Биляна Петринска: Винаги се влюбвам в грешния мъж

Биляна е доста сериозна, амбициозна и премерена. В нея бушуват и крайностите, но в никакъв случай не толкова, колкото при кръчмарката Глория, чиято роля играе в сериала “Английският съсед”. Актрисата от Народния театър признава, че много бърка с мъжете. Тя прави подробен разбор на гафовете на съвременния Казанова и на своите собствени, разбира се, но се надява, че правилният човек ще я забележи.

Днес това момиче празнува. Припомняме ви един наш радговор с нея от времето, в което все още нейният принц не я беше намерил и осъществил една от мечтите й - да бъде майка.

Биляна, знаеш ли какво пише за теб във форумите?

Не.

Пише, че си “рядко чаровно и смислено същество и не ти е тук мястото сред нечувствителните, малодушни хорица”.

О, много мило!

Прави ли са хората, или се чувстваш на мястото си?

Често не се чувствам на мястото си, но не защото съм “най”, “най”. Често се усещам като да съм от и за друго време.

А кое е твоето време?

Може би ХVIII - ХIХ век, дори и по-назад. Когато е истинският бум на литература, изкуство, музика. Времето на рицарските постъпки, рицарското отношение към жените и благородството. Когато изречените думи са имали тежест. Когато борбата за чест и силата на един поглед са имали значение. Сега всичко е размито. Забравихме каква е силата на обещанието, на жеста, на отдаването и заричането. Отдавна не можем да съзерцаваме.

По какво си приличате с героинята ти Глория от сериала „Английският съсед“?

Много сме различни и в същото време във всяка от нас дреме по една Глория. Тя иска своя звезден миг, да се спаси от средата, в която е принудена да оцелява. Но начинът, по който прави всичко, е смешно-наивен и нелеп. Аз съм премерен човек, макар в мен да бушуват крайностите. Глория живее ден за ден и е пряма и директна. Импулсивна е, изживява се като героиня от сапунен сериал. Тя идеализира и фантазира, и си вярва, но всеки ден е накъдето духне вятърът, докато аз си гоня целите бавно, но упорито. Може би тя се справя по-добре от мен. Разчита на съблазънта, която носи. Аз никога не съм залагала на това.

На това да съм интересна личност, богата емоционално. И се старая да срещам хора, на които това им трябва и са на същите честоти. В работата обичам нещата да се извеждат до край.

Какви са ти впечатленията от чужденците, с които си работила и са имали роли у нас?

Това, което най-силно съм усетила, е, че колкото по-голям е един актьор, толкова по-рядко се държи като примадона. У нас е обратното. Скоро се запознах с Клаудия Кардинале. При нея се усеща величието й на личност и жена, а това, че е известна и красива е на заден план.

Доколко за теб е стимул оценката на другите?

Въпросът е кой дава оценките? От теб зависи да подбереш хората, на чието мнение държиш, както и да изградиш свое собствено. Публиката от случайни, а не близки хора също има своята тежест. Но това е оценъчният момент. Ако работиш само за този резултат, това няма да е изкуство. Времето ни е медийно, а критериите са доста занижени. Не смятам, че в изкуството трябва да се обслужват нечии вкусове. То трябва да обогатява и вдъхновява, да провокира търсенията ни, да възпитава вкус.

Какво те кара да се чувстваш цялостна и пълноценна като жена?

Вярата в себе си. Човек трябва да има опора, която да извира отвътре. Парите, кариерата, никой извън теб не може да съхрани вътрешния ти свят, ако ти не си се погрижил зa него. Това става ден след ден, с възпитание на душата.

Имаш ли специални начини за възпитание и поддържане на душевността си?

Това е личен избор и интимен процес. Има значение с кого контактуваш, какво четеш, какво гледаш и какво остава в теб. Какво взимаш от всичко това. Насила не се дава! Кодирането на ценностите обаче започва от къщи.

Мъжете, които допускаш до себе си, какви са?

Много бъркам с мъжете. Винаги се влюбвам в грешния. Комплексът “да се покажа с красива жена” е много разпространен. Надявам се правилният мъж да ме намери и да има необходимост от това, което съм. Да понесе моята слабост и обърканост понякога. Да ме подкрепи, когато ми е нужно, като вярва в мен. Днешните мъже са разглезени, защото има прекалено лесни жени. Не им се налага да опознават личността на жената и да “ловуват” в добрия смисъл на думата. Всичко опира до една нощ. Сега е времето на бързите пари и лесните връзки. Няма време за вникване в другия и затова се проваляме в диалога помежду си. На мъжете им липсва сигурност и стабилност. Жените по принуда заеха позиции да се справят сами. Дори деца си раждат сами. Чувствам, че семейството се разпада и губи тежест. Хората все по-трудно съжителстват заедно.

