Историята на Стефан Данаилов, който си тръгна на 76

Най-хубавите години от живота ми е студентството в НАТФИЗ с учител Стефан Данаилов. На изпитите той ме накара да пея. Казах му, че не мога, но Мастера настоя. Запях “Торгнал ми е Тодю на гурбет да иде”, една момчиловска песен. Той ме изслуша и каза: “Ти не можеш да пееш, но си родопчанин и те харесвам...”

Ние бяхме вторият випуск на Мастера. Много задружен клас както впрочем и всичките му класове. Тази атмосфера я създаваше той. Не искаше да има интриги, а да се обичаме. Винаги е държал да сме колектив, имахме му огромно доверие.

Веднъж бях много влюбен в едно момиче. Отидох при него и го попитах как да постъпя. Никога няма да забравя как ме погали, потупа ме по рамото и ми даде полезен съвет. Много ми олекна след този разговор. Винаги когато ми е било тежко, съм споделял проблемите си с него. Изключително харизматичен и обичан човек е Мастера. Не знам дали днес има такива преподаватели като него.

Много ни се е карал, но при него карането и дори обиждането е с такава любов, че не можеш да му се обидиш. Може да те нарече с най-грозната дума, но ти я приемаш спокойно, защото той не влага в нея нищо лошо.

Бяхме в трети курс и репетираме “Опера за три гроша” с асистента му Ивайло Христов. Нямаше го половината от класа, Ивайло се ядоса и си тръгна. Отвън обаче среща Стефан и му казва за проблема.

Стефан дойде, изправи ни до стената, накара ни се много. След което си погледна часовника и каза: “Хайде да ви водя на обяд”. Заведе ни в един ресторант, където ядохме кебапчета и кюфтета.

Това продължи от 12 часа докъм пет-шест и после ни заведе у тях. Жена му Мария я нямаше, мисля, че беше в Горна Оряховица при родителите си. Купонът продължи до сутринта...

Такова нещо само много широко скроен човек като Мастера може да направи.

Бях в трети курс и по едно време напълнях - в ханша и под него. И един ден Мастера ми казва:

- Абе, Сашко, ако продължава да ти расте гъзът, ще играеш само гъзльовци, мойто момче!

Мастера е много сладък, грижеше се за нас. Казваше ни:

- Едно от най-важните неща за нашата професия е да имате правилна самооценка, да сте адекватни спрямо себе си. Голямата грешка, която много хора допускат, е, че не знаят къде се намират и не си дават сметка за себе си какво могат и къде са и изпадат в страшни излагации. Вие трябва да знаете точно какви сте, да имате самосъзнание и да знаете къде да ходите и къде да не ходите...