Тино: Да си мъж означава да победиш егото

За мен един добър мъж се разпознава по отношението му към жената! С напредването на моята зрялост все повече съзнателно виждам разликите между мъжа и жената – това, което е чисто женско и това, което е чисто мъжко. В днешно време има опити за тяхното размиване, но съществуват причини, поради които жената е жена, а мъжът е мъж, и аз все повече го осъзнавам. В най-ранните ми спомени аз се учих за мъжествеността по това какво е отношението към жената. Учил съм се както от добри, така и от лоши примери. Често това, което се възприема като проява на мъжественост, е точно обратното. Да си мъж за мен означава да победиш егото. Защото по-страшно от мъжкото его няма – заради него са се случили едни от най-ужасните неща в историята. Имам една такава теория, че жената сама по себе си се чувства пълноценна, защото тя ще даде живот. Нейната смиреност от тази гледна точка е по презумпция в нея, защото тя е бъдеща или настояща майка. И към успехите си тя върви по-спокойно и по-сигурно. Докато при мъжа този стремеж се изразява в желание за покоряване на света, което често води до велики дела, но понякога и до големи проблеми!

Разкажи ми за твоята майка и за вашата връзка.

Майка ми е човекът, когото винаги съм наблюдавал как не се оплаква, обича безусловно и живее с любов. Тя просто живее и просто се бори. И обича живота. Разбира се, всички родители имат своите грешки, но децата не бива да забравят, че нашите родители са родители за първи път. Те също се учат.

А с егото си в какви отношения сте?

Размишлявам за него от доста време. Включително песента ми със Soulmate #2 My Ego беше част от тези размишления. За мен да си успешен е да вървиш по своя път, независимо дали в момента успяваш по него или не. Да се бориш за това, което обичаш. Успехът не е една точка, в която стигаш, и край, вече си там. Успехът е постоянно усещане, че вървиш по правия път.

В какви крайности си бил?

Както всеки може би съм бил в крайност да обичам по егоистичен начин. Проявявал съм това още в първата ми връзка, когато бях на 16, и която продължи доста дълго, докато станах на 20. Но тази връзка премина през много етапи, защото аз не се отказвах от нея. Когато се случи някакъв неуспех, например раздяла, не бързам да обвиня живота или другите. Търся първо своята вина. Първия път, когато това се случи, моята вина беше, че си мислех, че разбирам любовта по най-светия начин, но всъщност разбирането ми е било доста егоистично. Тогава когато искаш човекът да е винаги до теб на всяка цена. Когато ревнуваш, когато загърбваш целия свят заради тази ваша черупка. Често първата любов е почти фанатична. Много мразех възрастните да ми говорят: „Вие ще се разделите, ще мине, ще видиш...“ Мразя така да ми говорят за всичко, което обичам. Но продължавах да се боря. Лека полека откривах, че всъщност любовта е точно обратното – да обичаш, без да притежаваш, без да е по твоите правила на всяка цена, без дори да е твоят блян за любов.

Хората често романтизират любовта като нещо, което трябва непрестанно да бушува, да има караници и сдобрявания, страсти и т.н. Аз съм си доказал, че сякаш е обратното. Любовта е там, където си спокоен с някого. Когато може да седите и нищо да не си кажете и когато не чакате нищо един от друг. Когато знаете, че ако утре се разделите, ще оцелеете един без друг, но не го искате, а избирате да сте заедно. Спокойни и благи сте заедно – това е. Другото е бурно и интересно, но понякога водено от други страсти. Когато си вкусил от спокойствието, разбираш къде е истината.

Това спокойствие не те ли успива любовно?

Влюбването според мен е процес, който още не е любов. Той е химия, която ни позволява да се впуснем в борбата за любов. Затова покрай мен на улицата сега могат да минат две изключително атрактивни жени, но аз да не усетя нищо към едната и силно привличане към другата. Това е тази химия, която работи от разстояние и ние на ден може да я изпитаме 10 или 50 пъти. Хората често си казват: „О, щом изпитвам това, може би не обичам човека, с когото съм“. Започват да мислят, че пропиляват живота си, защото стоят при онова скучно спокойствие и не изпитват силното вълнение на новата връзка. Аз съм допускал тази грешка – да се впусна. И да видя, че то бързо угасва пред спокойния, но силен пламък на истинската любов. Преживееш ли веднъж това, после знаеш какво ще се случи и защо, ако отново се подхлъзнеш и вече изкушението не е такова. Хората не бива да се страхуват. Не бива да се страхуват да сгрешат, защото е по-добре да допуснат грешка, отколкото да имат чувството, че живеят в клетка. И това се отнася за всичко, не само за любовните отношения. То касае всяка мечта.

Това означава ли, че вече си разумен в любовта?

Първото правило е да не се предаваш и отказваш тогава, когато стане трудно. Тогава, когато вече не са пеперудки и сладоледи, а трябва наистина да се бориш. Любовта е една и съща към всички – украсява я целта. Мъжът и жената се влюбват, правят секс, правят деца, но в ядрото си любовта е любов и е същата като към детето им, към майка им. Тя е безусловна. Както никога няма да оставиш детето си, когато не е вече толкова сладко, ами ти съсипва къщата, същото би трябвало да се прилага и в една връзка, ако искаме да го наричаме „любов“.

Днес борбата сякаш е оставена по-назад. Вече всичко ти едва наготово – гладен си, храната ще ти дойде след минути, просто поръчай. Искаш секс, няма нужда да преминаваш през цялото общуване и сближаване - просто цъкни в Тиндър. Но има неща, които се изграждат с труд, борба, комуникация и жертва. Да имаш семейство или връзка с някого е едно от тези неща – борбата и работата са ключът.

Кажи ми с няколко думи за твоето перфектно момиче. Не може да нямаш идея за нея.

Аз май имам нея, нямам нужда от идея за нея. Мога да ти кажа по-скоро кои неща не харесвам. Нещо, което не понасям в една връзка, е човекът до мен да преекспонира своите проблеми. Спокойствието и хладнокръвието са нещо ключово – да не ахваш при най-малката глупост. Да не ми говориш един час как си си счупила нокътя. Да не губиш време с глупости. Изтръпвам от такива неща...

Не е ли по-трудно на мислещите хора, Тино?

Често ми казват, че на глупавия му е по-щастливо. Ти никога няма да научиш и откриеш всичко, но аз не бих заменил това, което имам. Пътят пред теб е безкраен, но щастието да живееш по възможно най-пълноценния начин е незаменимо. Никога не бих го заменил за това да съм от т.нар. емоционално глупави хора. Вярвам, че всеки може да се отвори. Аз вярвам в човека като цяло. Пожелавам на всеки трудностите, които му се случват, да го правят по-голям и по-добър. За да се случи това отваряне към света, това излизане от стадото.

Не пропускайте да научавате първи какво се случва с Тино и край кои сцени може да се превърнете в едно с него, като се присъедините към неговите фенове във Facebook  и Instagram.