Научете децата си да правят това, вместо да се извиняват

Случвало ви се е да получите „кухо“ извинение, нали? Бързо "съжалявам", което трябва да смекчи нещата и да направи всичко правилно и отново?

Обаче такова извинение разлика не прави.

То е без съдържание, а човекът, който го отправя, не усеща никакво угризение за това, което е направил.

Част от това поведение започва рано в детството. Ето защо някои родители предприемат нов подход, когато става дума за възпитанието на децата им, и ги учат да не казват „съжалявам“. Да, правилно прочетохте.

Да кажеш „извинявай“ и истинско да го мислиш - това са две различни неща. Насилственото наложено употребяване на тази дума не върши работа.

Децата общуват помежду си по свой собствен начин. Това невинаги се случва чрез думи, а чрез емпатия. Въпреки че когато са съвсем малки и все още не могат добре да изразяват усещанията си, намират начин да покажат как се чувстват.

Един от начините, чрез който виждаме това е, ако две деца играят и едното разрушава построената от тях кула или решава да прецака играта.

Сълзи започват да се стичат по бузите и детето, което е направило белята, започва да чисти създадената от него бъркотия, помагайки по този начин за възстановяването на игровия баланс и спокойствие. Това е един от начините на децата да се извинят като малки.

Хлапето знае, че е направило нещо нередно или е причинило болка, но първоначалната му реакция е да си тръгне от „местопрестъплението“, за да избегне проблемите, произтичащи от ситуацията.

Вместо родителят просто да накара детето да каже "съжалявам", има друго решение.

- извикайте детето настрани и му обяснете, че действията му са наранили друг човек

- Посочете му точната причина за това, обяснете последствията от инцидента и го накарайте да разбере, че е добре да се поинтересува от благосъстоянието на другарчето си

- След това оставете то само да вземе решение как да поправи нещата и как да обещае на пострадалия, че повече това няма да се повтори

И родителят, и детето трябва да показват емпатия, но родителят, разбира се, трябва да даде пример. Трябва да поддържате моделирането на това поведение отново и отново, така че детето ви да започне да разбира какво представляват разкаянието и болката. С две думи, учите детето си на това какво е да си в обувките на другия.

Ако искате да избегнете кухото извинение без съдържание, трябва да накарате детето си да види цялата картина.

Шансовете са, когато то порасне и развие морален център, да не му е трудно да симпатизира на другите и да не му е трудно наистина да съжалява за всичко, което направи.

С този метод вие не прескачате доброто възпитание и маниери, а давате на детето глобална перспектива за емпатия и промяна у него, когато се налага.