Ти не си само работата си, но тя до голяма степен показва поне едно твое качество.
Ти не си колата, която караш, но си вътре в нея и тя вече придобива значение.
Ти не си домът, в който живееш, но там спиш, ядеш, мечтаеш и какво ли още (не) правиш. Така че е важно колко е чист и уютен той.
Ти не си хората, с които живееш и работиш, но вие сте в постоянен обмен - на мисли, думи и чувства, които дори не усещаш, но те са там - определят те и те променят.
Всъщност,
ти си всичко, което те заобикаля.
Ти си градът, в който живееш. Ти си неговият сезон.
Ти си цветът на косата ти, ти си тялото и неговата форма. Ти си храната, която слагаш в него. Дрехите, аксесоарите, чорапите.
Ти си гласът, дишането, усмивката.
Ти си всичко, което казваш. Най-много си изречението, което изпусна случайно. Не го обмисли, каза го! Но това е твоето най-автентично „ти“. И който обича истината, даже ще ти благодари.
Ти си всичко, което премълчаваш. И който умее да чува тишината, знае какво казваш. Най-вече, когато мълчиш.
Ти си подаръците, които правиш на другите. Ти си самият подарък.
Ти си всичко. Защото те има. И ако по някаква причина изчезнеш, изчезва и светът.
Така, че,
много те моля,
бъди там, където си.
Пусни си Lucy In The Sky With Diamonds и просто помечтай!
Защото,
пропуснах да кажа, че от всичко изброено, ти си най-много мечтите ти!
Коментари (0)
Вашият коментар