Увлечението на Иван Асен II ни превръща от страна на три морета в страна на едно море заради фаталното влюбване на Иван Александър падаме под петвековното турско робство.
България губи две трети от териториите си заради влюбването на Иван Асен II в грешната жена. Заради фаталната връзка на Иван Александър с еврейката Сара първоначално губим 80 на сто от земите си, след което падаме под петвековно турско робство.
"Ето защо казвам, че владетелите не бива да се влюбват", сензационно разкри приживе пред "168 часа" шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров. "Влюбванията на царете Иван Асен II и Иван Александър причиняват огромни нещастия на България - при първия избухва гражданска война, а при втория двамата братя взаимно парализат ресурсите си, докато през това време губим земите си и падаме под турско робство", аргументира тезата си Димитров.
Иван Асен Втори е един от най-способните български владетели. Той успява да възстанови много от загубените ни територии и при него страната се е простирала на три морета.
Той обаче се влюбва фатално и изоставя съпругата си - унгарската принцеса Анна Мария, от която има 4 деца. Той е обсебен от красотата на дъщерята на епирския деспот Ирина и нищо не може да го спре да разтрогне брака си. Двамата се женят и имат три деца.
Въпреки разцвета, който постига България по време на управлението му, той оставя въпроса за престолонаследника си неуреден.
И бившата, и настоящата съпруга имат съвсем логични претенции към трона. "Около двамата му сина от унгарката и византийката се формират болярски партии, които започват да враждуват помежду си", казва Димитров.
Интересното е, че това става при положение, че синовете му са малолетни. Борбата приключва с отравянето на седемгодишния му син Коломан I Асен от брака му с унгарската принцеса. Аристокрацията е разделена, както и обществото и страната влиза в дълга гражданска война. При това в момент, когато татарските нападения са ежедневие.
В резултат на фаталното влюбване на Иван Асен Втори в рамките само на 20 години губим близо две трети от териториите си. Докато през 1277 г. Ивайло оглавява народното недоволство и влиза в битка с монголо-татарците, които заплашват цяла Европа.
Близо сто години по-късно същата грешка допуска друг талантлив български владетел - Иван Александър. Именно от крепостта Русокастро, по която археолозите в момента усилено работят, тръгват победните му походи към Византия. Там откриваме и Божидар Димитров. Неговата теза е, че ако Иван Александър не се бе влюбил в грешната жена, може би нямаше да паднем под 5-вековно турско робство.
Иван Александър е най-дълго управлявалият владетел, успял да възстанови много от българските земи.
"Той присъединява всички загубени територии, включително Родопите още през първите 10 години на управлението си", разказа Божидар Димитров.
"В историята Русокастро влиза с голямата победа на Иван Александър над Византия, който управлява в продължение на 40 години, повече дори от Тодор Живков", разказва историкът. През 1331 г. той е избран за цар в момент, в който византийците окупират всички черноморски пристанища до река Тунджа.
"Не се предава само крепостта Анхиало. Царят тръгва с 6-хиляден отряд и пристига в Айтос, където го посреща два пъти по-голямата войска на византийския император Андроний. Затова Иван Александър подписва примирие, но го нарушава още същата вечер. Скъсва договора и тръгва срещу изненаданата византийска войска. След упорита битка надделява. Това е единственият случай, в който ние изиграваме Византия."
Подгонени от българския цар, 3-те хиляди войници на Андроний се приютяват в крепостта Русокастро.
"Българите ги обсаждат и в продължение на три дни ги държат без вода, накрая византийците се предават. Тогава се случва нещо необичайно в историята на тогавашните войни - Иван Александър вместо да отреже главата на императора и да си направи чаша от черепа му, го кани на угощение заедно, войниците му. Укорил византиеца, че е вгорчил добрите отношения с България. Онзи се разкаял и накрая подписали нов договор.
С него Иван Александър увеличил границите ни и така Загора била освободена.
Всъщност това е черноморският бряг от Емине до Резово, като към нея е планината Странджа и огромната бургаска равнина. На запад естествената граница е река Тунджа - от Казанлък надолу до Марица. Самото име Загора означава зад планината, казва Димитров.
Въпреки че интегрира и увеличава територията на страната, талантливият владетел прави първата си фатална грешка през 1352 г.
"Когато турците превземат Граникули, византийският император му праща писмо с молба отново да сключат съюз, като България финансира възстановяването на византийския флот - казва Димитров. - Българският цар бил мъжкар и го напсувал, като прогонил пратениците с думите, че Византия ни е правила толкова номера, та сега ли ще им вярваме. Но може би е трябвало да им повярваме."
Могло е още тогава на турците да се даде мощен отпор и изобщо да не се стигне до следващите им атаки, довели до петвековното османско робство.
Втората фатална грешка на Иван Александър е, че се влюбва в грешната жена. Той прогонва от Царевец съпругата си - влашка принцеса, с която има брак по сметка в името на добрите съседски отношения. Което за онова време било обичайна практика - владетелите нямали право да се влюбват. Иван Александър обаче има самочувствието на велик владетел, върнал на България множество загубени територии. Очевидно е сметнал, че вече има право и на лично щастие.
Той среща красивата еврейка Сара малко преди 1349 г. Според някои историци той се влюбва в нея, когато я вижда как се къпе в Янтра. Според други това става на някакъв съдебен процес.
Каквато и да е историята, тя завършва с брак през 1349 г.Обществото и аристокрацията обаче са против, защото ненавиждат евреите, причинили толкова мъки на Исус Христос. Освен това Сара не е от благороднически произход, тя е едно обикновено момиче от еврейския квартал, което допълнително влошава ситуацията.
Кризата е овладяна когато новата съпруга приема религията на Иван Александър. Дори сменя името си на Теодора и става ревностна християнка. Започва да строи манастири и църкви.
Евреите са възмутени, започват бунтове, като разчитат, че тя в крайна сметка ще ги подкрепи. Но тя, вярна на новата си религия, прави църковен събор, който наказва еретиците. От брака си с Иван Александър Теодора има пет деца, първото от което е Иван Шишман. Ситуацията се усложнява, защото Иван Александър има и 4 деца от първия си брак с влашката принцеса. Първородният е Михаил Асен, а след него е роден Иван Срацимир.
Според тогавашното правило Михаил Асен трябвало да е престолонаследник. Той бил изключително смел и постоянно влизал в битки с турците, за да охранява териториите ни.
За съжаление през 1355 г. той влиза в тежко сражение, за да спаси София от османското нашествие, и в края на сражението загива.
Това дава повод на Сара да повдигне наново въпроса за престолонаследника и да започне да лобира нейният син да седне на трона.
Еврейката не се е казвала Сара, а Киприя и когато Йоан Александър я вижда за пръв път била дошла да се съди с роднини за наследство. Била се покръстила и взела име Елена. Дребничка, с къдрави коси. Много е приличала на българка, но със сиви стоманени очи. Казват, че била красива. Примерно като Мила Куниш! Царят бил чел Омир, когато чул, че е Елена, си спомнил, че е кръстен Александър [Парис, де]. Така е било.