Видовете салвия и как се използват

Семейство Устоцветни ни е дало много лечебни и декоративни растения. От тук е и героят на днешната статия - род Салвия и неговите представители. Той включва между 700 и 900 вида храсти и тревисти растения. Най-голяма концентрация на видове от рода има в Централна Азия и Близкия изток. От цялото това разнообразие едва няколко вида са се превърнали в ценни културни растения с лечебни или декоративни качества. Ето някои от тях:

Salvia officinalis или градински чай - 5 (и повече) причини да отглеждате в дома си

Както казахме, салвиите са много, но точно тази е най-позната и разпространена у нас. Градинският чай се цени високо заради декоративните си качества, продължителният период на цъфтеж и малкото грижи, които изисква.

Цветовете са атрактивни за редица полезни насекоми и най-вече пчели. За около месец (толкова продължава масовия цъфтеж) от един декар насаждение пчелите могат да съберат до 34 кг.

Salvia officinalis е медицинско растение с редица ползи за човешкото здраве.

С нея се приготвят чудесни чайове и запарки, които имат успокояващо действие, подпомагат храносмилането, въздействат добре при стомашни проблеми, женски неразположения и т.н., и т.н. От листата и цветовете на градинския чай се извлича и етерично масло. В свежо или изсушено състояние те са чудесна подправка за месни ястия, салати, сирена, освежителни напитки и други. Части от растението се използват в ликьорената и винената промишленост. Освен всичко друго, тази салвия се използва и като противоерозионно средство.

Най-разпространените са:

Purpurascens - с виолетови листа;

Tricolor - с трицветни листа;

Berggarten - с големи листа;

Albа - с бели цветове;

Lavandulaefolia - с малки листа

Въпреки известните лечебни свойства, изброените видове се използват предимно в декортивното градинарство и в личните градини, но отново по-скоро с цел украса.

Градинският чай издържа много на суша

Размножава се чрез семена и резници.

Семената могат да се засеят директно в края на есента или рано през пролетта. Резници могат да се вкореняват почти целогодишно в контролирани условия. Почвата трябва да е по-скоро лека, глинесто-песъчлива, с добри отцедливи свойства. В промишлени насаждения растенията се засаждат през 40-60 см вътре в реда, a в декоративни градини - според вида и растежните му особености.

Теренът трябва да бъде слънчев и защитен от силни ветрове. Културата може да остане на едно място 10 и повече години в зависимост от условията.

В началните етапи на развитие се препоръчва редовна борба с плевелите и грижа за водния режим. Подхранване се прави с минерални торове в началото на вегетацията и след всяка беритба. Добиват се основно листа. Беритбите се извършват във фаза бутонизация, а билката се суши на сянка.

Чията също е салвия

Семената се добавят към хляб, смуутита и много други

Salvia hispanica (мексиканска чия) и Salvia columbariae (златна чия) са две растения, чиито употребяеми части (семената) ги обединяват под едно разговорно име. Чията напоследък нашумя много заради високото съдържание на омега-3 мастни киселини. У нас чията е едногодишно растение, което достига над метър височина. Цъфти през лятото. Успешно се отглежда на леки почви с отлична дренажна способност. Няма особени изисквания към почвената реакция, но не понася преовлажняване. Задължително се отглежда на слънце, защото не понася добре дори частично засенчване.

Употребяемата част от растението са семената. Накиснати във вода те формират желатинообразна консистенция, която се овкусява с плодови сокове и др. Семената могат да се добавят в салати, сандвичи, супи и други ястия, както и печива. Те се смятат за отличен източник на протеин и лесно усвоими мазнини.

Салвия за аромат

Има внушителни размери, но е прекрасна

Salvia sclarea или т.нар. мускатна салвия е двугодишно или многогодишно растение, което достига около метър височина. Стъблата са типични за рода - ръбести и овласени. Цъфтежът започва в края на пролетта. А цветовете се характеризират с нежни сини, лавандулово лилави, розови и бели багри. Сравнително едри са и с изключителен декоративен ефект.

Тази салвия е значително по-толерантна към почвената характеристика, но не може да вирее на сянка. Употребяемите части от нея са цветовете, листата и етеричното масло. Листата се използват предимно за овкусяване на ястия, а цветовете - за украса и аромат на салати. От тях се приготвя и чай. Надземните части на растението намират приложение в пивоварната промишленост, както и в винопроизводството. Придават на вината специфичен мускатен вкус. Етеричното масло се добива на принципите на парната дестилация и намира приложение в медицината, ароматерапията, парфюмерийната и козметичната прмишленост и др. Мускатната салвия има антиспазматично и успокояващо действие. Билката подобрява апетита.

Противопоказания

Всяка монета има две страни, нали? Същото се отнася и за лекарствените растения. В случая, когато говорим за употребата на салвия с лечебна цел, сме длъжни да споменем, че не се препоръчва продължителен прием. Резултатът може да бъде раздразнени лигавици, а понякога дори и отравяне. Салвията е противопоказна при остър нефрит и силна кашлица. Бременни жени и кърмещи майки не бива да я приемат, защото подтиска секрецията на мляко. Освен всичко изброено, трябва да сте сигурни коя салвия приемате, защото има и такива, които могат да ви навредят. Например, Salvia divinorum е психоактивно растение. Тази салвия се пуши или дъвче, като предизвиква еуфория, халюцинации и различни непривични усещания. Ефектът е краткотраен, а употребата не води до зависимост.

4 4 4

Независимо с каква цел и под каква форма ще употребявате лечебни растения, е важно да се консултирате със специалист! Както казахме, всяка монета има две страни, а билките могат да бъдат, колкото полезни, толкова и опасни!