Има мъже, които са романтични и галантни. Рисуват фантазен свят, в който самите те вярват, че могат да реализират, но само докато спечелят една жена. После забравят защо им е да бъде печелена въобще. Някои не довършват дори свалката си, защото не им се чака повече от 24 часа. Други очакват жената да прави всичко - да ги ухажва, да ги кани, да ги търси, да ги забавлява... а те в 80% от случаите да си имат друга работа. Има и такива, които говорят точно това, което жената иска да чуе. Те са от най-опасните, защото играят роли, за да подхранват илюзии. Силата на Казанова е именно в това - да накара всяка жена да се почувства единствена и специална. И дори тя да е наясно, че е само за една нощ - не спира, защото не може да устои на чувството да е незаменима. има и други мъже, които не говорят заучени, захарни приказки, а доказват с дела. Дори да са по-малко романтични, думите им имат стойност, защото имат мъжеството и самочувствието за това. Именно те са рядка порода. Наблюдавам мъжете... някой ден мога и да напиша книга за гафовете им. Както и за моите собствени, разбира се. Няма идеални хора, нали?

Смяташ ли, че 40-те е възраст, в която жената става някак по-незабележима?

Незабележим може да стане всеки, който е загубил себе си. Това може да стане и на 25. Моето усещане за себе си е точно обратното - когато стана на 40, ще съм много по-забележима.

Какво мислиш за хирургическите и пластични намеси по женското тяло?

Важна е мярката във всичко. Плаши ме уеднаквяването и загубата на индивидуалност. Приемам пластичните намеси като корекция на това, което сме, но не като изместване.

Важно ли е самочувствието на жената?

Много. Нейната самооценка е важна, а тя се мултиплицира в очите на околните. Въпросът е да има покритие.

Къде е границата между това жената да има правилна преценка за себе си и да прекали с дозата самочувствие?

Точно по това къде самата тя слага тази граница се познава класата й. Така се открояват качествата й или липсата на такива.

С времето променя ли се начинът, по който гледаш на света и на себе си?

Старая се да не ставам мнителна и да продължавам да гледам света с открито сърце. А на себе си все по-често се надсмивам. Има и нещо вечно все пак - винаги ще плача на “Малкият принц”.

Че твърде често подменяме любовта с интереси. Все повече разширяваме егото си, за сметка на сърцето си. Затова все по-малко ще можем да се обичаме и ще ставаме все по-самотни.

Успяваш ли да се радваш на малките неща или се появява доза отегченост от света около теб?

Все повече се радвам на малките неща и така не допускам тази отегченост. Това е моята противоотрова.

Навъдиха се доста “звездички”, какво е “звезда” в твоята класация?

Едно е да се появиш, друго е да се задържиш защото пълниш жълтите списания, а трето е да оставиш следа. А да работиш всекидневно върху себе си и да бъдеш личност е съвсем друга история. Важно е да изискваш от себе си. Където и по света да идеш, в която и сериозна агенция да попаднеш, с какъвто и екип да работиш, ще те гледат под лупа. Изискванията са жестоки и има ясни критерии. Не може да не поддържаш тялото си в кондиция, дa не се развиваш и да не учиш чужд език. Без усилия и труд не може да имаш претенции, че си звезда, след като си се показал по телевизията за едно лято. Грешното самочувствие идва от занижените критерии.

От доста време си в Народния театър, сигурно е чест за теб?

Щастлива съм и съм благодарна на съдбата, че съм в този театър. Той случайни хора не търпи. Имам сили тепърва да представя себе си в различна светлина.

Не се ли чувстваш удовлетворена от това, което досега си показала или има определена роля, в която се виждаш, а не си получила?

Прелестта на професията е, когато работя, да изненадвам и самата себе си. Човек не може да има всичко, което поиска. А и не всичко, което желаем, е това, което ни е нужно наистина. И аз съм го разбирала впоследствие, но съдбата винаги си знае работата. Важно е да си търпелив. Тогава точно твоите неща идват при теб. Това не значи да бездействаш и да се отчаеш, а да знаеш и виждаш, че има рози сред тръните.

В България, ако си красив и талантлив, се правят, че те няма, защо?

И това е към края си. Никога не съм имала отговор защо е така. Сега, когато се появяват различни и подготвени хора, е трудно да се отсее гнилият плод. Трудно откриваме таланта и инвестираме в него. По-скоро го натискаме, за да не изплува. Навсякъде по света талантът се толерира и подкрепя. Преди време четох една мисъл на проф. Боян Биолчев - “Посредствеността е крещяща и нахална, а интелигентността е тиха, защото разчита на смисъла”. Наистина ни затри просташки крещящото. И разумът трудно намира мотива да се бори с него, а трябва. Може би от нас зависи да намерим начин да обърнем нещата. Единственият начин посредствените да се издигнат в собствените си очи е да отричат другите, различните от тях. И тук въобще не става дума само за външен вид.

Ти си забелязвана, харесвана и ухажвана, какво искаш още от живота?

Да съм такава, но от правилните хора. Да имам спокойствието, че има нужда точно от това, което съм. Да имам шансове да се развивам и да доказвам, че мога. Искам аз и близките ми да сме здрави и да следвам пътя си. Да имам сили да се cъхранявам. Човек трябва да може да си носи кръста. Вярвам.