Днес звучи почти като виц, но си е истина, за която свидетелстват и архивите - градчето, сред чиито очарователни камъняци са снимани над 40 филма, много от които холивудски, навремето е трябвало да бъде заличено от земята с нещо като бомба.
Гениалната мисъл за унищожаването на купищата от каменни жилища с “наблъскани” в тях при нечовешки условия хора, които било трудно да бъдат наречени граждани, хрумва на Палмиро Толиати.
Според бившата италианска компартия следвоенна Италия трябва да бъде тотално реконструирана и обновена, така че е чудовищно да се допусне съществуването на жилища от рода на тези в Матера - в пещери и скали без нормални врати и прозорци. По време на предизборната си кампания през 1948 г. тогавашният лидер на компартията Толиати апелира да се търси отговорност от онези, “които позволяват все още съществуването в Италия на град, в който хиляди мъже, жени и деца живеят при тези условия”.
Християндемократите също не остават по-назад. Матера с каменните си къщи като “национален срам за Италия” отеква и в думите на премиера Алчиде де Гаспери. През 1950 г. той дамгосва южното градче от област Базиликата като недостойно за лика на страната.
Именно тогава започва и голямото изпразване на цялата зона с каменни къщи, известни като Саси ди Матера. 20 хиляди жители са преместени в безлични нови квартали, които загрозяват днес повечето от градовете в Южна Италия.
Така през 60-те години Матера става нещо като символ на упадъка и нищетата заради изоставените му къщи. Това показват и заснетите там филми от рода на “Ръмжащите години” (1962) на Луиджи Дзампа, “Демон” (1963) на Брунело Ронди, а по-късно и “Христос се спря в Еболи” (1979) на Франческо Рози с Джан Мария Волонте.
Въпреки че първоначално демонстрира грозотията и нищетата, киното е първото, което разбира огромното значение и поезия на камъните.
Писателят Пиер Паоло Пазолини и неговият филм “Евангелието на Матея” (1964) изкрещяват, че изпразвайки града, се извършва истинско престъпление и че напротив, земята на Матера притежава неустоима красота.
В търсене на най-подходящата естествена сценография за филма си за Евангелието превърналият се в режисьор Пазолини първоначално заминава за Палестина. Неоновите табели, току-що построените къщи и улици там обаче го разочароват. Твърде модерни му изглеждат и лицата на палестинците от 60-те г.
Така след филма на Пазолини Матера се превръща в култово място за киномани и интелектуалци.
Към неговите естествени декори се стичат и много продукции от Холивуд.
През 1985 г. Матера като библейска сцена привлича и Брус Бересфорд, който снима “Цар Давид” с Ричард Гиър.
Днес Матера е идеалната Палестина, перфектната Света земя за всеки филм. Няма холивудска продукция, възпроизвеждаща библейски сцени, която да не е потърсила вдъхновение в малкото каменно градче.
Само на няколко километра от Матера се намира и село Берналда, откъдето произхожда семейството на режисьора Франсис Форд Копола. Преди няколко години той вдигна там сватбата на дъщеря си - режисьорката София Копола - с музиканта Томас Марс. От последните години очарователните камъняци на Матера се помнят най-вече от “Страстите Христови” (2004) на Мел Гибсън. Мегапродукцията ще остане в съзнанието на българите и с блестящото изпълнение на две от ролите в нея от актьорите Христо Живков и Христо Шопов. Те се превъплътиха съответно в апостол Йоан и Пилат Понтийски. Главните роли във филма изиграха Джим Кавиезел, Мая Моргенщерн и Моника Белучи.
Холивудските продукции обаче придават не само блясък на древния град, а го превръщат и в моден туристически маршрут.
Така онези каменни жилища, които навремето комунисти и християндемократи искат да разрушат и заличат от лика на земята, стават нещо като мотор на местната икономика. Кинопродукциите, които потичат към Матера, създават работа за местните жители.
Първоначално местната администрация се чуди дали да превърне камъняците в музеи, оставяйки цялата покъщнина в тях, както е била; дали да ги превърне в археологически парк, или да ги разруши и да издигне нови жилища. В крайна сметка решава да последва посланието на Пазолини, който чрез филма си превръща камъните в източник на поезия. Днес обаче Матера мисли за киното не само като за нещо, което отива в града заради автентичните му декори.
Градчето е амбицирано да се превърне и в специфична кинолаборатория, която да е в състояние да предложи на продукциите абсолютно всичко, от което имат нужда – от камъните и студиата до персонала и статистите.
