Лорина Камбурова: С Орлин Павлов имаме любовна история

Коя е тя

Лорина Камбурова е на 25 години, от Варна, зодия Скорпион. Игра в първия сезон на сериала "Връзки" по Би Ти Ви. Като ученичка се явява в "Мюзик айдъл 3"и стига до финала. Приета е в Икономическия университет във Варна, но не й се учи там. Затова решава да се пробва в НАТФИЗ. За изпитите я подготвя за 2 месеца актьорът Валентин Митев. Завършва в класа на проф. Здравко Митков. Лорина е една от звездите в новия хитов сериал на Би Ти Ви - "Скъпи наследници", който започва от 15 януари.

- Лорина, имаш прекрасно име, кой ти го измисли?

- По времето, в което съм била планирана, това е било през 1991 година, не е имало сериали, от които родителите да се сетят за някое интересно име. Тогава моят баща ме е сънувал, сънувал е името ми. Скоро четох и за индиговите деца и разбрах, че те се свързват с хората, с които имат по-голяма връзка именно в сънищата си. Явно с него имаме кармична връзка. Може би и аз съм се свързала с него.

- За съжаление, той си отива от този свят, както и майка ти. Баба ти ли е човекът, който те е отгледал?

- Баба ми е велика жена. Баща ми има дете от друг брак, моя сестра, която много обичам. Голяма е разликата ни, но се разбираме чудесно. Знаеш ли, аз вярвам, че мама ме пази от небето и че много ми помага.

- Сериалът "Скъпи наследници", в който участваш, с какво те провокира?

- Много се радвам, че участвам в него, готови са 170 серии. Голяма късметлийка съм, че си партнирам с толкова много звезди в него. Имаше момент, когато ми беше тъжно, защото "Връзки", в който участвах, в един момент спря да се излъчва, "Ездачи", който снимахме, също нямаше късмет да види бял свят. И когато започнах снимките с този филм и те продължиха, някак си повярвах в щастието.

- В "Ездачи" ти излезе името на "повелителка на конете" след една "смразяваща каскада", сега в сериала също ли работиш с коне?

- Да, ще видите. В "Ездачи" трябваше да спра с тялото си галопиращ жребец без юзди и седло, за да "спася" друга от героините. В началото е определено каскадьорка да се справи с тази задача, но тъй като двете бяхме физически различни, реших да застана аз пред коня. Първите няколко пъти четириногото успя да направи всичко, но в последния дубъл така се понесе с бясна скорост, че ако не бях застанала срещу него, щеше да прегази колежката. Скочих пред нея, обхванах главата му, прегърнах го и го задържах. Знаех, че може да ме ритне, че може да ми се случи нещо лошо, но рискувах.