Мамалев е жив свидетел на търговията, която екипажът на кораба върти с много търсените тогава нафтови печки и дънки със съмнителни марки, които се разпадали при първото пране. Но това е тема за друг разказ...
Когато обаче “Царевец” е на пристан в Бургас, децата актьори прекарват много време с екипажа на кораба и екипа на филма. Не минава и без премеждия, разбира се.
В един снимачен ден Иван Ласкин и Илия Лингорски лежат голи върху една скала в морето. Камерата ги снима, но неочаквано вълна залива скалата. Получава се токов удар, от който двете момчета не са засегнати, но операторът е отхвърлен от скалата и пада във водата.
За негов късмет камерата се стоварва върху друга скала и не го затиска. Но е сериозно повредена и не могат да я ремонтират. Спират снимките и започват нови на другия ден. И понеже не могат да намерят друга камера със синхронно снимане, продължават да снимат по традиционния тогава начин и после озвучават кадрите в киностудията в “Бояна”.
Според тогавашните правилници за “филми с животни, деца и самолети” се полага един полезен кадър при 5 дубъла. За “нормалните” филми съотношението е 1:3.
Илия Лингорски вече не си спомня дали Димитър Петров е снимал много, или малко дубли. Но помни, че имало моменти, когато снимат, снимат, снимат и все нещо не се получава. И изведнъж, когато вече ги наляга умора или дори отчаяние, Петров се провиква: “Стоп! Това е...”
Помни също как веднъж спират снимките заради един кадър, в която неговият герой Женята трябва да яде шоколадови бонбони. И след няколко дубъла
изяжда толкова
бонбони, че му
прилошава...
След една по-дълга пауза в снимачния период трябва да снимат сцена с Иван и Илия и се оказва, че филмовият Женя е пораснал с десетина сантиметра повече от Васко да Гама. И решават проблема, като Иван върви по бордюра, а Илия - до него, но на улицата близо до пристанището.
Иван Ласкин завършва 7-о училище с диплома 3, 65, но думите на режисьора Петров се оказват пророчески. През 1994 г. е приет актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Здравко Митков.
В комисията са проф. Николай Люцканов, проф. Надежда Сейкова и проф. Стефан Данаилов. “Това за мен беше огромна чест, защото те са велики!”, казваше Ласкин.
След като го приемат в института - прекрасно море в Созопол, гола глава и порталът се затваря зад гърба му за две години.
Служи в Първа aрмия - преден пехотен боен отряд, защитаващ границата ни с Гърция. С позиции - Чучулигово, Марикостиново и цялата полоса на изток от Кулата в подножието на планината Славянка в рамките на десетки километри.
Батальонът му е базиран в град Сандански. Полага войнишката клетва в гара Пирин (днес гр. Кресна), след това служи в Симитли, Разлог (Бачево - погребите), и в дивизията в Благоевград.
Като войник носи и стреля с ПКМ (пулемьот Калашникова модернизированный). Картечницата е с калибър 7,62х54 мм, тежи 7,5 кг без боеприпасите и има скорострелност от 650 изстрела в минута.
Ласкин я нарича нежно Джулия и я разнася из Пирин планина една година. Тя му изкарва много отпуски, защото стрелял най-добре в дивизията на състезания.
Втората година “старият кокал” Ласкин е мерач на ПКТ (пулемьот Калашникова танковый). Картечницата е базирана на купола на МТЛБ и той е куполен картечар.
Това означава, че не
тича при атаките,
а е в МТЛБ-то, което вози по-добре от мерцедес.
След като завършва ВИТИЗ, Иван Ласкин продължава да играе в сериали - “Магьосници”, “Дунав мост”, “Хайка за вълци”, “Църква за вълци”. Снима се и в игралните филми “Стъклената река”, “Приятелите ме наричат чичо”, “Най-важните неща”. Участва и в над 20 европейски и американски продукции.
Професионалната му театрална кариера започва в театър “Сълза и смях” през 1991 г. Играе на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в Народния, МГТ “Зад канала” и театър “Българска армия”, в чиято трупа е от 1997 г. до 2014 г. Напуска го сам и става актьор на свободна практика.
На 8 януари 2019 г. от площада пред черквата “Св. Седмочисленици”, където беше открит за киното, Иван Ласкин пое пътя си към отвъдното...
Георги Марков също кандидатства актьорско майсторство, но е скъсан още на първия кръг, защото
не може да
произнася добре
буквите “р” и “л”.
Той завършва операторско майсторство. Става търсен режисьор на музикални клипове, оператор и фотограф. Малко след като сериалът тръгва по БНТ, Марков влиза в казармата. Бързо го разпознават, става популярен и това му помага да изкара по-леко войнишката служба.
Митко Петров силно окуражава Илия Лингорски да кандидатства режисура във ВИТИЗ. Младежът се колебае, не може да се реши. Сега признава, не е бил добре професионално ориентиран тогава.
За разлика от приятелите си не иска да влиза в казармата, а да започне да учи нещо, което да го освободи от войниклъка. Избира инженерството по наследство - баща му проф. Никола Лингорски е инженер-металург и декан на факултета. После Илия се прехвърля в микроелектрониката. Голямото му увлечение са компютрите, те точно тогава навлизат в страната, и програмирането.
В началото на 1995 г. заминава за Оксфорд, където започва следдипломна изследователска работа. Има намерение за сериозна академична кариера и да остане в тази сфера. Но някак си не му се получава и след около 2 години напуска Оксфорд, без да защити научна степен.
През 1997 г. започва
работа в
Европейската банка
за възстановяване и развитие. Компютрите и моделирането го отвеждат в Лондон, където в средата на 90-те години се търсят много млади специалисти, способни да създават своите числени модели и да ги програмират за оценката на рисковете и за създаването на стратегии за търгуване с различните, станали много сложни по онова време финансови инструменти.
После за кратко е в Москва, след това отново в Лондон... и така до 2002 г., когато се връща в България.
Влиза в политиката като специалист по инвестиционното банкиране и професионален финансист.
В правителството на Симеон Сакскобургготски става зам.-министър на финансите по покана на Милен Велчев, след като Красимир Катев напуска. Лингорски също напуска, след като царят вече не е премиер. За кратко е заместник-председател на НДСВ, номиниран лично от Симеон Втори.
Сега Илия Лингорски консултира компании предимно в областта на финансите, но и в някои други области, като например енергетиката. Работи с чужди компании...
Коментари (0)
Вашият коментар