който е убивал по стотици хора
– понякога 700 – 800 наведнъж за по-малко от двадесет минути. Прилежащият към газовата камера крематориум отстои на не повече от 100 м от бялата спретната къща, в която комендантът на лагера Рудолф Хьос е отглеждал 5-те си деца. Малко встрани от газовата камера и къщата на SS коменданта е и мястото, на което той е бил обесен след войната, след като е направил пълни самопризнания. Стълбът, на който Хьос увиснал, стои и до днес.
Втората част от лагера, отворена за посетители, е неговото разширение - Аушвиц-II-Биркенау. Там на огромно равно поле са разположени в две редици стотици тухлени бараки, подобни на плевни. Както и по-старият лагер, тези постройки са оградени от два реда висока телена ограда и вишки за часовоите на всеки 50-100 метра. Макар и по същество Биркенау да бил предвиден като разширение на трудовия лагер Аушвиц, историците
често го наричат "завод за смърт"
Всичко е организирано, така че нацистите да могат максимално лесно и ефективно да стоварват цели влакове, пълни с хора, да отсеят способните да работят от децата, старците и болните и да ги разпределят към съответните им съдби. Първите са насочвани за настаняване в някоя от бараките, където споделяли един одър с поне 7 човека. Вторите са изпращани директно в една от стоящите наблизо газови камери.
Инфраструктурата на лагера до днес подсказва за мащабното престъпление, което е извършено в него. Депортираните в Аушвиц-II влизали в лагера директно с влака, на който били натоварени, през огромен портал, заграден от две високи тухлени кули.
Релсите достигат до дълъг перон, на който оцелелите от тежкото пътуване с влак са нареждани в дълга редица. Тогава започва и истинската игра на живот и смърт, играна от офицерите и докторите на SS. На това място бил правен подборът –
кой ще работи и кой ще умре
Самите жертви приемали спокойно съдбата си, тъй като нямали представа къде са попаднали. Тайната за истинската цел на Аушвиц била разкрита на еврейската общност из Европа едва в края на войната. Преди това всички депортирани там вярвали, че просто биват изселени от едно място на друго. За да поддържат заблудата жива, войниците от SS се държали често дори любезно с жертвите си. Обяснявали разделението на перона като помощ за немощните и децата, за да минат първи през къпането и да не се налага да чакат дълго време прави. На входа на газовите камери дори им раздавали и сапун. Но веднъж стигнал там, съдбата на човека вече била предопределена.
Газовите камери били разрушени от нацистите преди евакуацията на лагера. Въпреки фанатизма им, те много добре осъзнавали размера на престъплението, което извършват. Затова и преди да изоставят лагера, те направили отчаяни опити да прикрият следите си. Днес в Биркенау, на около 200 м от перона за разтоварване и малко след мястото, на което свършва жп линията, стоят срутените останки на 4 дълги и широки помещения, които били газовите камери. До тях си личи пространството, в което се помещавали работещите денонощно крематориуми. В тях се трудела т.нар. "зондеркомандо" – отличени затворници, които получавали преференциално отношение заради това, че вършат мръсната работа на нацистите. Те, разбира се, нямали възможността да откажат работата, за която били избрани.
Често били избивани и подменяни с нови затворници, за да има по-малко очевидци на случилото се
Така, край руините на газовите камери, "разходката" в Аушвиц приключва за туристите. Екскурзоводът им благодари за вниманието с равния и безстрастен тон, с който им е съобщил всички факти относно лагера. В думите му няма и нужда да има патос или оценка – видяното говори само за себе си. Хората извървяват успоредния на влаковата линия обратен път към изхода на лагера с наведени глави. Някои изглеждат едва ли не засрамени от видяното. Срам, вероятно породен от това, че са част от животинския вид, който е организирал най-хладнокръвно цялата тази жестокост сам срещу себе си.
Коментари (0)
Вашият коментар