И трите орисници на Стефка Янорова решават тя да бъде актриса, но явно поне едната от тях е искала това да стане след куп весели и не съвсем весели премеждия. Момичето преодолява всичките и днес е една от най-добрите в професията. Според някои - и една от най-лъчезарните.
Стефка Янорова е родена в Стара Загора. През 1988 г. завършва френската гимназия и кандидатства в НАТФИЗ. Там Стефан Данаилов я къса на четвъртия кръг за актьорско майсторство. Янорова приема неуспеха спокойно - все пак кандидатите за слава са над 2000 души.
В изпита за куклено майсторство стига до последия кръг по литература. Но се успива за изпита, закъснява и не я пускат в залата. Стефка слиза разплакана по стълбите на академията и... среща добрата фея в лицето на жена от комисията за куклен театър. Тя й казва веднага да заминава за Киноцентъра, където Марияна Евстатиева-Биолчева прави пробни снимки за новия си филм.
Младостта е красива със своята вяра и дори с неопитността си. Нахаканата 18-годишна заралийка няма никакви притеснения по време на кастинга и е одобрена за главната роля във филма “Племенникът чужденец”. НАТФИЗ се оказва негостоприемен за Стефка, но
българското кино я посреща с прегръдка
През септември Стефка Янорова тръгва за Германия, където ще се снима филмът на Биолчева. На летището чекира багажа си, отива да пие кафе и... изпуска самолета. Заминава със следващия и в бюрото на БГА “Балкан” на берлинското летище може само да обясни, че трябва да отиде в град, който започва с “К” и завършва на “бург”. Служители в бюрото не могат да решат тази кръстословица. Денят е неделя и дежурният в българското посолство й казва, че нищо не може да се направи. Да преспи на летището, на сутринта ще видят...
Вечерта вижда в залата Павел Поппандов и други от екипа на филма, дошли с последния самолет от България. Човекът, който ги чака на летището, вдига лют скандал на Стефка. Пристигат в града, който се казва Квакенбург, и там скандал й вдига асистент-режисьорката Румяна Рунева: “Идиотко, ти какво си позволяваш...”
На другия ден режисьорката Биолчева е много любезна с прохождащата актриса, която бързо се потапя в магията на снимачната площадка и скоро забравя злощастията. Още повече след като играе заедно с Коста Цонев, Ицко Финци, Поппандов, Анета Сотирова, Васил Банов, Илия Раев плюс куп източногермански актьори. А неин баща във филма е достолепният Любомир Димитров.
Но бедите не свършват дотук. При една от снимачните паузи Стефка отива пеша и сама до съседния град, който е на 3-4 км. Там пие кафе, разхожда си и когато слънцето тръгва към залез, потегля по обратния път. Но го обърква и се набутва в някаква гора. Стига до една ограда, вижда вишка в далечината, както и голяма табела, на която пише нещо, което тя не разбира.
Чувства се като Червената шапчица на Братя Грим и започва да се оглежда страхливо дали отнякъде няма да се появи вълкът. Все пак съобразява и по шума на автомобилите стига до шосето.
В Квакенбург, който се намира на самата граница със Западна Германия, се прибира на стоп с трабант. Преводачът на продукцията я пита къде е била и тя чистосърдечно разказва как се загубила в гората, как стигнала до оградата, вишката и голямата табела, на която пишело Verboten! (Забранено!).
“Ако те бяха застреляли, ние тук два месеца трябваше да обясняваме какво прави Червената шапчица в гората”, хваща се за главата преводачът.
През 1990 г. Стефка Янорова превзема НАТФИЗ, а в киното превзема властта. Иван Андонов я снима като
Султанка във филма “Вампири, таласъми...”
- Тя е слязла от гората бодра партизанка, която гони буржоите от красивите им домове в София и в тях се настаняват новите “силни на деня”. С розови бузки и доста едричка във винтягата изглежда младата актриса. На пробните снимки впечатлява и разсмива режисьора и оператора с рецитирането на патриотично стихотворение.
Участието на Стефка във “Вампири, таласъми...” преобръща много от представите на актрисата за времето преди и след 9 септември 1944 г. И на нея от учебниците й е набивано в главата, че партизаните са едни добри хора, които се борят срещу фашизма и в името на народната свобода. “Започнах да си давам сметка, че дълги години сме били заблуждавани и лъгани”, признава Янорова.
В един от епизодите снимат сватбата на дребната Живка Ганчева с мъж със също нисък ръст. Султанка и Ташков (Николай Урумов) нахълтват в черквата и буквално ги изнасят навън. Ташков казва:
“Няма да позволим да напълните комунизма с джуджета!”
Стефка дълго след заснемането на епизода е потресена и не може да възстанови равновесието си.
Иван Андонов обича да работи с едни и същи актьори и снима Янорова и в следващия си филм - “Вълкадин говори с Бога”. Андонов лично й се обажда в Сливенския театър, за да я покани за участие. Сценарият е на Георги Мишев по едноименния разказ на Йордан Йовков. Тя е Славянка, една от снахите на Вълкадин (Васил Михайлов). Играе за първи път жена от село и го изпитва буквално физически. Води една крава за оглавника й понеже няма никакъв опит, животното болезнено я настъпва по единия крак.
