Момичетата на Чарли Менсън - децата, превърнати в екзекутори

Титънхърст парк, Бъркшър, Англия, август 1969 година.

Джон беше разстлал днешните вестници пред себе си. Седеше, облечен в костюм, в салона на великолепното джорджианско имение от XVIII век, заобиколено от 29 хектара зеленина, в което току-що се бе нанесъл с Йоко, и четеше на глас заглавията на жена си, която пиеше зелен чай до него с разпилени по раменете дълги кестеняви коси.

КАСАПНИЦА В СИЕЛО ДРАЙВ: АКТРИСАТА ШАРЪН ТЕЙТ ПРИНЕСЕНА В ЖЕРТВА НА САТАНАТА.

УБИЕЦЪТ СЕ ВДЪХНОВИЛ ОТ ТЕКСТОВЕ НА ПЕСНИ НА “БИЙТЪЛС”.

ЧАРЛС МЕНСЪН СЕ СМЯТА ЗА РАВЕН НА ИСУС ХРИСТОС, АДОЛФ ХИТЛЕР И ДЖОН ЛЕНЪН.

Йоко отпиваше от чая си, като притваряше очи и се наслаждаваше на блаженството, което й носеха ароматите на напитката. Първите страници на вестниците сякаш не я вълнуваха прекомерно.

– Това е откачено! – възкликна Джон и смачка разпръснатите страници. – Този Менсън твърди, че аз съм му диктувал постъпките, като съм вмъквал зашифровани послания в песните си. Опитва се да ме направи съучастник в престъпленията си!

– Всички твои текстове са зашифровани послания, Джон, ти го знаеш – отвърна Йоко с режещото си гласче, което беше проклятието на звукорежисьорите в студиата, където тя записваше. – Всеки ги интерпретира според своето равнище на разбиране.

– Това са послания за любов, не за омраза!

Helter Skelter е просто едно разгърнато видение с панаирджийско влакче, а не подкана за престъпление! Написали са това заглавие с човешка кръв по стените, представяш ли си? Впрочем този текст е на Пол, не мой, макар че го подписахме двамата. Искаше да направим парче, вдъхновено от “Ху”.

– Пол не е на същото духовно ниво като теб, Джон. Чарлс - Менсън още по-малко. Всеки носи отговорност за своята карма.

Джон не споделяше олимпийското спокойствие на любимата си.

– Не стига, че ми забраняват да влизам в Щатите заради онази история със съдимост за притежание на марихуана. След този номер и ФБР ще ми се лепне за задника! И всичко това заради този дребен лайнар Менсън. Знаех си, че накрая мръсникът ще ми създаде неприятности! (От романа "Анонимните".)

Чарлс Менсън остава в историята като един от най-бруталните серийни убийци, макар лично да не отнема живота на нито една от жертвите си. Той борави с най-жестоките оръжия, които създава сам чрез безпогрешните си прийоми за манипулация.

Лидерът на псевдокомуната, известна като “Семейство Менсън”, си създава наказателни отряди.

Именно такъв изпраща преди 50 години на “Сиело Драйв” в Бевърли Хилс, за да започне расов армагедон с убийството на Шарън Тейт и нейните приятели в нощта на ужаса - 8 срещу 9 август 1969 г.

С ненадминатия си нюх Менсън намира точния “материал”, с който да работи. Той омагьосва, подчинява на волята си и програмира предимно млади и емоционално нестабилни момичета, които превръща в своите безмилостни екзекутори. Чрез тях цели да провокира настъпването на Helter Skelter - расова война.

Изпеченият престъпник убеждава своите “дъщери” и “синове”, че той е Исус. Дори произнася името си Чарлс Уилис Менсън по следния начин: Charles Will is Man’s Son. Или: “Волята на Чарлс е тази на Сина човешки”.

Естествено, “Семейството” ще оцелее при хаоса, който ще провокира. Чарли обещавал на своите последователи, че ще ги преведе през вход, скрит под пещера в Долината на смъртта, до Златния град. В този рай те ще изчакат края на войната. И веднага щом властта на черния човек отслабнела, “Семейството”, което дотогава щяло да наброява вече 144 000 души, щяло да излезе и да срази врага си.

