Мария Спасова: Любовта ме върна в България

- Кой е най-ласкавият комплимент, който сте получавали за работата си?

- След като бях отличена от IUPAC, ме потърсиха, за да ме поздравят хора, които не ме познават, но се радват на успеха ми. Учуди ме и останах доволна от факта, че дори от много столични училища ме поканиха да представя работата си и да запозная на достъпен език по-малките ученици с нещата, с които се занимавам. Това е най-големият комплимент за мен Смятам, че децата ще бъдат заинтригувани. Самата аз имам две деца. Големият ми син е във втори клас и с него си обясняваме някои неща, а благодарение на него виждам колко са любопитни днешните деца.

- Ще се радвате ли, ако вашите деца ви последват по пътя на науката?

- Ще се радвам, ако станат достойни хора и следват мечтите си. Нека работят това, което искат и което обичат.

- Самата вие наследили ли сте влечението към химията от някого в семейството ви?

- По-скоро инженерните науки са били влечение на баща ми, който е завършил Техническия университет, както и аз, само че друга специалност. Майка ми беше проектант. И двамата ме подкрепяха в моя избор и винаги са се гордели с постиженията ми.

- Кога разбрахте, че искате да се отдадете именно на тази наука?

- Още в училище, защото това беше един от любимите ми предмети. Тук е моментът да благодаря на моята учителка по химия от 73-то СОУ Цонка Радева. Впоследствие в университета се насочих към специалността "Неметални материали и конструкции", която ми беше по сърце. Един преподавател от катедрата - доц. Ф. Раденков, видя потенциал в мен и ми предложи да се явя на изпит и да запиша докторантура, насочи ме към съвместна такава с БАН, където още през 2003-2004 г. разполагаха с модерна апаратура. И така още при моето следване разбрах, че искам да се завимавам с това.

- Днес спомняте ли си първия си работен ден в БАН?

- Няма да забравя своето интервю с член-кореспондент Илия Рашков, който впоследствие стана мой ръководител. Надълго и нашироко той ме изпита, като провери моите знания не само по химия на полимерите, но също така и езиковите и компютърните ми умения. До последно се чудех дали този човек ще ме одобри. За щастие така и стана, за което съм му благодарна, а оттам насетне тръгна моето развитие в областта на полимерната химия.

- Някога замисляли ли сте се дали бихте могли да изберете за себе си друга професия?

- Засега - не. Дано не ми се наложи по финансови причини да го направя. Тъй като заплатите в този сектор са доста ниски. Харесвам и обичам това, което правя в момента.

- Всъщност преди време вие печелите стипендия за специализация от белгийското правителство, като така пред вас се открива възможност да останете за постоянно в Белгия. Защо избрахте да се завърнете и трудите у нас?

- Веднага след защитата на дисертацията ми получих тази възможност. В рамките на една година специализирах в една от най-добрите лаборатории в университета в Монс. Там има възможност да се работи по различни проекти и да се остане. Аз завърших моя проект и реших, че искам да се върна в България и да опитам да се реализирам у нас. Тук беше моето семейство, моите приятели, а и вече имах връзка с бъдещия ми съпруг, което предопредели решението ми. Любовта ме върна в България - тази към съпруга и семейството ми. Не съжалявам и днес. Смятам, че всеки човек със способности и знания винаги може да си позволи да продължи напред и да си намери реализация зад граница, по-трудно е обаче да се развиваш в България.

- В личен план коя е най-голямата награда, на която се радвате?

- Моето семейство и децата ми, които се надявам да науча на всичко, което знам, да ги науча да не лъжат, да помагат на другите, да обичат животните, защото ако се отнасят добре с тях, няма как да се отнасят зле и към хората и разбира се, да бъдат достойни личности.