Шеф Виктор Ангелов: Тайната на щастието ми е, че живея с жената, в която винаги съм бил влюбен

Шеф Виктор Ангелов, най-педантичният кулинарен ас, ще допусне зрителите до своето царство - кухнята си, която ще се превърне в "най-горещата" арена на изпитания за 18 професионални готвачи. Претендентите в новия сезон на Hell's Kitchen България ще се борят за награда от 100 хил. лв. и работна позиция в храма на Ангелов - три пъти отличаван с приз "Ресторант на годината" на БАКХУС.

Шеф Ангелов не се поколеба да ни допусне в своята кухня сред нажеженото, но и сверено като швейцарски часовник ежедневие на отбора си. А там, сред професионалистите, имаше и едно момиченце със страст към месенето - най-малката му дъщеря Натали се трудеше над тестото с ентусиазъм и внимание на бъдещ майстор кулинар.

- Шеф Ангелов, какви изпитания очакват участниците в Hell's Kitchen България?

- Предизвикателствата ще са изненадващи за зрителите. В кухнята е като в живота - изискват се умения, но накрая печелят характерите. Човек не просто трябва да харесва работата си, а да е влюбен в това, което прави. Не бива да се забравя, че нашата професия

е в топ 5 на най-стресовите в света

и готвачите се нареждат сред полицаите, пожарникарите, хирурзите и пилотите в това отношение. Във формата ще бъда много по-строг от това, което зрителите са виждали до момента. Строг, но човечен. И аргументиран.

Обичам да се самопредизвиквам

и смятам, че Hell's Kitchen България е съвършената възможност да продължа нагоре.

- Има ли яростна конкуренция в кулинарните среди и особено сега, когато готвачите превземат малкия екран?

- Ако визирате лично моите емоции спрямо колегите ми, които участват в тв формати - не. Не съм състезателен тип и никога не съм мерил своя успех с успеха и слабостите на другите.

Не разглеждам колегите като конкуренция,

защото не се сравнявам с тях. Винаги съм се стремял да правя най-доброто, на което съм способен. Що се отнася до телевизията, се вслушвам в екипа, с който работя по даден проект, за да може да получим най-добрия резултат.

- Ще изисквате ли от всички участници във формата да бъдат крайно педантични?

- Вие какво очаквате, когато седнете в един ресторант?! Всичко да е съвършено добре направено, нали?! Това е работата на готвача и на ресторантьора. За да излезе една качествена чиния от кухнята, трябва всички там да са се постарали и да са дали максимума от себе си, като не на последно място да са опитали това, което ще сервират на гостите. Забележете - гостите, а не клиентите.

Форматът има за цел да покаже как се сработва една машина, която, ако не е добре смазана, винаги си личи. Колкото по-рано един готвач

осъзнае, че сам е за никъде

и че ресторантьорството е отборна игра, толкова по-големи са шансовете му. Изисква се колективен, борбен дух, прецизност, скорост, самовзискателност и да умееш да слушаш. Винаги съм заявявал с гордост, че съм немски възпитаник и знам, че дисциплината е 50% от успеха и за кухнята е от особена важност.

- Кога сте склонен да правите компромиси и да дадете втори шанс?

- Разбира се, че има такива моменти. Без значение в каква професия сме, грешки се случват всеки ден. И да, хората, които осъзнават къде са сбъркали и имат желание да се поправят - получават от мен втори, пети и стотен шанс.

- Какво ви е струвало лично на вас да сте сред най-добрите?

- Знаете ли, за да напредваш, трябва да се отдадеш изцяло. Това е свързано и с определена възраст. Колкото по-рано започнеш, толкова по-големи шансове имаш. Отделил съм 27 години от живота си, за да създавам храна, вкусове, аромати, отбор, колективизъм и в крайна сметка моят труд се изплати.

- Кой е бил вашият най-голям учител?

