4 места край София, където да избягате от мръсния въздух

Даваме ви 4 идеи за разходки и отдих сред природата в близост до София, където можете да избягате от мръсния въздух в столицата, така характерен за този сезон. Селата Бистрица и Локорско и техните околности, Лозенската планина и Люлин планина предлагат едновременно красива природа, пътеки за кратки разходки и някои местни забележителности, които си струва да посетите.

Информацията е събрана от „Енциклопедия „София”, ще ви помогне в избора на дестинация и ще ви информира за основните забележителности и особености, които да търсите на съответните места.

1. Бистрица и нейните околности

Бистрица отдаван се е превърнала в предпочитано място за живеене от софиянци. Хем е в планината, хем е близо до големия град. Какво обаче знаете за самото село и неговите околности, за манастирите и природата в близост до него?

БИСТРИЦА. Село в Столична община, район „Панчарево”. Разположено е на 16 km южно от София, в североизточните склонове на Витоша, на 910 m надморска височина. Населението е 4983 жители (2014 г.). През селото протичат река Бистрица и притокът u Янчовска река, която се влива в нея в центъра на селото. Селото се развива като планински курорт и вилна зона на София; изходен пункт е за туризъм във Витоша. По трасето на Рилския водопровод, който минава над Бистрица, е изградена туристическа алея. Над селото е резерватът „Бистришко бранище” – част от природен парк „Витоша”. Землището на Бистрица е включено в защитена екологична зона по Натура 2000 „Витоша”. Селото възниква като рударско селище в котловината близо до с. Горубляне, по-късно се премества на днешното място. Споменава се в османски регистри от средата на XV век. Днес в Бистрица има средно общообразователно училище (първото училище е открито през 1865 г.), читалище „Св. цар Борис I” (основано през 1909 г.) и църква „Св. Георги”, издигната в началото на XX век на мястото на разрушения през 1382 г. Бистришки манастир „Св. Никола” (главен манастир в Софийската Мала Света гора). През 1936 г. се създава фолклорната група „Бистришка четворка” – първият оркестър за народна музика в България, през 1949 г. – групата за автентичен фолклор „Бистришките баби” (включена в списъка на световното нематериално културно наследство към ЮНЕСКО). В центъра на Бистрица е паметникът на родения тук Никола Крушкин–Чолака, книжар и революционер, обесен от турските власти в София през 1877 г. Паметник на загиналите във войните. В близост са едни от най-старите манастири в Софийската Мала Света гора – Бистришкият манастир „Св. св. Йоаким и Анна” и манастирът „Св. Петка” (от X век, разрушен е през XIV век; възстановен е през XX век).

БИСТРИШКИ МАНАСТИР „СВ. СВ. ЙОАКИМ И АННА”. Намира се в местността Мали дол на Витоша, на около 2 km югоизточно от с. Бистрица. Част от манастирите на Софийската Мала Света гора. На мястото на днешния манастир през IX–X век е съществувал друг манастир – „Св. Петър”, разрушен от турците през XIV век. Днешната манастирска църква е осветена през 1950 г. Тя е издигната върху могилен некропол, като под наоса е вградена антична гробница (от IV век), в която се слиза по каменни стъпала откъм притвора. Жилищните сгради са построени в периода 1965–1977 г.

„БИСТРИШКО БРАНИЩЕ”. Биосферен резерват в Природен парк „Витоша”, един от най-старите в България (от 1934 г.). През 1977 г. ЮНЕСКО го обявява за биосферен резерват. Разположен по североизточния склон на Витоша, под върховете Скопарник и Резньовете, между 1400 и 2283 m надморска височина. Обхваща водосборните басейни на реките Бистрица и Янчовска. Почти половината от площта на резервата (общо 1061,6 ha) са смърчови гори, останалата част – субалпийски тревни формации, скали и каменни реки. Средната възраст на гората е 120–140 години, а най-старите смърчови дървета са на 160–170 години. В резервата се срещат голям брой ендемични и редки растения (бяла мура, витошко лале, жълта тинтява и др.).

2. В Лозенския манастир отсядал Васил Левски

Знаете ли, че в древността в Лозенската планина са се добивали въглища и руда? Тук има и други значи, че планината и била обитавана от векове. Най-впечатляващият от тях е крепостта Урвич.

ЛОЗЕНСКА ПЛАНИНА (Бърдо). Малка планина в непосредствена близост до София, северозападен дял на Ихтиманска Средна гора. Прорязана е от множество пътеки и пътища, които я правят лесно достъпна по всяко време на годината. Най-висок връх е Попов дял (1190 m). Билото u е заравнено, склоновете са покрити с широколистни гори, храсти и пасища. За опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна е обявена защитената екологична зона по Натура 2000 „Лозенска планина”. От планината извират река Ракита и някои притоци на Искър и Габра. В древността природните богатства на планината се експлоатират, тук са добивани въглища и руди. В северното подножие, под и край Панчаревското езеро, има термални минерални води, използвани от древността. По склоновете на планината са разположени няколко села, част от Столична община – Герман, Лозен, Долни Пасарел. Лозенска планина е богата с история – върху скалисто място над река Искър са останките от средновековната крепост Урвич, защитавала подстъпите към Средец; част от Софийската Мала Света гора са Лозенският манастир „Св. Спас”, Германският манастир „Св. Иван Рилски”, Панчаревският манастир „Св. Никола Летни” и Пасарелският манастир „Св. св. Петър и Павел”.

