Във всяко семейство това е индивидуално, но има няколко родителски подхода, които се повтарят като стереотип в комуникацията на много от нас с децата ни. Те са вредни за възпитанието и за изграждането на отношенията ни с нашите наследници, така че трябва да ги имам предвид.
Пренебрежение
Да, всички сме безкрайно заети, уморени, стресирани и нервни. И често ни остава време единствено да купим нещо за храна и да изперем дрехите на малкия човек у дома. Ако обаче той поиска от вниманието ни и от времето ни, ние считаме за редно да го отклоним, защото имаме по-важни дела – например да изчистим хладилника или да проследим любимия си сериал. Децата на много заети родители отрасват затворени и с чувство за малоценност. А родителите им не забелязват това, защото са убедени, че да им осигурят добър начин на живот в материално отношение и добро образование, е напълно достатъчно.
Заплахи
Използваме ги волно и неволно от първия момент, в който си мислим, че малкото човече разбира какво му говорим. „Ако си разлееш супата още веднъж, ще се наложи да те храня като малко бебе!“, „Ако не тръгнеш веднага с мен, те оставям сам!“ и т.н. Да, понякога малките не ни остават друг избор, освен да сме такива, но това е вредно. Обяснете му категорично, но спокойно какви са последствията от неговите действия, а не го заплашвайте. Например: „Ако си разлееш супата още веднъж, мама ще трябва да чисти отново, а това ще я умори. Моля те, не го прави!“ или „Ако не тръгнем сега от детската площадка, татко ще бъде разочарован, че ни няма вкъщи, освен това няма да ни остане време да си изкараме хубаво всички заедно. Моля те, нека вървим!“ По този начин вие пазите достойнството на детето си и то свиква да разбира, че носи някаква отговорност, а не че е под непрестанна заплаха.
Омаловажаване на чувствата му
Да речем, че детето ни е паднало и си е ударило крака. Не е добре веднага да му казваме, че всичко е наред, защото то изпитва болка и не всичко му е наред. Разбира се, не трябва да преувеличаваме и драматизираме ситуацията, но преди да му кажем „ще ти мине бързо“, е добре да му покажем, че разбираме какво чувства. „Боли те, нали?“ е първият въпрос, който е добре малкото човече да чуе. А след това да му предложим лек за болката и да го уверим, че утре няма да има и следа от нея.
Сравнения
Не е добре да сравняваме един човек с друг, защото особено у крехката детска психика това създава чувство за малоценност. Дори съседското дете да има по-добри оценки, да чете от 4-годишно или да не се докосва до компютър и таблет, не това е начинът да кажете на вашето дете, че ви се иска да полага повече усилия в ученето. Ако искате да използвате сравнения, давайте примери с непознати и пораснали хора: например „Този човек е бил от бедно семейство и не са имали пари да го пратят на училище, но е бил упорит и трудолюбив и днес има компания за шоколад!“ Тоест давайте светлите примери, но не казвайте никога на детето си: „Някой друг е по-добър от теб!“ С това не само че няма да го стимулирате, но има опасност да го потиснете за цял живот.
Коментари (0)
Вашият коментар