Историята на Стефан Данаилов, който си тръгна на 76

На 76 години почина легендата на българското кино Стефан Данаилов.

След продължително и тежко боледуване и въпреки положените огромни усилия в 0,15 часа тази нощ Стефан Данаилов почина, потвърдиха и от ВМА.

Данаилов беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато бе приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове. По-рано - на 9 октомври, той вече бе постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие разви дихателна недостатъчност, бе интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли събраната вода в дробовете му.

Изказваме съболезнования на семейството и близките.

Стефан Данаилов е талантлив, красив, харизматичен, бохем, с неподражаемо чувство за хумор, човек на живота. Обичан от жените, боготворен от студентите си и с много приятели сред мъжете. Има лидерски характер и е готов винаги да помогне на човек, изпаднал в беда.

Случайно ли е, че докато цял Холивуд се тресе от сексуални скандали и мрънкания на жени и мъже, че са били щипани, опипвани и насилвани, срещу Стефан Данаилов няма дори една дума от женския свят?

Не е случайно!

Защото Ламбо обича жените, но и жените обичат Ламбо. Всяка негова колежка с радост и възторг би изпълнила песента, изпята от Татяна Лолова: “А аз съм момиче на Стефан Данаилов...”.

Той е българският актьор на всички времена.

Затова ние решихме в този очерк да не говори Ламбо, а за него да говорят други хора.

Избрахме неговия адаш, състудент и голям приятел Стефан Мавродиев.

Знаковия му студент Владимир Карамфилов, по-известен като Влади Въргала , както и други студенти на Ламбо, днес известни български актриси и актьори.

Въргала призна, че не е бил желан от Мастера, но му е ходатайствал Младен Киселов. И до днес Влади изпитва страхотен респект от учителя си.

Асен Блатечки разказа как Мастера го е гонил, за да го набие. А родопчанинът Ненчо Илчев му е безкрайно благодарен, че го е приел във ВИТИЗ, въпреки че не може да пее.

Маврото си спомни как Ламбо не се явил на зачота (изпита) по история на БКП, или може би по диамат (диалектически материализъм) и поради това, когато завършили ВИТИЗ, той не получава диплом за висше образование. Връчват му го след години - когато се дипломира първият му студентски клас.

Миналата година в “Шоуто на Слави” Стефан Данаилов разказа как рокът го е спасил в казармата. Заради берлинската криза през 1960-1961 г. в поделението се събират три набора. Старите бойци гонели младия свързочник Данаилов, но пък техните стари войници го пазели, защото ги учел да танцуват рок и туист.

Ламбо разказа и как се е запознал и влюбил в бъдещата си съпруга Мария. Познавал я покрай сестра си Росица, по-късно се влюбил до полуда в красивата манекенка за една вечер. Докато се оженят, помежду им имало всичко - и “табан кириз”(ходене, изпращане), и галчо-балчо, и оху-боху...

- Г-н Мавродиев, помните ли кога за първи път видяхте вашия адаш Стефан Данаилов?

- Да, на сцената на учебния театър във ВИТИЗ. Ние, момчетата, бяхме дошли от казармата, за да кандидатстваме. Аз си бях във военната униформа, а той се появи в костюм! Красив и много слаб, тънък и висок като върлина. Хубавец! И като се развъртя на сцената, като започна да хвърчи от единия край до другия... Мисля, че игра нещо от руската класика. Казваше някакъв монолог и летеше по сцената. Беше обаятелно. Рекох си: “Този ще го приемат! Ще влезе. Ама мене няма да ме вземат...”

- А как се запознахте?

- Ами сигурно е било в първия учебен ден, когато ни събраха нашите учители проф. Стефан Сърчаджиев и асистентът му Методи Андонов.

- Стефан гордееше ли се, че е брат на Росица Данаилова и шурей на Иван Кондов?

- Ама тогава още никой не познаваше никого. Повечето от нас бяха от провинцията, не знаехме нищо за връзки и познанства. За никого от нашия клас не си спомням да е имал някакви връзки. Ние бяхме от кол и въже, както се казва. Такива едни очукани младежи, идващи от казармата.

Какви връзки, какви пет лева?!

Аз съм от Варна, никого не познавах, нищо не знаех.

- Стефан Данаилов го снимат в киното още като дете в “Следите остават”. Не бяхте ли гледали филма?

- Гледал го бях филма, когато съм бил колкото Стефан. Много ми бе харесал и много ме бяха развълнували всички деца в него. Но не правех връзка между този филм и Ламбо като състудент.

- Той с този прякор ли си влезе във ВИТИЗ?

- Не, после му го лепнаха. Баща му - бай Ламби, беше шеф на Тракийското дружество. Една вечер, вече бяхме в Пловдивския театър, Стефан ми казва: “Баща ми дава някаква вечеря и ни кани да отидем...”

И ние като едни тракийчета отидохме да хапнем. И от Ламби, започнахме да викаме на Стефан Ламбо. Но кога стана това, убий ме, не мога да си спомня. Същото е и при мене. На баща ми му викаха Мавро и на мен още от малък във Варна също започнаха да ми викат Мавро.

- Как минаваше обучението ви във ВИТИЗ?

- Беше много интересно, забавлявахме се истински. Бяхме изумени, гледахме със зяпнали очи това, с което ни занимаваха нашите учители. Проф. Сърчаджиев имаше по-малко време за нас, а Методи беше човекът, който тогава набираше тази мощ на истински правещия и владеещия нещата човек. Беше млад човек, само с десетина години по-голям от нас. Почти връстник, обаче ние го гледахме като някакво извънземно същество. Той така ни размърдваше мозъците, така ни провокираше, така ни въвеждаше в света, наречен изкуство... Водеше ни на изложби, запознаваше ни с художници. Това влизане в света на изкуството беше за мене изключително преживяване...

