Валентин Танев: Баща ми се отказа от мен, като влязох във ВИТИЗ

Г. К.: Това са разкази на Чехов от ранния му период и са парадоксално смешни. Материалът е такъв, че не е да предизвиква само смях, тук има подводни дълбини, значения. Трябваше внимателно да се пипа, артистите не могат сами да го направят - трябва да имаш доверие на една глава, в случая неговата.

В. Т.: Героите най-често изпадат в трагикомични ситуации. Всеки един от тях страда по един и същи начин, поради една и съща причина -

желанието на всички

е по-голямо от

възможностите,

не са намерили точното време, в което да осъществят мечтите си, или са ги забравили. Тогава човек изпада в парадоксални ситуации - искал е да стане зъболекар, но явно вече не е за това, искал е да стане голям писател, но няма как. Всеки от героите изпада в такава ситуация и тогава започва да вика някого на помощ. “Не мога да плувам” - изпадаш в морето на живота и те блъскат вълните, потъваш, едва поемаш въздух.

Г. К.: Всички тези герои имат вътрешна чистота, наивност. И в “Помощ!!! Не мога да плувам!” се съдържа това, че във водите на този живот малко трудно се справят наивните, чистите хора. Ние вече сме го играли няколко пъти и резонира добре със зрителите - хем се смеят, хем мислят.

- За разлика от героите от пиесата сбъднали ли сте мечтите си навреме и щастливи ли сте?

В. Т.: И двамата правим това, което искаме. И не се изхвърляме.

Г. К.: Тук вървим заедно с него. Имаме някаква обща съдба - той е учил в МЕИ, и аз съм учил в МЕИ. Еднакво ще ви отговорим. Ако имаш прекалено много амбиции в България с актьорската професия, можеш да станеш много нещастен. Но може да си много щастлив, ако не се отнасяш толкова сериозно, но знаеш, че добре си вършиш работата.

В. Т.: Ако аз бях станал инженер, най-вероятно сега щях да бъда трагикомично нещастен. Щеше да ми тежи, но щях да върша работата и кой знае как щях да причинявам щети.

- Как дойде желанието да станете актьори - семействата ви са били твърдо против?

Г. К.: Баща ми не ми говори един месец, след като ме приеха във ВИТИЗ.

В. Т.: Баща ми се отказа от мен. Не ми говореше, отказа ми да ме издържа, заведох му булка на четвъртия месец и това го довърши.

Г. К.: Аз съвсем случайно станах актьор, не ми беше минавало през главата. Един наш съсед, тогава живеехме в Пазарджик, ни записа с Димитър Марин, без да знаем, в актьорската школа към театъра. Така тръгнахме с Митко и този наш съсед ни провали живота. (Смее се.)

В. Т.: Като дете бяхме на село много братовчеди и си правехме сценки за роднините. Мен ме ползваха повече за комедийни глупости. Спомням си как веднъж трябваше да изрецитирам “Хаджи Димитър”. Излизам аз, напушен с чувство да го кажа, и баба ми такъв смях удари, а аз се разревах. Аз

така развълнувано

рецитирам “Жив е той, жив

е”, а тя се смее до сълзи

Г. К.: Аз също съм имал такива случаи с баба ми. Когато реших да кандидатствам във ВИТИЗ, си намерих материали в якорудската библиотека. Имах само 17 дни до изпита. Никой не знаеше - нито нашите, нито който и да е друг. Един ден викам: Бабо, ела сега да ти кажа монолога на поп Алигорко от “Време разделно”. И аз ѝ го рецитирам на вътрешните стълби в къщата, тя седи на едно малко столче и вика: Леле, чедо, разревах се. Голем артист ще станеш.

В. Т.: Баба ми си отиде рано, но все ми викаше: Вале, ти си само за карагьозчия - на турски това е артист. Всъщност баща ми, като се отказа от мен, отидох в София да уча във ВИТИЗ, но нямах никакви пари, писах на дядо си и той ми пращаше пари от пенсията си. Той също мислеше, че трябва да стана артист. А и заради паметта на баба ми - тя много искаше да ме види артист.

- Вие искали ли сте вашите деца да станат артисти? Те с какво се занимават?

В. Т.: Моите не поеха по моя път. Казах им да правят каквото си поискат, те си избират сами. Моята дъщеря живее в Закопане, Полша, където има собствен малък бизнес. Синът ми работи в Европарламента в Брюксел - все неща, които са далечни от моята професия, но много обичат да ме гледат в театъра. Сега дъщеря ми е тук и заедно с голямата внучка гледат всяка серия на “Скъпи наследници”.

- Внучка ви не иска ли да става актриса?

В. Т.: Не казва още, но много обича да ходи да се снима с артистите. И после пита: Кога ще е следващата среща? След всяко представление аз я водя да се запознава с актьорите.

- Вашата дъщеря учи драматургия в НАТФИЗ, г-н Кадурин, подкрепяте ли я да се занимава в тази сфера?

Г. К.: Да, много съм доволен, дори в момента

с екип от млади хора пише

сценария на сериал,

взема заплата, ще отиде да живее на квартира.

- Г-н Танев, как се чувствате в мюзикъла “Оркестър без име”, в който влизате на мястото на Велко Кънев?

В. Т.: Малко особено е. Смея да кажа, че с него бяхме близки. Допада ми и ролята, и всичко. 280 души излизаме на сцената - пълна къща. После човек трудно се възстановява. Сега репетирам “Опит за летене” в Народния театър.

- Какво ново около вас, г-н Кадурин?

Г. К.: Ще участвам в нова пиеса в Театър 199, която трябва да излезе в края на октомври. Взеха ме и в сериал, ще видим какво ще се получи.