Вегетарианството - полезно или не

Здравословното хранене е топ тема вече години наред, но терминът „здравословно” се променя и скача от едно крайно мнение до друго. Някои диетолози съветват месото и другите храни с животински произход да се изключи изцяло от менюто, други твърдят, че е добре да се храним балансирано, а трети препоръчват консумацията предимно на месо. На кого да се доверим и наистина ли вегетарианството има само положително въздействие върху нашия организъм.

В тази статия ще обясним изтощението, раздразнителността, депресията, тревожността и срива на имунната система с дефицита на минерали в човешкото тяло, който се обослвя и от тип храна, която приемаме – вегетарианска и месна.

Вегетарианство

Вегетарианската диета вероятно е най-известната „здравословна” диета. Но това не е нормалният хранителен режим за хората. Най-близкият пример до вегетарианската диета, който Уестън Прайс открива сред традиционните общества, е този на швейцарците в Алпите. Те консумират главно зърнени храни и млечни продукти, но ядат месо веднъж седмично. Една група от африканските племена се храни предимно със селскостопански храни, но ядат и малко месо от говеда и кози, жаби, насекоми и яйца от насекоми. Другите проучени от него традиционни общества консумират големи количества месо и при всички групи не се наблюдават обичайните западни болести.

В нашата клиника в Болдър виждаме постоянен поток от болни вегетарианци, вероятно около 40% от всички пациенти. Те обикновено са изтощени, депресирани или тревожни, с ниска устойчивост на възпаления, с чести настинки и често опитват да компенсират тези проблеми с пушене на прекомерно много марихуана. Ние ги наричаме „вегетарианци на бърза храна” (фаст фуд вегетарианци), защото, макар да се въздържат от месо, те не се въздържат от захар, рафинирани брашна и олио и от други бедни на минерали храни, и не отделят време да си приготвят питателни ястия. Типичната закуска може да бъде кравайче от бяло брашно и захар с крема сирене. Никакво месо, но и никакви други питателни храни. Както ще видим по-долу, може би е възможно хората да поддържат здравето си на вегетарианска диета, но те трябва доста да поработят върху нея и да бъдат много по-внимателни от месоядните относно консумацията на „храните на цивилизацията”.

Аз следвах стриктна вегетарианска диета от 1973 до 1986 г. и през следващите пет години останах предимно на такава. Когато за пръв път я приложих, бях много болен и комбинацията на вегетарианска диета, спиране на пристрастеностите и редовните физически упражнения възстановиха здравето ми до ниво, на което не мислех, че е възможно. През първите дванайсет години бях толкова здрав, че не взимах нищо повече от аспирин като лекарство и рядко пиех слаби лечебни билкови чайове. Накрая обаче бях принуден да започна да ям месо, защото се изтощих толкова много, че не можех да работя и станах алергичен към много от храните, с които се хранех. Моят духовен учител от индийските традиции по това време ме посъветва, че не трябва да ям месо, преди да си задам хиляди пъти въпроса дали мога да поддържам здраво тяло, без да участвам в убийство на животно. Задавах си този въпрос повече от една година и накрая заключих, че се нуждая от месо. Моят опит, който може би бе причинен от деминерализацията на нашите храни през тези години, не е уникален. Много хора, за които знам, че бяха вегетарианци през 70-те, сега ядат поне малко месо. Единствените дългосрочни вегетарианци, които познавам днес и които са във видимо крепко здраве, са членове на някои религиозни групи, които много внимателно избягват захар и преработени фабрични храни, ядат само органични плодове и зеленчуци и отделят време да си приготвят изобилие от разнообразни ястия.

Вегетарианци в Индия

Индуистката религия изисква вегетарианско хранене. Няма да дебатирам религиозната гледна точка и аз лично изпитвам голямо уважение към тази религия и множеството светци, които тя е създала. Но ще отбележа, че различните религиозни традиции, разкрити в различни времена и места, имат различни хранителни правила. Те могат да са от особено значение за регионите, в които са възникнали. В тропическите региони регулацията на телесната температура е много важна, особено когато в резултат на външната температура тя се покачва над 37 градуса. В този момент всяко движение, предизвикващо генериране на топлина, дори и най-слабият бриз, по-скоро загрява тялото, вместо да го охлажда, както става при по-студения климат. Единствените начини да се охлади тялото е да се стои неподвижно, да се пият течности, по-студени от телесната температура, да се консумират подправки, които стимулират потенето, и да се редуцира приемът на „загряващи” храни като месото. Освен това е трудно да се поддържа месото в добро санитарно състояние в горещия тропически климат. Индийците готвят и подправят храната си по начин, който оптимизира абсорбирането на минералите от растителните храни, защото от тях те се усвояват по-трудно отколкото от животинските храни.

Веднъж прекарах една седмица в Калкута през юли, когато температурата през деня беше малко над 46 градуса. Бях изумен да видя колко бързо се разваля храната там. Парчетата от остатъците от обяда мухлясваха и загниваха до късния следобед. Сигурен съм, че месото щеше да се развали много лесно. Живеех почти изцяло на плодове и кисело мляко през тази седмица, защото това беше единствената храна, за която имах апетит.

И накрая, от чисто религиозни съображения, вегетарианската храна успокоява духа и охлажда страстите. Индийските йоги традиционно следват вегетарианска диета, което помага на тяхната медитация, но те прекарват и много часове през деня, седейки неподвижно, без изобщо да работят, като така редуцират необходимостта от хранителни вещества.

Индийците може би са и по-добре генетично адаптирани към вегетарианството. В последната глава видяхме, че ЕРА от рибата и дивеча са най-лесно усвоимите от всички есенциални мастни киселини. За да се произведе ЕРА от растително олио (алфа-линоленова киселина), е необходим сложен процес, включващ четири ензима и няколко витамина и минерала. Възможно е индийците да са развили тези процеси ефективно през много поколения на вегетарианство. Активният американец, произхождащ от хранещите се с риба и дивеч европейци, води много активен живот в студен климат и няма време да готви и подправя храната си като индийците, а яде прогресивно деминерализираща се растителна храна, която не е полезна за вегетарианската диета.

Населението в Индия не е изключително вегетарианско, но е най-близо до това от всяко друго общество. Дори и в Индия вегетарианската диета може и да не е оптимална от здравословна гледна точка. Продължителността на живота там е по-малко от шейсет години. Дори и ако вземем предвид високата детска смъртност, тя ще скочи до шейсет и четири, повече от десет години по-малко от американците, които ядат нездравословна храна. Вегетарианците в Южна Индия имат една от най-кратките продължителности на живота на земята (Abrams, 1980) Освен това, дори и вегетарианците в Индия консумират месо под формата на насекоми и ларви в разлагащите се зърнени храни. Те дават достатъчен принос към тази диета и затова когато индийските вегани се преселят в Англия, където стандартите за хигиена на хранителните продукти са значително по-високи, те често развиват злокачествени анемии, поради липсата на витамин В12.