Има добри музиканти и много добри музиканти. Има страхотни гласове и уникални гласове има също. Има готини момчета, има и интересни мъже. Той е Тино. От всичко това, но различен. Когато гласът му се плъзна като златна жилка петрол на сцената на „Гласът на България“, да натиснат бутона „Искам те“ посегнаха не само членовете на журито. Защото още с първата си поява Тино смени въздуха на тази сцена. Заговори на свой език и ни накара да чувстваме. Пусна ни да се гмуркаме в едни дълбочинки, изумителни за неговата 23-годишна възраст. От на пръв поглед неочаквания си избор на треньор, през разбиването на стереотипа с „Луда по теб“, до парчето „Искам още“... а със сигурност всеки момент идва и още!
Не съм очаквала, че ще има нещо по-приятно от това да го слушам как пее. Но след това се срещнахме и го чух как говори.
В какъв период те намирам?
В професионален или в личен план?
По усмивката ти разбирам, че ще говорим в... професионален план.
Точно така! Въпреки че музиката е най-личното ми! Намираш ме в момент, в който трябва да свърша много неща наведнъж. Стъпвам си на краката, така че да мога да изградя “машината”. От най-дребни неща като това, че си вадя книжка, до записи на нови песни, насоки за следващите записи, план за концертите, които ми предстоят. Декември е пълен с концерти и частни събития, но в началото на новата година ще си дам малко време, в което почти няма да се качвам на сцената, за да обърна внимание на нови неща и да си взема поука от изминалите доста интензивни месеци. После ще се върна ъпдейтнат и ъпгрейднат.
Планирал ли си посоката на твоята машина?
Не съм от тези артисти, които ще се затворят в себе си и ще очакват другите да забележат колко са велики, без да направят крачката към публиката. Гледам да се уча от своите грешки, но и да провокирам без страх от нови такива. Гледам с това, което правя, да изграждам своята аудитория и в същото време да я предизвикам да мисли. Нямам търпение например да излезе следващото ми парче.
Битува очакване, че музикантите, които излизат от формати като „Гласът на България“, трябва да бъдат „поети“ от продуценти, от маркетолози и да им се сервира бъдещето на тепсия. Струва ми се, че ти не си от хората, които чакат каквото и да било наготово?
Още ли си Тино от „Гласът на България“?
На какво не си готов за това машината ти да стигне там, където искаш?
Единственото, на което не съм готов, е да забравя защо съм се захванал с това изобщо. Ако в един момент загубя светия път, машината сама няма да работи нататък така или иначе. Допускал съм грешки, които го доказват. Моето висше преживяване в музиката е концертът. Идеята да имам запис, който хората да слушат вкъщи или да надуват в колата, или да се чува в някой клуб, е прекрасна. Но това е една стълбичка – както са записите, интервютата – всичко води до концерта. До литургията на музиката. До това всички да се съберем на едно място. Не някой да ми се поклони и аз на него, а да станем едно цяло. Когато един концерт е успешен, тогава всички ставаме едно цяло и няма по-велико чувство от това.
Споделяш в други интервюта, че като тийнейджър не си се разкривал особено. И май си съхранил този свой афинитет към загадъчността? В същото време, за да бъдеш едно с публиката, трябва да си разсъблечен. Умееш ли да се намираш по средата, в баланса между красивата тайна и необходимата близост?
На моменти се хващам, че губя от тази своя непринудена загадъчност, ако не съм напълно честен със себе си. На сцената няма нужда от думи. Има един момент, в който ти си абсолютно разсъблечен. И няма значение дали хората имат информация какво е било детството ти, какво ти се е случвало, какво преживяваш. Те в този момент така или иначе го знаят. Те го усещат. Може двамата с теб да изпеем едни и същи думи, хората ще ги чуят по различен начин. Защото в тези думи всеки от нас ще изпее и своята история. Не можеш да излъжеш публиката.
Имаш дълбочина не само в гласа си... Пускаш ли хората навътре?
Винаги ли успяваш да си честен на сцената?
Надявам се. Хората усещат кога си честен на сцената и кога не. Според мен тази честност идва точно от любовта към хората – да не ги съдиш, да имаш разбиране и обич.
От какво те е страх?
Аз обичам живота и искам да съм жив. Много е просто – не искам да умирам. Други страхове нямам.
Имаш ли план за живота извън музиката?
Музиката е неделима част от живота ми, тя е най-личният ми живот и правя всичко за нея. И всеки мой план е обвързан с музиката.
Да поговорим за любов. На кое място е тя?
На водещо. Защото любов не е единствено любовта към един определен човек. На първо място е любовта към живота и после е всичко, което те кара да го обичаш. За мен велики са хората, които, независимо какво им се случва, запазват тази любов.
В живота има и болка. Можеш ли да обичаш болката?
Понякога, ако дълго време не ти се е случвало нищо, което не е твърде горе, нито е твърде долу, дори болката може да те накара да се почувстваш жив. И тя е именно това – живот. В болката и в трудностите се намирам жив. Защото тогава най-вече сътворявам нещо в себе си, само през болката напредвам.
Знаеш ли, ако имам девет пълни и успешни концерта, а десетият е неуспешен - десетият е този, който ще ме накара да се замисля, да запретна ръкави, да се почувствам жив и да се боря.
Да си поговорим за мъжествеността. Как и през какво порасна тя в теб? В какво я откриваш?
Коментари (0)
Вашият коментар