- А за Ламбо?

- Предполагам, че и за него. Докато се огледаме, него го грабнаха и Рангел Вълчанов го хвърли в “Инспекторът и нощта” през 1963 г. Така че той съвсем реално влезе в този друг свят, наречен професионално кино. Беше първият от нас, когото хвърлиха в дълбокото на нашето кино. После цапнаха и Добри Манев. Бях във втори курс, когато с него играхме във “Вечен календар”. По същото време Ламбо, Руси Чанев, Пламен Дончев, Катя Паскалева играха в “Понеделник сутрин”...

- И вие играете там - работникът, който запява Интернационала...

- Да, ама героят ми беше пиян! Как може?! И това беше една от причините филмът да бъде спрян. Някак си киното се обърна към нас. Просто ни грабна. А пък Ламбо как го грабна?!

- Вие завиждахте ли му за това?

- Никога! Ама никога не е ставало дума за завист.

- А коя е студентската любов на Ламбо?

- Ами то още във втори курс се случи историята с Мария.

- Беше ли много хубава тя?

- О, да! И каква ревност предизвика у много актриси и състудентки млади.

- Кажете поне две имена.

- Не. Имаше много хубави моменти... красиви. Имаше и купони, на които жена жена ревнува. Това е страхотно красиво. Каква веселба падаше. По-важното беше, че ние бачкахме във ВИТИЗ мнооого!

- Кой беше дипломният ви спектакъл?

- “На дъното” от Горки. Ламбето игра, мисля, Сатин. Че какво друго да играе той?! Аз бях Барона. Пиесата направи Анастас Михайлов, който пое класа ни след смъртта на проф. Сърчаджиев, защото Методи нямал ценз за това. А той направи с класа ни “Кавказкият тебеширен кръг”, за спектакъла се заговори като за събитие №1 на театралния сезон на София въобще!

- Вярно ли е, че Ламбо е бил и манекен?

- Да, бяха двамата с Илия Добрев. Не бяха професионални манекени, но показваха модни дрехи и костюми. Много се забавлявахме с тази им “дейност”. А за да изкараме по някой лев, сме ходили по детски градини. Елена Райнова беше Снежанка, аз играех джудже, а

Ламбо незнайно защо играеше заек

- Бая висок заек трябва да бил...

- Никой не знаеше защо заек. Печелехмо по 10 лв. на човек, но тогава 10 лева бяха много пари! И отсреща е Унгарският ресторант (Смях.) А по-нататък - Руският клуб. Бяхме в много обнадеждаваща атмосфера.

- Кой все пак минаваше за най-талантлив във випуска ви?

- Не мога да кажа. При нас никога не се е обсъждало това нещо. Ние се занимавахме кой какво постига в това, което прави. Докъде го е докарал. Получава ли се? Върши ли работа? Готово! Никакви други лигавщини!

- След “На всеки километър” Стафан става много популярен. Това промени ли го?

- Не съм се занимавал с това дали го е променило или не. Но знам, че той категорично искаше да се върне в театъра. И така и направи.

- Отиде във Военния театър.

- А там вече се беше събрала готина група от наши хора - Меглена Караламбова, Илия Добрев, кой ли не. Беше естествено, докато снимаше тия серии, да се виждаме по-рядко. Събирахме се на всеки 10 години от завършването на ВИТИЗ - през 1977, 1987, 1997... Той беше генералният организатор на тези срещи и не даваша друг да плаща сметката. Тази пролет празнувахме 50 години от завършването - бяхме в умерено възторгнато състояние. И пак Ламбо плати масрафа. Лидерски дух има той и това се е изградило във времето.

- В началото не показваше ли този лидерски дух?

- Дълги години Ламбето имаше излъчване на лекота, да не кажа несериозност за някои, които не го познават. Много харесван беше от девойките, от дамите. И по тази причина той имаше много ревности върху себе си. Не знам защо ние помежду си, в класа си никога не сме попадали в ситуации да се ревнуваме. Но в отношенията ни с нежния пол никога не е имало момент да се засечем и да имаме някакви конфликти на тази основа.

- Преброих 9 филма, в които играете заедно с Ламбо. Но само в два от тях и двамата сте със сериозни роли - “24 часа дъжд” и “Искам Америка”...

- Да, така е. В “24 часа дъжд” ни събра Владо Икономов (режисьорът на филма - б.а.). Мисля, че се справихме с желанието му да направи силен филм. Тогава Ламбо го дари го тежка пневмония. Караха Владо да вземе друг актьор. Но той се заинати и каза, че

без Стефан няма да снима този филм

Изчакахме Ламбо да се възстанови и започнахме филма. Направиха много хубав декор в Киноцентъра...

- Във филма с Ламбо се състезавате за сърцето на една красива жена, но я спечели твоят учител, а не офицерът на Данаилов...

- Ами те жените правят с мъжете каквото си искат...

- Разкажете нещо, което масовата публика не знае за своя любимец?

- Ами не знам дали е много известно, че дълги години Ламбо нямашe диплом, че е завършил ВИТИЗ. Не се явил на зачот по история на БКП, или може би по диамат (диалектически материализъм - б.а.). И така си остава недипломиран. Явно колко му е пукало за тези предмети...

- За “На всеки километър” никой не му е искал диплома...

- Да, да... (Смее се дълго и звучно). И чак, когато решава да стане преподавател във ВИТИЗ му казват, че не може, защото няма диплом. И той се дипломира заедно с първия си клас. За качествата му като преподавател можете да питате армията му студенти, която той подготви за българския театър и кино...