Бурано - по-добрата Венеция (галерия)

Препоръчително е обаче да се хване корабче през Мурано, защото тогава няма да се наложи прекачване, а понякога и доста дълго чакане на следващата лодка.

Алтернативният маршрут е през “Пунта Сабиони”, но тогава трябва на два пъти да се сменя корабче. Това става без доплащане, ако се купи карта за градския транспорт за цял ден срещу 12 евро.

Първото, което хваща окото, докато корабчето пърпори към острова, са редиците дървени стълбове, които се показват от водата на равни разстояния. Единичните се наричат палине, а свързаните като пирамида тройки са бриколе. Тези стълбове служат като граници на отделните “пътни платна” в лагуната, където водното ниво постоянно се мени.

При наближаване към Бурано човек забравя всичко останало, включително и понякога изнервящото 40-минутно пътуване от Венеция през лагуната.

Още с навлизането на корабчето в “алеята” към пристанището на Бурано пред очите се разкрива една невероятна гледка – редици плътно прилепени една до други къщички, оцветени във всички възможни и невъзможни цветове. Резултатът прилича на детска рисунка.

Градчето на острова още от средновековието е типично рибарско поселище.

Заради това и има по-различен изглед от останалите острови и самата Венеция, които са били търговски и занаятчийски селища.

Къщите на Бурано са оцветени в изключително ярки цветове. На пръв поглед изглеждат като свободна детска рисунка, но всъщност какъв да е цветът на всяка къща, решава общината.

И тя ги раздава на семействата, а не на самите къщи. Ако една къща бъде продадена от една на друга фамилия, следва и смяна на цвета. Общината определя дори нюансите, за да се знае кое поколение на конкретния род живее в този дом.

Въпреки че подобна регулация звучи налудничаво, тя има изключително практичен корен. Причината за шарените къщи и стриктното следене за спазването на цветовите династии се крие в миналото на острова. Благодарение на ярките бомбонени цветове рибарите разпознавали дома си от морето.

Къщите в Бурано са населени за разлика от Венеция, където местните напускат историческия център на града. Това носи всъщност много повече настроение. Човек усеща, че е в наистина жив град както заради провесеното над тесните улици пране, така и заради някой местен, който се е разположил пред дома си и спокойно си чете, без въобще да се интересува от ставащото наоколо.

Една къща се различава от останалите постройки тук и задължително попада във всички туристически брошури за острова. Известна е като като Бепи Суа (Bepi Sua). Тази къща изобилства от ярки геометрични форми, които преливат една в друга.