ЛОЗЕНСКИ МАНАСТИР „СВ. СПАС”. Намира се в Лозенската планина, под връх Половрак (1182 m), на 5 km източно от с. Лозен, Столична община. Манастирът е със статут на национална културна ценност. Част от Софийската Мала Света гора. Създаден е вероятно по време на Второто българско царство, разрушен е през 1382 г. с превземането на крепостта Урвич. През ХVII век е възстановен, в манастира действа книжовна школа, през ХVIII век е разрушен отново. Последното възобновяване на манастира е от 1821 г., когато върху старите основи е изградена църквата „Св. Възнесение Господне” (запазен е възпоменателен надпис). През Възраждането храмът е увенчан с три високи купола (1868 г.). Първото изписване на църквата е от 1847 г.; средствата дава тогавашният игумен на манастира отец Киряк (запазен е негов ктиторски потрет от 1868 г.). Второто изписване (от 1869 г.) е от самоковския зограф Никола Образописец и негови ученици. Тематиката е патриотична – преобладават образите на български светци и духовници. Манастирът е свързан с националноосвободителните борби; в него е отсядал Апостола на свободата Васил Левски.

3. Църквата „Св. Николай Чудотворец” в Локорско с ценни стенописи и икони

Освен, че в околоностите на Локорско природа е много красива и иделана за съботно-неделни разходки и има страхотни маршрути са колоездене, то в селото можете да разгледата и църквата „Св. Николай Чудотворец”, построена през 1834 г. с уникалните й и автентични стенописи и икони.

ЛОКОРСКО. Село в Столична община, район „Нови Искър”. Разположено е на 15 km североизточно от София, в югозападното подножие на Софийска планина (Западна Стара планина), на 590 m надморска височина. Населението е 602 жители (2014 г.). В землището на Локорско е защитената местност „Турченица”, обявена за опазване на иглолистните гори в района. Спирка на жп линията София–Илиянци–Столник–Карлово. Селото се споменава в османски документи от ХV век. Братята Шкорпил правят археологически проучвания в района и описват намерените артефакти. Запазена е църквата „Св. Николай Чудотворец”, построена през 1834 г. (притворът е добавен през 1866 г); има ценни стенописи и икони на самоковските зографи Коста Вальов и Димитър Зограф; обявена е за недвижима културна ценност. През 1899 г. е основано читалище „Христо Витков”. Има къща музей „Академик Дончо Костов” (агроном и генетик, роден в Локорско), костница братска могила, военен мемориал.

4. Люлин планина – любима дестинация за кратък отдих на софиянци

Красивата природа не е единственото, с което Люлин планина привлича туристи. В нея са разположени няколко манастира, които определно си струва да разгледате.

ЛЮЛИН. Планина югозападно от София, между Софийската и Пернишката котловина. От Витоша я дели Владайският пролом на Владайска река, от планината Вискяр – Радуйската седловина. Най-високият връх е Дупевица (1256 m). Билото на планината е високо и заоблено, склоновете са стръмни, рязко очертани. От Люлин извират няколко леви притока на река Искър. Макар и по-малко популярна от Витоша, Люлин планина е една от дестинациите за краткотраен отдих на софиянци. Интересни места за посещение са местностите Манастирски ливади и Добринова скала, Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий”, Дивотинският манастир „Св. Троица”, Клисурският манастир „Св. Петка”, Владайският манастир „Св. Петка”. В подножията на Люлин са разположени кварталите Княжево, Горна баня и Суходол, селищата Банкя, Иваняне, Клисура, Мало Бучино и Владая, част от Столична община. През Бучинския проход, който разделя планината, преминава автомагистрала „Люлин”.

ЛЮЛИНСКИ МАНАСТИР „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” (Горнобански манастир). Разположен е сред вековна букова гора в Люлин планина, на 6 km от софийския квартал Горна баня. Част от Софийската Мала Света гора. Основан е около средата на ХIII век. Известен е и като „Св. Крал”, защото през ХV век в него се съхраняват мощите на канонизирания за светец сръбски крал Стефан Урош II Милутин, впоследствие пренесени в църквата „Св. Неделя” в София. Манастирът неколкократно е разрушаван и възстановяван. Днешната църква е издигната през 1875 г. върху старите зидове, през 1877 г. е изографисана. По същото време е построено и двуетажно крило с чардаци и килии за монасите (унищожено при пожар през 1972 г.).

Из „Енциклопедия „София”

Книгата може да поръчате тук!