмислят ролята си. Все по-често бащите проявяват решителност да бъдат по-пълноценна част от емоционалните отношения в семейството. Днес образът на бащата не се свърза само като източник за осигуряване на материална стабилност. Особено сега, когато бяхме в периода на карантината, станахме свидетели на точно обратното. Нашите наблюдения показаха, че мъжете се почувстваха овластени да разгърнат своя бащин потенциал и да открият нови, креативни начини да работят, да бъдат всичко останало заедно с децата си. Неслучайно и много известни татковци обявиха пандемията като „Време на бащите“ или „Време да бъдем родители“.

За какво не разговаряме достатъчно у дома?

Живеем във време, в което информационните технологии взеха превес над живия контакт. Те изместиха донякъде четено на приказки, изместиха и пълноценното общуване – да застанем лице в лице и да говорим и споделяме. По-лесно се оказва да напишеш нещо на някой, вместо да му го кажеш. Това е едно от нещата, за които не говорим. Не говорим с децата за емоциите, които изпитваме, не говорим и по теми за смъртта, за секс…. Не говорим за взаимоотношенията, които децата изграждат с приятели, не говорим с тях за техните желания, за техните фантазии. Все по често се затваряме и не разговаряме помежду си, не обсъждаме трудностите, които имаме в ежедневието. Чакаме да назрее проблемът, за да повишим тон, защото си мислим, че тогава ще бъдем чути. А трябва да говорим. Децата от самото си раждане имат нужда от активно общуване и реагират на всяка промяна, която настъпва в семейството. След срещите ни с децата стана ясно, че децата не се интересуват от скъпи подаръци и вещи. Това не ги изгражда като личности. Това им носи само една повърхностна емоция. Тяхното самочувствието се изгражда не от задоволеността със скъпи вещи, а от активния интерес и присъствие на значимите възрастни в живота им. Понякога бащите се чувстват виновни, че не са направили достатъчно за децата си, и продължават да избягват контакта от страх, че връзката е непоправимо повредена. Това не е така. Децата лесно прощават и това се вижда във всяко писмо и рисунка в книжката „Мили татко“.

Какво бихте посъветвала бащите, които поради една или друга причина присъстват частично в живота на своите деца?

Бих посъветвала бащите да не се страхуват да бъдат активни. Те са „добрият пример“ за техните деца. Те са закрилата, те са упората, те са най-важните мъже в живота на децата. Бащата е фигурата, която може да прекъсне нарастващата агресия у децата и независимо каква е причината, поради която частично или пълноценно присъства или отсъства, трябва да се опитва да изгради връзка с децата си и най-вече да я съхрани, и надгражда. Защото от децата разбрахме, че за да бъдеш баща, трябва просто да си до детето си и да съпътстваш неговото порастване.

В популяризирането на „Мили Татко“ се включват известни български бащи и актьори. Има ли силата добрият пример да промени нагласите в обществото или да даде светлина на нови теми?

Добрият пример по един или друг начин може да променя нагласите на обществото. Добрият пример не е рецепта, която казва какви „съставки трябва да се използват“, за да станеш супер татко. По-скоро, бих казала, че добрият пример е възможност всеки да вземе по нещо и да го модифицира през своите очи. Неслучайно бащата е добрият пример за своите деца и те се учат от него.
Идеята за включването на известни татковци в кампанията е именно такава – да покажем на обществото как известните татковци се справят със задачата да бъдат бащи, каква сила и решителност им носи бащинството и как им помага да бъдат това, което са. Защото в професионалния живот те имат друга роля, чрез която са известни, но вкъщи те са бащи. Те са това, от което децата имат нужда. А дали ще се възползваме от този пример, всеки сам ще реши.

Къде може да открием „Мили Татко“?

Книжката „Мили татко“, може да откриете на нашия сайт. Тя е със свободен достъп за четене. Всеки, който иска да я има в библиотеката си, може да се свърже с нас и с най- голямо удоволствие ще му я изпратим, заедно с подаръка, който подготвихме за бащите - още една книжка с приказки „Обичам те, татко“.