- Хората, с които съм се срещал по стълбицата нагоре, са ме вдъхновявали. Всеки един от тях и дори тези, които са ми давали недобър пример.

И от тях съм учил какво да не бъда.

Най-големият учител може би е желанието ми за саморазвитие и предизвикателставата, които сам съм си отправял.

- Как именно баща ви е допринесъл за това да изберете кулинарията като ваше призвание?

- Баща ми бе този, които ми подсказа посоката. Беше настоятелен, но и доста аргументиран, когато беседвахме вкъщи на тема по какъв път да поема след IX клас. Слава богу, послушах го и беше прав.

- На 46 години съм и ако трябва да върна лентата в детайли, със сигурност ще пропусна доста важни такива. Все пак функцията на родителя е да навигира детето си по възможно най-финия и деликатен начин, така че хем да ти остави усещането, че ти си взел решението, хем да те насочи в правилната посока от гледището на своя житейски опит.

- Така ли процедирате и вие спрямо вашите деца?

- Манипулирам ги фино и това дава резултат. Две от трите ни деца са големи. Вярвам, че по някакъв начин съм им повлиял на подсъзнателно ниво с примера, който им давам с професионалното си развитие. Сигурен съм, че са се амбицирали и най-важното - че са повярвали, че може човек да успява, стига да се труди достатъчно.

Дъщеря ни пое по моя път за момента - учи хотелиерство и ресторантьорство в Холандия. Синът ни се развива в сектор сигурност, но е фин дегустатор. Най-малката ни дъщеря и в момента е в кухнята. От съвсем малка много обича да се занимава с тесто.

Има някаква магия в това да месиш. Няма нищо трудно, трябва опит. Човек може да стане всичко, каквото си пожелае на този свят, стига да отделя по 15 часа на ден за 20-30 години от живота си в усилия да го постигне. Ако сега решите, след 20 години може да сте космонавт.

- От всеки ли може да направите отличен готвач?

- Трябва ми една година.

- Допада ли ви, или напротив, че ви сравняват с Гордън Рамзи?

- Не ми пречи. Харесвам Гордън Рамзи повече във всичките му други формати и не толкова в Hell's Kitchen. Малко в повече ми идват крясъците му. Намирам ги за леко преиграни.

- Вие крещите ли във вашата кухня на вашия екип?

- Ако ви кажа, че не се е случвало, ще ви излъжа. Но винаги има причина. Още при ръкостискането, когато започвам съвместна работа с някого от готвачите, задавам въпроса: "Предпочитате да ви крещя, когато сбъркате, или предпочитате да ви глобявам?" Общо взето в 99% от случаите избират първото. Така че имаме сделка от самото начало по темата. (Смее се.)

- Бяхте ли най-силно обвързан с работата, когато живеехте точно над нея?

- Имате предвид, когато живеех над ресторанта си първите осем години, през които той се намираше на Пасарелското езеро. О, беше ми изключително комфортно. Вечер, след като си тръгнеха гостите и колегите, си готвех някакво ястие, отварях си бутилка вино, качвах се на втория етаж - пирувах и пишех нови рецепти.

- Зависи от работното време на ресторанта, ако трябва да сме пунктуални. При нас се започва в 9-9,30 ч. и приключваме в 12,30 вечерта. Това е причината повече мъже да работят тази професия. Не е свързано с таланти, а с това, че жената е и майка, която да се грижи за собствения си дом и не разполага с толкова време, за да бъде в професионалната кухня.

Искам да изтъкна, че не правя разлика между мъже и жени, но правя ясно разлика между добри, средни и лоши готвачи. Не съм в предаването, за да доучавам готвачите как да готвят, а за да подложа на изпитание добрите и да си избера един от тях.

- Вече изтъкнах, че вярвам в отборната игра. Аз съм човек, който се вслушва в околните, макар и това да не си личи много. Обичам да доставям удоволствие на всички около себе си, както на гостите, така и на семейството си. Докато се забавлявам, готвейки, основната ми мисъл е дали ще направя близките си щастливи и приятно изненадани от това, което съм приготвил.