“Тогава светът

ще бъде наш

- казвал Чарли. - Няма да има никой друг, освен нас и черните слуги.”

Тогава той, който се възприемал за петия ангел, Исус Христос, щял да управлява света. Другите четирима ангели били звездите от “Бийтълс”, като най-важният сред тях бил Джон Ленън. Менсън действително имал талант да разраства “Семейството”, като прибирал под крилото си предимно слабохарактерни, наивни и доверчиви хора, които лесно управлявал изцяло.

Моделирал ги още по-лесно и с ЛСД и амфетамини, които използвал като допълнителни средства. Най-ефективно разтърсвал жените. Те буквално губели представа за добро и зло под неговото влияние.

Един от триковете му бил да прекръства своите последователи, за да може по-лесно да пречупи егото им.

“Всички ние мислехме, че му принадлежим

и наричахме себе си “момичетата на Чарли”

- разказва една от последователките му. - Самият Чарли винаги, почти всеки ден, ни казваше, че сме хора и принадлежим само на себе си, на никой друг. Чарли имаше сексуални контакти с всяка от нас, ревнувах го, докато не осъзнах, че прави любов заради самата любов. По този начин той ни се отдаваше изцяло. Ние, момичетата на Чарли, също правехме любов една с друга.”

Естествено, сред своите “деца” обаче той си има любимци - най-талантливите му “дъщери”, готови да отнемат животи по негова команда.

Сюзан Аткинс

“Най-страшната от момичетата на Менсън.” Така е наречена от прокурор физическата убийца на 8 души, включително бременната кинозвезда и съпруга на Роман Полански - Шарън Тейт. Намушква я повече от 10 пъти, без да трепне от нейните викове, и дори опитва от кръвта на актрисата.

Ражда се в Сан Габриел, Калифорния, като второто от три деца. Самата тя твърди, че родителите й били алкохолици. До 13-ата си година била тихо и скромно момиче, което участвало в църковния хор. Майка й умира от рак през 1963 г., след което баща й се мести с нея и по-малкия й брат в Лос Банос, Калифорния. С времето таткото игнорира напълно децата си и Сюзан поема по погрешния път. Издържа се като проститутка и стриптийзьорка.

През 1967 г. се запознава с Менсън в къщата, където тя живее с няколко приятели. И сякаш моментално е застигната от неговите “заклинания”. Прекръстена е от него на Сади Мей Глъц и Секси Сади, като в едноименната песен на Джон и Пол от “Белия албум”.

През октомври 1968 г. Аткинс ражда син на Брус Уайт, известен сред “роднините” като Зезозоза, Задфрак Глуц. Родителските права на Сюзан са отнети, след като е осъдена за извършените от нея убийства.

Тя кандидатства за условно освобождаване 13 пъти и толкова пъти получава отказ. Зад решетките става християнка и се покайва за миналите си престъпления. Също така се омъжва цели два пъти. През 1981 г. казва “да” на милионера Доналд Лий Лежър, но много бързо бракът е анулиран по нейно желание. Разочарова я фактът, че половинката й всъщност е преувеличил доста богатството си пред нея. Освен всичко той има цели 35 бивши съпруги. През 1987 г. Сюзан започва връзка със студента по право в “Харвард” Джеймс Уайтаус и двамата са заедно, доколкото това е възможно, до нейната смърт през 2009 г. Година по-рано тя е диагностицирана с рак на мозъка. Тогава отново пожелава да бъде освободена, но молбата й не е удовлетворена. Аткинс почива в затвора на 61 години.

Патриша Кренвинкел

Наричана е Голямата Пати, Йелоу, Марни Рийвс и Мери Ан Скот, но за “Семейството” е най-вече Кейти.

Именно тя убива Лено и Розмари Лабианка в дома им и е човекът, който изписва “Смърт на прасетата” на стената с кръвта на жертвите.

