Неда Спасова: Не си падам по флирта с непознати, но Карамазов е прекрасен

От България днес

- Появиха ли се повече мъже ухажьори?

- Ха-ха, ами появиха се, но тях и преди си ги имаше. Не се изкушавам обаче, пазя дистанция. Не съм много по флирта с непознати.

- Имате ли някакви познания по медицина? Можете ли да превържете рана или да биете инжекция?

- Рана мога да превържа отпреди сериала. Инжекция... Хм-м-м... Сигурно и инжекция мога да бия, не съм пробвала и се надявам да нямам повод да пробвам. По време на снимки работим с нашите чудесни консултанти д-р Дениз Зия, д-р Борислав Павлов, д-р Розен Рязков и операционната сестра Маргарита Симеонова. Те детайлно ни показват и обясняват различните манипулации.

- Позната сте като Царицата на розите от филма "Дамасцена". Чувствате ли се царица?

- Аз като малка исках да работя "царица" или "принцеса". Царица съм на собствения си свят, но като царица не се държа с другите, а като абсолютно нормален човек. В някаква съзнателна възраст (около 12-годишна) исках да съм психолог и тази ми идея за професия ме преследваше до влизането ми в НАТФИЗ, т.е. до 18-годишна. Тогава рязко се обърна изборът на професия, но като се замисля, актьорската професия е чиста психология. За да изградиш достоверно персонаж, трябва като един психолог да се поразровиш в душата му, за да разбереш всичко за него.

- Разкажете повече за усилията, които сте положили, за да промените теглото и визията си за снимките на филма.

- Наложи се да поотслабна с 4-5 килограма, защото от кастинга до момента, в който ми звъннаха и ме поканиха аз да играя тази роля (бяха минали 8 месеца), бях напълняла и бях доста изменила визията си (бях подстригала късо дългата си кестенява коса и я бях боядисала в черно). Започнах ежедневни тренировки и убийствен хранителен режим (приемах по 600 ккал на ден, това е един шоколад). Имах един месец, за да възвърна част от визията си и успях. Дългите коси ги спасихме с екстеншъни, върнахме кестенявия цвят.

- Кога се запали у вас страстта към актьорството?

- На 12 години попаднах на кастинг за младежка театрална трупа към Младежкия дом във Враца. Много се дърпах, защото ми се струваше безсмислено да се занимаваш с театър, но тъй като съучениците ми се записаха, реших и аз да не оставам по-назад. Така се случи, че от целия клас в тази трупа останах само аз до завършването ми на гимназията.