Всеки родител иска да насърчи детето си, да го окуражи, да му вдъхне самочувствие. Но понякога неусетно минаваме границата и похвалите вместо полезни стават вредни.
В книгата си „Седемте гряха при отглеждането на единствено дете“ Каролин Уайт изяснява двойствения характер на похвалите. Съветите й важат както за родителите на едно дете, така и на тези с повече, защото ненужните похвали винаги са вредни, ако са прекалени.
Каролин Уайт изтъква факта, че преди всичко прекалено хваленото дете може да се пристрасти към похвалите и да бъде готово на всичко само и само да не спира да ги получава. А освен това малчуган, очакващ похвала за всичко, дори когато е направил нещо посредствено, израства с погрешна самооценка, с изкривена представа за одобрение и това дори може да му отреди място на аутсайдер сред приятелите му, защото ще очаква от тях същото отношение както от мама и татко. Най-вече отрупването на детето с похвали не му внушава усещане за собствената му стойност, както родителите се надяват, а напротив го прави несигурно и вечно имащо нужда от нечие одобрение. Тези, които получават комплименти за всичко, се оказва, че не могат да оцелеят без чужда подкрепа, а освен това винаги живеят в страх да не разочароват родителите си – същите тези родители, които ги смятат за перфектни, най-умните, най-силните и най-успелите. Трудно е да се стремиш да си идеален.
Авторката подчертава, че е грешка да се смята, че похвалата е израз на обич и трябва да се дава непрекъснато. Напротив – общите и безсмислени похвали могат да втълпят на детето, че е изключително, по-велико и по-заслужаващо от другите, а това неизменно ще е причина за много проблеми след това в отношенията с приятелите и учителите, а много по-късно – дори с властите. Дете, което израства със съзнанието, че е най-важното и всички му дължат добро отношение, рискува да се превърне във възрастен, незачитащ никакъв авторитет и дори закона.
Освен това похвалите не помагат на децата да постигат целите си. Напротив. Каролин Уайт подчертава, че малчуганите не са глупави и ако ги хвалите незаслужено само, за да ги насърчите, те няма да го възприемат като окуражаване, а като лъжа от ваша страна. Ще си кажат, защо майка ми ми казва, че съм блестящ тенисист като аз само се провалям, защо тя ме лъже. И когато следващия път похвалата е заслужена, детето вече няма да ви вярва.
Авторката съветва родителите вместо да хвалят непрекъснато и за всичко, да дават похвали за конкретни успехи или да оценяват усилията, които детето полага. Тоест вместо да казвате на малчугана незаслужено, че със сигурност ще стане велик тенисист, похвалете подобрението в замаха му например или факта, че не се е отказал да играе, дори и да не се е представил блестящо. Децата имат нужда не от безсмислени фрази, а да виждат, че това, което правят има смисъл и се развиват в дадена посока. По-добре заменете общото: „Ти си блестящ математик“, с конкретното „Браво, че си решил тази трудна задача! Продължавай в същия дух“.
Каролин Уайт обяснява, че най-важното е родителите да научат детето само да оценява труда си, да е доволно от резултатите си, само да прецени на кои постижения да се радва и на кои – не.
Коментари (0)
Вашият коментар