Заради магнитните си свойства водните молекули се свързват и с други вещества, които също носят заредени частици (йони) - например солите. Готварската сол е кристал от положителни натриеви йони и отрицателни хлорни. Щом попадне в съд с вода, нейните молекули полепват по него и отделят тези йони от кристала. 6 кислородни атома залепват за натриевия йон, а водородните атоми се лепят за хлорния. Затова не след дълго солта се разтваря.
В 97% от водата на Земята са разтворени такива количества сол, че тя е непригодна, дори отровна за човека, животните и растенията. Прясна е само 3% от водата в реките и езерата. Но дори тя, както и дъждовната капка, е разтвор, смес. Чиста вода в природата няма.
Водни услуги за хората
В човешкия организъм водата:
- пренася в телесните течности (кръв, лимфа и др.) много вещества, сред които соли, захари и белтъци;
- прави възможно храненето;
- разнася хормони и други сигнални молекули;
- разтваря и изхвърля отпадни продукти.
Най-важните биомолекули са белтъците. Те се крепят само благодарение на водата. Белтъците са огромни молекули в дълги оплетени вериги, които понякога съдържат над 1000 аминокиселини. На вид са като въже, завързано в сложен възел. Белтъкът действа само тогава, когато аминокиселините му са омрежени правилно. Това става възможно, защото и те имат слаб заряд. Той кара водните молекули да се натрупат като поддържащ корсет около тези положително или отрицателно заредени участъци на белтъка. Молекулата му не се разпада, макар да е няколко хиляди пъти по-обемна от водната.
Само ако са стабилизирани с вода, белтъците играят роля на ензими и могат да разграждат соли, захари и мазнини, да се лепят по бактерии, за да насочат към тях имунните клетки убийци на тялото, и да транспортират кислорода до всички клетки.
Тя помни какво е съдържала
Заради многото необясними свойства на водата се приписват и свръхестествени способности. Преди около 30 г. учени от френския институт "Инсерм" предположиха, че водата има памет. Те изследвали реакциите на имунни клетки срещу воден разтвор с вредни молекули в него. Премахнали тези молекули и поръсили клетките със същата вода. Те пак проявили защитна реакция. Изводът на учените бе, че може би водата си "спомня" с какви субстанции е била в контакт.
Хомеопатията се крепи на същия ефект и дължи на него своята правдоподобност. Според нея активните вещества предават информация на своя разредител - водата. И тя става лековита дори тези вещества да са били в нищожни количества в нея.
Наистина разтворените вещества във водата влияят на подреждането на нейните молекули. Но всеки водороден мост се разпада по 1 милиард пъти в секунда, за да се образува отново. Така че "паметта" на водата би трябвало да се изтрива за части от секундата. Опитът на френските учени досега не е повторен, затова и те се отказаха от хипотезата си.
Но през декември 2014 г. в България гостува американецът проф. Джералд Полак, алтернативен медик. На семинар в Пампорово той обяви, че може да "запише" на вода данните за някое лекарство и тя да стане целебна. Болните ще пият нея вместо хапчето. Полак, който е главен редактор на сп. "Вода", каза още, че е създал по тази технология 40 водни аналози на лекарства и работи върху още 12.
Ето как теорията за паметливата вода отказва да бъде забравена.
Коментари (0)
Вашият коментар