За “Страстите Христови” например Мел Гибсън използва 6000 статисти, или една девета от местното население.
Мнозина са тези, които се обръщат към местните сайтове за туризъм и кино в търсене на работа като статисти – заплащането е от 70 евро на ден.
С тази цел е създадена дори и местна филмова комисия. Тя в момента “дава под наем” камъните на Матера на заинтересованите филмови продукции. Според специален закон градът може да се разпорежда с тях за 99 г.
Така от предлагаща единствено статисти за киното, както е по времето на “Цар Давид” (1985), Матера се превръща постепенно в град, който прави кино. Концепцията днес е коренно различна от едновремешната. Стремежът на града е, предлагайки студия, ателиета, офиси, персонал и всевъзможни удобства, да придърпа американските продукции от новите студиа на икономичните България и Мароко.
Шест седмици работа на дадена кинопродукция означават за Матера “инжекции” от 2,5 млн. евро – за храна, нощувки и др. на екипите. За местните жители това после значи и приток на туристи, любопитни да минат по стъпките на дадена продукция.
През последните три години пък се е удвоил броят на леглата в местните хотели. Много от едновремешните каменни пещери днес са бутикови хотели.
В Матера мислят и за музей на киното, където да излагат историческите костюми, използвани в тази или онази филмова продукция. Целта пак е да се привличат още повече туристи.
Матера е един от италианските градове, кандидат за европейска столица на културата през 2019 г. заедно с един български град. Кой български и кой италиански град ще спечели надпреварата обаче, ще стане ясно през 2015 г.
Камъните са местното богатство
Матера се намира в южната италианска област Базиликата, известна и с името Лукания. Мнозина казват, че именно от това име произлиза и българската дума “луканка”, тъй като и тук, както и в България, се прави подобен изсушен колбас.
До Матера се стига най-лесно с влак от намиращия се на юг град Бари. Пътят е около час и половина. Градът се намира само на 45 км от най-близките плажове на Йонийско море.
Саси (в превод камъни) – това е античната част на селището, която се е развила около Чивита и се е превърнала в нещо като градче от туф.
Хилядите му жилища са богато разклонени и накачулени едно връз друго. Елегантни структури се редуват с подземни коридори, пещерни галерии и лабиринти, създавайки зрелищни пейзажи. Каньони, наслагващи се жилищни сгради и камбанарии предизвикват изненадващ ефект и омайват с красотата си.
Саси ди Матера включват два района – Сасо Баризано и Сасо Кавеозо. В центъра им се намира най-древното населено място Чивита, което е сърцето на целия комплекс.
Обитаваните до 1952 г. жилища от туф са били издълбани в скалите между XIII и XIV в.
Очарователни са и скалните църкви, които между VIII и XIII в. са приютявали латински и гръцки монаси, прогонени от Изтока.
Т.нар. клисури на Матера, дълги 18 км и включващи хиляди естествени пещери от лесноронливи скали, са дали възможност за оформянето на 150 скални църкви.
В миналото Матера е принадлежал към териториите на Древна Гърция, а след това е станал римска колония. Градът е бил покоряван от готите, лонгобардите, сарацините. По-късно е минал под контрола на норманите. През XV век приютява дори албанците, бягащи от турските атаки. После пък граф Джанкарло Трамонтано построява замък с три кули, който обаче остава незавършен след смъртта му.
През 1993 г. Матера е обявен за град под закрилата на ЮНЕСКО.
Киноманите могат да минат по дългото стълбище на Сасо Кавеозо, където е била снимана Via Crucis и където за целта е била направена и Портата на Йерусалим. Тук може да се видят и местата, където за снимките на филма са били организирани сцените с разпъването на Христос на кръста, пазара, тайната вечеря. Екскурзоводите обикновено разказват и серия от любопитни анекдоти, които се носят от уста на уста сред местното население, за навиците на известните режисьори и актьори, минали оттук.
Кухнята на Матера се характеризира с вкусни ястия, макар и приготвени от бедни продукти.
За повечето от тях се използват събираните до града треви и подправки.
Сред типичните първи ястия са печеният хляб и пастата орекиете (ушички) с броколи, цикория, зелен боб. Много вкусни са и равиолите с рикота (извара).
Типични за Матера основни ястия пък са агнешкото в тенджера, овнешкото месо или агнешките вътрешности на скара. 
В момента градът е европейска столица на културата заедно с Пловдив.
Коментари (0)
Вашият коментар