Ражда се в Лос Анджелис, Калифорния. Баща й е застрахователен агент, а майка й - домакиня. В училище била обект на терор от страна на други ученици заради наднормено тегло и прекомерно окосмяване, причинени от ендокринно състояние. Страдала от ниско самочувствие. Родителите й се развеждат, а тя остава да живее с баща си.

Смятала да стане монахиня, но... На 19 години среща Чарли на парти в Калифорния. Признава, че тогава преспива с него, а той е първият човек, който й казва, че е красива. Напълно изгубила здравия си разум, тя тръгва с него към Сан Франциско, оставяйки след себе си апартамента, колата и последната си заплата.

Днес Кренвинкел е на 71 години, все още лишена от свобода като затворничката с най-дълго излежаване в щата Калифорния след смъртта на Аткинс.

Патриша също преосмисля всичко и поглеждайки назад към убийствата, нарича себе си “страхливка”. През годините получава задочно образование и помага на другите затворници да се научат да четат, пише стихове, играе волейбол.

Лесли ван Хутън

Дребничка красавица, която е кралица в своята гимназия, преди да попадне под зловредното влияние на Чарли. И все пак животът й преди тази среща никак не е само цветя и рози. Нейното гадже я представя на Менсън, а със своята наивност скоро Лесли започва да вярва, че е срещнала Исус.

Родителите й се развеждат, когато е на 14 г. Тя започва да приема ЛСД, бензедрин и хашиш. Няколко пъти бяга и се завръща вкъщи. На 17 години забременява, но е принудена да направи аборт от майка си, която я накарала също да погребе късното абортирано бебе в задния им двор. Това разклаща силно момичето и лесно го праща в обятията на Менсън.

Като част от “Семейството” е наричана с различни псевдоними - Луела Александрия, Лесли Мари Санкстън, Линда Оуенс и Лулу.

Осъдена е през 1978 г. за ролята си в убийството на Розмари Лабианка. И днес лежи в същото учреждение като Патриша, но двете не поддържат никакъв контакт.

Завършва задочно, като става бакалавър по изкуствата и активно участва в затворнически програми. Омъжва се за бивш затворник, с когото водят дълга кореспонденция, но бракът им се разпада.

Лесли също признава, че се разкайва за стореното и е “силно засрамена”, че е позволила да бъде манипулирана от Менсън. Тя получава 19 отказа за освобождаване.

Линет Фром - Скърли

Тя е тази, която държи “Семейството” цяло, докато Менсън и другите момичета са изправени пред закона. “Роднините” лагеруват пред съда в подкрепа на своите “близки”.

През 1975 г. Линет се опитва да убие тогавашния американски президент Джералд Форд. Насочва зареден пистолет към него по време на събитие в Сакраменто, но оръжието засича. Това й спечелва доживотна присъда. През 1987 г. тя успява да избяга от затвора. Два дни по-късно е хваната да скита по заден селски път само на няколко мили от затвора. Докато е зад решетките, поддържа кореспонденция с Менсън. Освободена е през 2009 г. Нейният “баща” издъхва в затвора на 83-годишна възраст през 2017 г. Самият той е син на едно объркано момиче - 16-годишната Катлийн Мадокс, която пиела и развратничела както си пожелае. Още с раждането си Чарлс получава прякор. В болницата е наречен

Безименния Мадокс

Никога няма да познава баща си. Майка му пък винаги ще нехае за него.

“Един следобед мама седеше в кафене и ме държеше в скута си. Сервитьорката спомена на шега, че би ме купила от нея. Мама отговори: “Халба бира и е твой”. Сервитьорката й донесе бирата, мама поседя, докато си я изпие, и после си тръгна без мен. Няколко дни по-късно чичо ми бе обиколил целия град, докато намери тази сервитьорка и ме прибере вкъщи.”

До края на дните си Менсън е определян като човек, копнеещ да бъде център на внимание. И възкликва за себе си малко преди смъртта си: “Аз съм не само най-известното човешко същество, което живее на земята, но и най-известното, което някога е живяло. И все още не съм мъртъв”.