- Каква е любимата храна на съпругата ви Наталия?

- Тази, приготвена от мен. Самозвански звучи, но е факт.

- Взискателен ли сте към чуждата кухня?

- Когато ходя на гости при приятели, въобще не съм претенциозен, но когато отида на ресторант, имам очаквания и ако те не се оправдаят, коментирам и демонстрирам недоволство. Държа в основните ястия на температурата на храната. Обичам гореща храна, сервирана в затоплена чиния - това е стандарт. Разбира се, харесвам творчеството у колегите, но когато ми сервират класика, държа да е разпознаваема. Тоест, ако си поръчам шкембе чорба, искам да ям точно това, а не дехидратирано шкембе с чипс от люти чушки и аериран от сифона бульон.

- Получавали ли сте във вашия ресторант оплаквания от гости?

- В нашия ресторант нямаме клиенти, имаме - гости, както вече подчертах. Клиентът е някой, от който по презумпция нещо ще вземеш. Гостът е някой, на когото искаш да дадеш нещо.

Хората не идват, за да им вземем пари,

а за да им доставим удоволствие и да им демонстрираме гостоприемство. Най-реалната преценка за това, че се справяме добре, е, че нашите гости идват отново и отново - 2 до 3 пъти седмично. Случва се да има аргументирани и основателни оплаквания понякога, винаги намираме начин да се извиним, има и такива, които са заяждания, на които също реагираме подобаващо.

- В какво не сте съвършен?

- В реакциите си - понякога прибързани. Но се старая. Самовзискателен съм,

вглеждам се в себе си, но не от суета,

а именно защото имам желание да ставам по-добър човек. Истината е, че имам напредък. Тази моя взискателност често се прехвърля и върху най-близките ми хора, но тъй като те не са ми спестявали критики в това отношение, за което съм им благодарен, са ми помагали да се променям към по-добро.

- Съпругата ви как оценява вашите тв изяви?

- Много ще е самовлюбено, ако ви кажа, че ми дава само положителни оценки, но е истина. Тя смята, че седя добре на екран и това, което най-много й харесва, е, че съм съвсем истински. Тя ми казва: "Не виждам поза в поведението ти. Това си ти - такъв, какъвто си сред колеги, приятели и сред нас вкъщи."

- Каква е тайната на успешния брак за вас?

- До мен е жената, в която съм бил влюбен цял живот. За мен без излишно философстване тайната на щастливото съществуване е човек да се ожени или да заживее по любов. И съответно да бъде готов да изслушва и влиза в ролята на партньора във всеки един момент.

- Имам 7-8 коли, което е скромно притежание в нашите колекционерски среди. В България има хора с изключителен сбор от автомобили. При мен е по-скоро желание да притежавам и да се радвам на тези коли, дори не е задължително да ги карам. Доставя ми удоволствие да си ги отвивам от време на време да ги погледам и да ги помириша, защото всяка кола има собствена миризма.

Те са като хубави картини. Допускам, че тази страст е дошла от баща ми. Той караше мерцедес от невръстна моя възраст. Бях на 7 години, когато си купи тази кола, и оттогава имам отношение към марката. Тогава автомобилът бе уникален в целия град и сега имам коли, които други хора нямат. Ако говорим за ревност и състезателен елемент, такива се пораждат действително, когато стане въпрос за автомобили.

- Любител ли сте на високите скорости и на екстремното?

- Стига да е в рамките на безопасното.

Позволявам си да нарушавам закона от време на време,

за което получавам санкции и си ги плащам. Внимавам да не застрашавам околните. Това е и философията ми за живота. Човек трябва да живее и да се забавлява на макс, стига това да не пречи и обижда другите хора.

- За какво не ви остава време?

- Истината е, че винаги намирам време да правя това, което ми е приятно. Стига ми за всичко.