За вкуса не е прието да се спори, особено когато става дума за пържоли. Някои харесват по-тлъстите меса, други - по-фините и деликатни, а трети обожават рибни стекове. Изборът на месото и начинът на приготвянето му може да са продиктувани не само от личните вкусови предпочитания, но и от кулинарните традиции на региона. Предлагаме ви стековете, които в продължение на много години остават символ на националната кухня на различни държави по света.
Биф де Чоризо, Аржентина
По наименованието бихме могли да предположим, че става дума за местна разновидност на популярния испански колбас чоризо. Всъщност биф де чоризо е сочна и ароматна телешка пържола, дебела не по-малко от 5 см, с плътна ивица тлъстина по целия периметър. Поднася се с пържени картофи и сос чимичури.
Бистека ала Фиорентина, Италия
В буквален превод названието означава флорентнско филе. Флорентиската пържола е кулинарната визитна картичка на тосканската кухня. Приготвя се от висококачествено телешко месо от женски животни от породата кианина или маремана. Дебелината на стека е 5 см, а за подправяне се използват само зехтин, сол и черен пипер. Отгоре пържолата е с леко препечена коричка, в центъра месото е сочно и розово. Гарнитурата е зелена салата, дресингът - лимонов сок.
Томахавка, Австралия
Както подсказва названието й, тази пържола може да достигне внушителен размер - до 1,5 кг. Представлява ребро с цяла кост, поднесено със запържени в масло зеленчуци и сос беарнез.
Чечина, Мексико
Подготовката на стековече чечина е цял ритуал, който води началото си от преди 200 години. Първо месото (филе или бут) се нарязва на широки, тънки парчета, поръсва се щедро от двете страни със сол и се оставя на слънце от 30 мин до 48 часа. Преди поднасяне се запича на тиган. Обичайната гарнитура е ориз, тортиля, пържен боб, а сосът е комбинация от червен лук, люти чушки халапеньо и доматена салса.
Ню Йорк Стрип, САЩ
Американците харесват сочните пържоли, които са умерено тлъсти, поднесени с винен или барбекю сос и задушени или пресни зеленчуци.
Кобе Вагю, Япония
Кобе се нарича месото от породата телета тадзима, отглеждани в префектурата Хиого. За най-качествено се смята месото с тънки жилки тлъстина - с т.нар. мраморна структура. Смята се, че месото от тази порода телета е най-качественото в света. Обичайно стековете се поднасят с дресинг от нарязан чесън, соев сос и саке.
Чулетон, Испания
Това е испанско национално ястие от ранга на паеля и тапас. Чулетон представлява много тлъсти парчета ребра на кост, които се подправят със сол и се пекат на скара. Гарнитурата е запечени картофи, а типичният сос - ромеско.
Британците готвят стекове от говеждо месо, което, тъй като често е жилаво, предварително мариноват, а след това пекат на бавен огън 4 - 5 часа. Сервират го с английка горчица или грейви сос. Традиционната гарнитура е йоркширски пудинг и запечени картофи.
Тартар, Франция
Известно е, че монголските номади преди дълъг път слагали парче осолено сурово месо под седлото на коня си. Това е първоначалният варинат на ястието, което днес наричаме тартар. Когато рецептата попада в ръцете на изисканите французи, те я облагородяват, като добавят характерните за тях детайли. Тартарът представялва мляно прясно висококачествено месо, с добавка от сурово яйце, поднесено с пържени картофи и смес от сосове табаско и устър (уочестър).
Норвежки стек от сьомга
2 порции
Необходими продукти:
2 стека от сьомга
1 лайм
2 стръка пресен розмарин
4 стръка прясна мащерка
3 с.л. светъл соев сос
1 стрък прясна мента
2 с.л. зехтин
2 с.л. горчица
Начин на приготвяне:
1. Измийте стековете от сьомга и ги подсушете.
2. Смесете пресните подправки със соевия сос. Настържете кората от лайма и отцедете сока. Смесете ги с горчицата и малко зехтин. Намажете с получената смес стековете и оставете за 30 мин.
3. Загрейте фурната на 180 ?C. Сипете в тава малко топла вода и зехтин. Сложете стековете и ги изпечете за 20 мин.
Коментари (0)
Вашият коментар