Бурано - по-добрата Венеция (галерия)

Друга забележителност на Бурано е църквата “Сан Мартино”, и по-скоро прилежащата й кула-камбанария. Първото впечатление на прииждащите туристи за нея е, че тя е толкова наклонена на една страна, че всеки момент ще падне и ще потъне в морето. Местните обаче се отнасят спокойно към кулата. А феноменът не е непознат, да си припомним кулата в Пиза или камбанарията на венецианския площад “Сан Марко”, срутила се неочаквано през 1902 г. Просто почвите тук са толкова влажни и блатисти, че почти няма постройка, която да не се е килнала нанякъде.

Тесните улички на Бурано много често отвеждат туриста в частни дворове. От прозорците виси традиционното за толкова много италиански градове пране, което минаващите туристи усърдно снимат. Също както във Венеция повечето улици тук са доста тесни и извеждат на многобройните канали, с които е осеян островът. Има ги и задължителните полегати мостчета. За разлика от тези във Венеция, тук те са дървени.

Характерна особеност за Бурано е отсъствието на всякакви атомобили. Той е най-големият град на света без автомобилно движение.

Местните се придвижват с лодки, а дори и бензиностанцията е на вода. Липсата на автомобили обаче не решава проблема с паркирането. Законът на Бурано гласи, че на една къща се пада по една лодка, която има право да паркира в канала пред нея. Местните са си отбелязали на кого е всеки стълб за връзване на лодка и никой друг няма право да вързва своята на него.

С рибарското минало на островае свързана и основната му забележителност – дантелите. Легендата разказва, че докато чакали мъжете си да се приберат с дневния улов, местните сеньори седели пред пъстрите си къщи и усърдно кърпели рибарските мрежи. Така постепенно се зародило изкуството на буранската дантела, която напълно може да съперничи по красота на брюкселската. А и все още продаваната тук дантела е наистина буранска, а не китайска.

Както подобава на рибарско градче, в Бурано основната храна са морските деликатеси. Ресторантите не са много, но затова пък има по-малък риск да попаднете на долнопробни при положение, че липват тълпите от изгладнели туристи.

Ако човек иска да добави местен колорит към следобедното кафе, задължително трябва да опита яркожълтите сладки бусола буранело. Истинската рецепта за направата им се съхранява единствено тук, а в миналото дори са ги слагали между изпраните чаршафи заради аромата им. Тези сладки вървят добре както с капучино, така и потопени в сладко вино.

Бурано е малко градче и не отнема повече от ден да бъде разгледано. При завръщането си към “Сан Марко” във Венеция обаче човек се чувства, все едно се завръща от детска приказка.