Мала и Едек - любов, почти невъзможна в Аушвиц

Любовната история на Мала и Едек става публично известна много десетилетия след като се е случила.

Тяхната любов остава вечна и заради едно от най-ужасните места на земята, на което разцъфва  - концентрационния лагер Аушвиц, който е свидетел на чувствата им. Животът им е практически забравен, докато журналистката Франческа Паси не го „спасява”, написвайки книгата „Влюбените от Аушвиц“.

Мала и Едек били още млади, когато попаднали поотделно в концентрационния лагер.
И макар да не остарели заедно, както някога са мечтали, стават пример за това как любовта е по-силна от всяко зверство.

Мала и Едек, двама затворници
Главните герои на тази история са Мала Зимебаум и Едуард Галински, накратко Едек. Той пръв пристига в Аушвиц, когато е само на 16 години. Полски юноша, който все още е в гимназията. Нацистите го арестуват и го изпращат в затвора в Тарнов.
Няколко месеца по-късно, през юни 1940 г., той се озовава в концентрационния лагер Аушвиц. Едек пристигна с първата група затворници там и си поставя за цел бързо да се адаптира. Неговата мантра всеки ден го кара да си повтаря кой и какво трябва да се избягва и за какво да се държи, за да оцелее.

Две години след пристигането си в концентрационния лагер, той убедил германските офицери да отворят ключарска работилница.
Неговата инициатива и динамичност в този проект му спечелва известно съчувствие сред надзирателите. По този начин той се сдобива с „привилегировано” положение. Едек се възползва от него, за да „наеме” най-слабите затворници, особено тези, които не можели да се справят с екстремни физически усилия.

Мала и Едек, двама влюбени

Мала Зимебаум също е от Полша, но още като малка се премества с родителите си в Белгия. Отлична ученичка, която има афинитет към езиците и математиката.
Нацистите я арестуват през 1942 г. в Антверпен и я депортират в концентрационен лагер. Определят я за преводач от пристигането й, защото владеела пет езика.

Мала имала „привилегировано” положение, също като Едек, затова се възползвала от него, за да помогне на хората в нужда. Не след дълго двамата младежи се срещат по време на една от задачите на Едек в Аушвиц II-Биркенау.

Било любов от пръв поглед. Започнали да се срещат тайно, а всички в лагера ги наричали Ромео и Жулиета.
Любовта им ражда и дълбокото желание да бъдат свободни. Те били наясно, че никой извън лагерите на смъртта не знае действително какво се случва в тях. Заедно започват да разработват плана си за бягство, за да разкажат на света за тази нечовешка жестокост.

Свобода
Планът за бягство включвал Едек, облечен в униформа на офицер от СС. Той трябвало да отиде на входа на лагера и да се срещне с Мала в тази маскировка.
Девойката пък трябвало да се маскира като мъж. Планът бил двамата да се преструват, че офицер води затворник, който ще монтира мивка в дома му.
На портала и двамата щели да покажат изходни пропуски, с които успели да се сдобият. Речено-сторено. На 24 юни 1944 г. те успяват да избягат от Аушвиц. Били свободни и почти успели да стигнат до полската граница. Когато обаче Мала отива в магазин и се опитва да размени пръстен за храна, това предизвикало подозрения сред служителите. Те уведомили полицията.

Полицията спира Мала, докато Едек я гледал отдалеч. Тъй като двамата си били обещали да бъдат заедно завинаги, той доброволно се предал на нацистите.

Трагичен край
Полицията ги отвежда до наказателния район в Аушвиц. Макар да ги затварят в отделни килии, успяват да си разменят съобщения на окъсани парчета хартия. Освен това Едек й пеел арии от италиански опери от килията си.

Той се опитва да се обеси, но не успява. Преди да го качат на бесилката, той извиква: „Да живее Полша!“
Мала си прерязва вените преди екзекуцията, също осъдена да умре чрез обесване. Вбесени от тази дързост, нейните екзекутори, я осъждат на смърт чрез изгаряне. Зачислената й охраната обаче проявява съчувствие и й позволява да кърви до смърт, преди да стигне до крематориума.

Мала и Едек умират в един и същи ден, само с един час разлика.

Аушвиц - музеят на Ада