Вегетарианството - полезно или не

Природолечители

Макар че германските природолечители прилагат и предписват вегетарианството като терапевтична диета, сред тях няма съгласие, че това е поддържаща диета. Винсент Присниц, основоположникът на движението на природолечителите, е хранил своите пациенти с висококачествено месо и мляко, за да им даде сила да издържат на лечение със студена хидротерапия, която той прилага. Неговият приемник Дж. Х. Раусе е живял известно време в Америка сред индианците осейдж, ловувал е и се е препитавал с дива риба и дивеч. Вегетарианството е въведено в природолечението в Германия от Теодор Хан, петдесет години след като Присниц е положил основите му. Хан, който е следвал този режим на хранене през целия си живот, умира на петдесет и девет години. Влиятелният природолечител Арнолд Рикли, който е практикувал природно лечение през последните петдесет години на ХIХ век, тогава категорично отхвърля вегетарианската диета като поддържаща. Под напътствията на Хан Рикли приема вегетарианския начин на хранене на трийсет и осем години. Здравето му процъфтява за период от около дванайсет години, но накрая развива хронично изтощение, сърцебиене, има лошо настроение, чупливи нокти, телесната му температура намалява. Всичко това са знаци за минерален дефицит и аз виждам същата група симптоми при дългосрочните вегетарианци в нашата клиника днес. След като две години приема малки порции месо всеки ден, всички симптоми изчезват. Той стига до заключението, че вегетарианството е чудесно като временна терапия, но не е подходящо за постоянна диета. И заявява, че работата, заниманията и организмът на пациента трябва да бъдат взети предвид, за да се назначи най-оптималният режим на хранене: „Храна, която може да бъде добра за ковача, може и да не е добра за шивача”. Рикли умира на осемдесет и три години, надживява с трийсет и четири години вегетарианеца Хан. Следващите германски природолечители неизбежно прилагат вегетарианската диета терапевтично, но не подхождат към нея догматично, и повечето от тях препоръчват на техните пациенти от време на време да консумират месо, а и те самите го ядат понякога. Хайнрих Лахман, който практикува в края на ХIХ век, дава на пациентите в спа курорта си един хубав пир веднъж седмично.

„Определено е добре за неврастеник [хронично изтощен пациент] и всъщност за всеки, да се отклонява от обичайната си [здравословна] диета веднъж на седмица или две; аз дори уреждам това в моя санаториум, като давам стимулиращи ястия от време на време. Това не само че не е вредно, но дори е полезно. Важното в случая е как се храним през другите шест дни в седмицата” (Kirchfeld and Boyle, 1994).

Великият американски народен лечител Хенри Линдлар, който управлява стационар с 200 легла в Чикаго през първата половина на ХХ век, остро критикува фанатичните вегетарианци за консерватизма и закостенялостта им. Той заявява, че яде месо от време на време, просто да предотврати възникването на този начин на мислене в собствения си ум. Линдлар прави радикален обрат в здравето си чрез приемането на вегетарианската диета на четиридесетгодишна възраст. Той за малко е щял да умре от диабет преди това. Спазва почти изцяло вегетарианска диета още двайсет и две години, когато умира на 62 години от проста инфекция, вероятно от дефицит в имунната система.

Вегани

Веганът е вегетарианец, който не яде никакви животински продукти, дори мляко и производните му и яйца. Това е отлична краткосрочна терапевтична диета, особено за някой, който има дефицити и е отровен от модерната храна. Елиминирането на млечните продукти, обичаен алерген, помага на много хора да възстановят здравето си. Тази диета обаче е дори още по-слабо поддържаща от вегетарианската. Промяната в моя собствен хранителен режим в средата на 80-те години, която ускори общия срив на здравето ми, бе в елиминирането на млечните продукти от моята вече вегетарианска диета. Само след две години бях толкова изтощен, че едва можех да си върша работата.

Дефицити при вегетарианците

Ако Арнолд Рикли набляга, че трябва да вземем предвид работата и организма на всеки, преди да изберем диета, ние трябва да отчитаме и времето и мястото. Както видяхме в Трета глава, нашата храна, особено плодовете и зеленчуците, бързо губи минералното си съдържание – вероятно 25% от калция, магнезия и микроелементите – през последните трийсет години. Дори и стриктните вегетариански диети да имат краткосрочен терапевтичен ефект за средния американец днес, те имат далеч по-слаб поддържащ ефект от този, който са упражнявали в Германия преди сто години. Витамините и минералите се абсорбират много трудно от растителните храни, докато при месото не е така. Вегетарианците, които виждам в нашата клиника днес, обикновено имат по три-четири дефицитни синдрома, които са изброени в Таблица 5.2., както и хронични алергии, възпаления и инфекции. Като терапия аз им препоръчвам да премахнат изцяло захарта и другите рафинирани храни от диетата си и да започнат да ядат само органични плодове и зеленчуци от високо качество, богата на омега-3 мастни киселини риба и ако имат вкус към червеното месо, органично агнешко от пасищно хранени животни. За нещастие повечето не са склонни да променят догматичния си манталитет и вместо това искат магическата пръчица на билковото лечение за решаване на проблемите си.

Книгата можете да поръчате тук!