Родена в средата на миналия век, тя живее в малкото предградие на Лима - Чорийос, курорт, където богатите прекарват летните си ваканции в големите си къщи на океана. Семейството й живее на малка странична уличка далече от богаташките вили. Там се намират бедняшките къщи на слугите, рибарите и работниците в полето. По-голяма част от населението са наследници на роби, заселили се по тези места от времето на конкистадорите. Баща й е шофьор на богато семейство, а майка й - готвачка. Сусана расте под звуците на музика и с вкусните гозби на майка си. Баща й свири на китара и е “официалният” музикант на квартала. Викат го навсякъде, където има празненство. Той изпълнява серенади, в които се разказва за голондриньос - хората, които слизали от Андите към бреговете в сезона, когато се берял памукът.
Сусана има по-големи от нея брат и сестра. Тримата обичат да пеят заедно. Майка им ги учи да танцуват, защото е много талантлива танцьорка. “Как може моите деца да не умеят да танцуват”, често казвала тя. И така всички танцуват и пеят всеки следобед. По-късно майка им купува грамофон, което е голямо събитие за семейството: “Аз имитирах всички певци,” спомня си Сусана. А когато се сдобиват с телевизор, гледа в захлас мексиканските филми и се възхищава на танцьорите на румба и на кубинските музиканти като Перец Прадо и Бени Мур. Харесва и класическата музика. Майка й казвала, че може да стои мирно само когато слуша класическа музика.
Въпреки астмата, която има от дете, девойката не престава да пее и танцува народни танци. Спомня си с умиление фестивала Корильос, който се провежда всяка година на 29 юни. Той е придружаван от религиозна процесия, при която пускат лодка в океана с фигурата на свети Петър да благослови водите, за да имат рибарите богат улов. Веселието е всенародно. Музикантите свирят на китара и кахон (ударен инструмент) и всички пеят и танцуват. А Сусана е “звездата” на фестивала.
Родителите й не искат да става певица
“Опитвах се да не ставам певица заради майка ми,” споделя Сусана. Според майка й музикантите не могат да си изкарват прехраната. Разказва й истории за известни музиканти, починали от туберкулоза. “Не искам съдбата на моята дъщеря да бъде такава,” казва й тя. Настоява момичето да стане учителка. “Харесваше ми да уча за учителка,” споделя певицата. Но това не трае дълго. Когато за първи път среща съпруга си Рикардо, тя вече е певица, но кариерата й се развива много бавно. Отдадена изцяло на музиката, тя не вярва, че някога може да запише албум.
Въпреки това не губи надежда, че ако работи усърдно, някой ще се заинтересува да работи с нея: “След много години разбрах, че тогава никой не се интересуваше от това какво пея, защото това беше поезия. Аз съм черна, пеех черна музика и това беше голям проблем. В Перу чернокожото население е много малко. Повечето са смесени като мен или дори по-светли. Но черната култура присъства навсякъде, въпреки че чернокожите често сами се капсулират и се чувстват различни от другото население. То също се разграничава от чернокожите. Често чувах лелите си да ми казват да се омъжа за по-светъл, дори за индианец, за да могат децата ми да разресват косите си,” разказва Сусана.
Печели овации и привлича вниманието
Забелязват таланта на момичето в училище. Когато тя започва да се интересува от поетите на Перу, усеща у себе си потребност да популяризира и запази тяхното творчество. Сформира експериментална музикална група, която свързва поезията и песента. Благодарение на едно дарение от Института за модерно изкуство и Националния институт за перуанска култура, тя започва да се появява на сцена. И на престижния международен фестивал “Акуа дулсе” в Лима предизвиква неистови овации.
Сусана започва да привлича вниманието на музикалните среди. Най-радостно за нея е възхищението на Чабука Гранда - една от големите фигури на латиноамериканската песен - композитор и певица. Гранда е известна със своите творби и изпълнения в двете Америки, но късно в живота си обръща внимание на мелодиите на афроперуанците. В Сусана тя открива ценен последовател. Назначава я като нейна асистентка и я кани в своя дом: “Тя беше майката на моята музика и моите песни,” спомня си Сусана. Гранда дори й посвещава прекрасна лирична песен. По нейно настояване и с нейна помощ младата певица получава шанса да направи няколко професионални записи в Перу. Но след внезапната смърт на Гранда през 1983 г. кариерата на Сусана замира.
Трудният път към успеха
Пътят й към успеха е труден и дълъг. Тя е пренебрегвана заради цвета на кожата си, а песните й не са разбирани. За щастие един ден по американска радиостанция прозвучава песента й “Maria Lando” и я чува продуцентът Дейвид Бърн, притежател на музикалната фирма “Лука Боп”. Сусана си спомня с радост как един ден през 1995 г. Бърн й се обажда по телефона в Перу и иска да се срещне с нея. Тя е чувала името му, но не знае много за него. Решава да сготви обяд и да го покани вкъщи, вместо в някой луксозен ресторант. Срещата е сърдечна и става начало на ползотворно дългогодишно сътрудничество. С него тя записва четири албума, които стават международно известни - “Susаna Baca”, “Eco de sombras”, “Espirito vivo” и “Travesias”.
“Моят репертоар е и стар, и нов. Най-голямата ми цел е да интерпретирам стари традиционни песни по нов начин. Така създавам безкрайната история на нашия живот,” споделя Бака. В текстовете й има много поезия. В тях откриваме стиховете на Пабло Неруда, Мануел Скорса и други поети. “В думите се крие огромна сила. Според мен текстът въздейства на слушателите дори когато е на език, който не разбират,” убедена е певицата. И добавя: “Аз изразявам себе си с песните и поезията на моя народ. Избирам песни, които ми говорят. Те са нежни, меланхолични, ритмични и поетични.”
Сусана не смята себе си за панамериканска изпълнителка и не търси на всяка цена успех в англоговорящия свят. Чувства се уютно в родината си и не си представя, че може да я напусне завинаги. Споделя, че не би могла да живее без вкусните гозби на Перу. Решена е никога да не къса корените си и да не напусне афроперуанската си среда. Тя се нуждае от спокойствието и уюта на собствения си дом, за да може да ги предаде и на музиката си. Може би затова най-лиричният й албум “Eco de sombras” е записан в дома й и носи неговия уют и топлина.
Сусана Бака и съпругът й Рикардо Перейра са основали културен център “Instituto Negro Continuo” за музикално и артистично обучение на деца. Към института има музей, учебен отдел и библиотека, които пазят свидетелствата за присъствието на африканския етнос в Перу: “Искам да изучаваме нашето минало, да узнаем повече за черните и техните прародители, които също са мои прародители. Искам всички да разберат, че освен добри футболисти и готвачи, ние имаме култура, която е допринесла за формирането на нацията,” обяснява Бака.
снимки: Джаз Плюс, Reuters
Коментари (0)
Вашият коментар