Родителски фрази, които може да навредят на детето

Думите имат огромна сила. Нещата, които чуваме от родителите си, когато сме деца, могат да се вклинят в спомените ни завинаги. Думите за любов и мъдрост ни ръководят и ни помагат да бъдем по-добри хора, докато думите, казани с гняв и неверие, ни карат да се съмняваме в себе си години наред. Дори една фраза, която изглежда безопасна и невинна, може да отслаби самочувствието на детето и да го накара да се чувства несигурно.

Кои 12 фрази трябва да избягваме, когато говорим с децата си, и какви може да кажем вместо тях.

Избягвайте: „Толкова се гордея с теб!“, или „Браво! Страхотна работа!“

Опитайте: „Трябва да си толкова горд с постиженията си!“, или „Подреди този пъзел толкова бързо.“

Когато родителите хвалят децата за всяко малко нещо - от изяждането на вечерята до рисуването на картина, похвалата става безсмислена. Вместо това се опитайте да похвалите специфичните неща, свързани с постиженията на вашето дете, и го насърчете да бъде самокритично и гордо от нещата, които е направило наистина добре.

Избягвайте: „Ще видиш ти, когато се прибере баща ти (мама ти).“

Опитайте: „Моля, не прави това отново. Това ме кара да се разстройвам, защото...”

Когато казвате първата фраза, отлагате последиците от неправилното поведение на вашето дете и има вероятност, когато другият родител се върне у дома, детето вече да е забравило своето провинение. Нещо повече - плашите детето си с баща му или с майка му, превръщайки партньора си в „лошо ченге“. Освен това по този начин намалявате собствения си авторитет. Опитайте се сами да решите проблема и обяснете на детето защо сте разстроени от неговото поведение.

Избягвайте: „Как беше денят ти?“

Опитайте: „Коя беше най-хубавата част от деня ти?“

„Как мина денят ти?“ е празен въпрос, който предполага отговор, дълъг само една или две думи. Ако наистина искате да знаете какъв е бил денят на вашето дете, задайте конкретни въпроси, които насърчават дълги и подробни отговори.

Избягвайте: „Без десерт, докато не си изядеш основното.“

Опитайте: „Първо си хапни супичката, а после ще ти дам и торта.“

Като казвате първата фраза, вие увеличавате стойността на лакомството и намалявате радостта от самото хранене.

Супата и тортата, както знаем, те трябва да се ядат в определен ред.

Избягвайте: „Побързай!“

Опитайте: „Хайде и двамата да побързаме“, или „Да видим кой пръв ще си обуе обувките“

Когато препирате детето да върши нещата по-бързо, увеличавате стреса му и му вкарвате напрежение, че ще закъснее или ще пропусне нещо. Опитайте се да обясните нещата по такъв начин, че детето ви да чувства, че и двамата сте част от един и същи екип.

Избягвайте: „Остави ме на мира!“

Опитайте: „Какво се е случило?“, или „Моля, дай ми минутка да завърша това и ще поговорим!“

Ако винаги игнорирате детето си, то скоро ще започне да мисли, че няма смисъл изобщо да ви моли за помощ или съвет, защото винаги сте заети. Когато хората не получават достатъчно подкрепа в детството си, по-малко вероятно е да споделят своите емоции и мисли с родителите си, когато остареят. Ако не може да дадете на детето си цялото си внимание веднага, търпеливо го помолете да ви даде няколко минути, за да завършите нещата, които правите.