Валентин Танев: Баща ми се отказа от мен, като влязох във ВИТИЗ

“Скъпи наследници” за първи път събира заедно пред камерата двамата  актьори, сега правят обща постановка

- На финала на “Скъпи наследници” ловно-рибарското сдружение на вашите герои ще получи ли наследството от 1 млн. евро?

Георги Кадурин: Той (посочва Валентин Танев - б.а.) чете повече сценария и ми казва какво се случва, затова нека той да отговори на този въпрос.

Валентин Танев: Мхм. Как ще ви кажа това нещо - ако го направим, край. Няма да ви отговорим.

Г. К.: Той

с мен много се смееше

на снимки,

защото невинаги отивах подготвен. Току го питах: Тук защо казваме това? И той ми обяснява. Затова той сега решава да отговори с мхм. (Смее се.)

- Наистина ли се събирате за първи път пред камера за сериала “Скъпи наследници”? Как стана тази химия между вас?

Г. К.: Аз като по-възрастен отдавна го наблюдавам като актьор и си викам: С тоя може би ще се сработим. Така се и случи. Доволен съм от младото поколение. (Смее се.)

В. Т.: Просто си допадаме, имаме еднакво чувство за хумор, не приемаме нещата от живота сериозно. Ние самите не се приемаме на сериозно.

- В живота занимавате ли се с лов и риболов както героите ви в сериала?

Г. К.: Мен ме водят на риба много редовно, но нямам собствени такъми. На лов са ме водили веднъж, но втори път няма да отида - нещо не ми хареса. Беше ми скучно. Рибата е по-интересна - гледаш си водата, можеш да си пиеш ракия.

В. Т.: Това е най-важното. Аз ходя за риба с приятели, не съм запален рибар. Приятно ми е с компанията, защото там има големи разкази.

- Сериалът доближи ли ви до селския бит?

Г. К.: Аз съм много свързан с планината, с моя край - Якоруда, Банско. За почивка предпочитам горския живот, отколкото морето. И дядо ми, и баща ми много обичаха планината. Аз съм се качвал 8 пъти на Вихрен. Така че природата винаги ми е въздействала. Мога да паля огън при всякакви обстоятелства. Познавам и досега общувам с хора, които се занимават със земеделие, с гледане на овце, със селски неща. Нямах проблеми в Бели Вит.

В. Т.: Аз самият съм израснал на село. Гледал съм и овце, и крава, и прасета.

Г. К.: Клал ли си кокошка? Аз съм.

В. Т.: Кокошка - не. Но

веднъж ме оставиха да коля яре

Добре, че дядо ми беше там, за да ми покаже. Беше на 99 г., трепери му ръката и казва: Вале, дръж ми ръката. И го закла. А аз съм жалостив. Това си е част от мен, не е нещо, което тепърва да научавам - детството ми е минало така.

- Как се чувствахте по време на снимките?

В. Т.: Добре, че снимахме в планината. Ако беше в студии, павилиони и т.н., нямаше да е същото - щеше да бъде в пъти по-тежко. А така - работиш, работиш, излизаш, сред природата си.

Г. К.: Това беше голям плюс, иначе такъв сериал се снима доста тежко.

Имали сме по десетина

сцени на ден

и ако не е този хубав въздух там, може да те почукат докторите в престилка.

В. Т.: Това е доста тежко, още повече че през този период с Жоро имахме доста представления - от 7 ч до 17,30 ч снимаме, след което ни качват на бусовете и ни водят в театъра да играем представления. И като вземеш обстоятелството, че ние не снимаме само по една сцена на ден, а по 8-9-10, беше уморително.

- Сега имате общо представление, на което вие, г-н Танев, сте режисьор. Какво е то?

В. Т.: Това е “Помощ!!! Не мога да плувам!”, по разкази на Чехов, обработени от Нийл Саймън. Представяме я на 3 юни в Сатирата, за втори път ще я играем на тази сцена. Аз промених някои неща заедно с колегите и мисля, че стана приятно представление с доста чувство за хумор.

Г. К.: За четвърти път ме режисира колега - човек, който няма режисьорска диплома. Досега това са били Николай Бинев, Илия Добрев, Банко Банков - всичките ги няма. Сега трябва да направя реверанс към колегата актьор режисьор - този човек, който е до мен, много става за тази работа. С него се работи смислено, спокойно и резултатът е добър. Аз съм се шегувал, че стигнах дъното да ме режисира Валентин Танев. Много актьори се пробват като режисьори, аз самият имам няколко опита, но не е само да накараш артиста да му е интересно. Той ме изненада извънредно в упоритостта си, направи някои малки текстови корекции, съкращения, резултатът е доста положителен.

В. Т.: Благодаря на Георги за тази оценка, защото за мен е важно да работя с колегите си с удоволствие. И на тях да им е приятно, като работят по това нещо. Този, който се занимава с театър, с телевизия и т.н., понеже заплащането е изключително ниско, трябва да остане с усещането, че то му е удоволствие. И смисъл - като излиза на сцената, да има какво да каже на хората. И в сериала сме намерили начин сами да се забавляваме, да намерим някакъв смисъл в това. Сядали сме и сме говорили от всяка сцена какво може да излезе. Докато работехме по постановката, в никакъв случай не съм се правил на режисьор - това е глупаво. Ако актьорите не прокарат това, което ти мислиш, ако и те не го мислят, няма смисъл от тая професия. Това беше съвместна работа с Мария Сапунджиева, Мариана Миланова.