И пак Иван Андонов я кани в тв сериала “Дунав мост” , в който е първата й крачка към голямата популярност. Тя е в ролята на кумата Роси, която преспа с младоженеца Диаманд Диамандиев (Чочо Попйорданов).
Актрисата е доста смутена, когато прочита сценария. Това ли е действителността, в която живеем, пита се Янорова. Тя, която е възпитавана в една ценостнна система, трябва да се превъплъти в героиня, която няма морални скрупули, живее ден за ден и не си дава сметка какво се случва с нея.
Този сериал по сценарий на Георги Мишев предизвика доста спорове и противоположни оценки. БНТ организира специално предаване, в което авторите трябваше да отговорят на много нападки и да защитят филма си. Още докато върви предаването, Стефка получава обаждания от много приятели в подкрепа на сериала.
17-18 години по-късно, след всичко заснето, написано и изговорено за сериала, Янорова е твърдо на мнението, че този филм е трябвало да се появи.
От “Дунав мост” Стефка е запомнила и чудесната работа с Иван Андонов. Той винаги идва подготвен на снимачната площадка и понеже сам е актьор, обича колегите си. Което не му пречи да проявява постоянен максимализъм към тях.
След излъчването на сериала хората вече разпознават Янорова по улиците, но още я няма зрителската (почти) истерия, която ще настане след “Стъклен дом”. 
В “Опашката на дявола” (2001) Стефка играе оперна певица, на която предстои съдбоносна премиера, а 8-годишната й любов с композитора Павел (Самуел Финци) е пред разпадане. В пеенето на оперната сцена я дублира Александра Пендачанска. Стефка взема няколко урока по пеене, за да се научи къде да си поема дъх и къде да артикулира според музикалната фраза.
Янорова твърди, че оценява тази си роля по особен начин, защото винаги е обичала операта и участието й във филма е интересно и вълнуващо. “Несравнимо е усещаното, което дава музиката - казва Янорова. - Когато бях на сцената и оркестърът засвиреше, имах чувството, че се повдигах с десет сантиметра над земята...”
С безмълвна роля в “Опашката на дявола” играе нейният любим учител Крикор Азарян и това внася допълнителна емоция в участието на актрисата, която има огромен респект към него.
На премиерата на филма в момента, когато произнасят нейното име, Азарян й казва: “Браво, моето момиче!” “И мен нищо повече не ме интересуваше. Щом професорът ми е казал браво, другото няма значение...”, обясни актрисата, която не обича премиерите.
През същата 2001 г. излиза един доста странен филм:
“Най-важните неща” - мюзикъл на мутренска тема
Сценарист е Камен Донев, режисьор - Иван Андонов, и той събира почти целия екип от “Дунав мост”. Няма ги само Чочо Попйорданов, който снима друг филм, и Николай Урумов.
В мюзикъла има много песни и танци, има препратки към “Кръстникът”, “Четири сватби и едно погребение”, а Стефка изиграва първата си роля на майка. При това на Камен Донев, който е по-малък от нея с по-малко от две години.
След този филм ще изиграе ролите на много майки, но тя има опит за това още от НАТФИЗ. Има ли такава роля, давят я на нея. Дори веднъж Азарян я попитал защо така.
В “Най-важните неща” пее в дует с Васил Михайлов, “сенчест бизнесмен”, за когото се омъжва, след като съпругът й умира върху любовницата си (Биляна Петринска). Тук като глас я дублира Ралица от “Тоника”.
От участието си в този филм Янорова ще помни винаги изключителното партньорство на Васил Михайлов. Сценаристът Донев написал “дълго и безумно обяснение в любов” на героинята на Стефка към героя на Михайлов. Монологът й се снима в едър план на един тесен балкон. През цялото време на снимките актьорът клечи до камерата, за да да й партнира - не с реплики, а само с присъствието си. За актьорите това е изключително важно.
Стефка Янорова е майка и във филма “Госпожа Динозавър” (2002) на сценаристката Рада Москова и режисьора Анри Кулев. В ролята на дъщеричката й е София - чаровната дъщеря на Камелия Станчева и Коко Каменаров. Темата на филма е вечна - грижим ли се истински за децата си, докато те растат и опознават света.
След заснемането на половината филм един ден десетгодишната София пита екранната си майка Стефка кого обича повече - нея или дъщеря си Петра, която е на почти същата възраст. И нали децата не бива да бъдат лъгани, Янорова казва: “Петра е мое дете и аз я обичам най-много от всичко на света. И теб те обичам, но по друг начин...” След което София й подарява своя рисунка, която актрисата пази и до днес като най-скъп спомен.
Пак селянка и дори без име е Стефка Янорова в тв сериала “Врабците през октомври” по сценарий на вече починалия Станислав Стратиев. След кума на Чочо Попйорданов в “Дунав мост” този път тя е негова съпруга и постоянно му се кара. А той гледа телевизия и си мечтае да целува жена си все едно е Мерилин Монро.
Към филма си “Валсове и танга от село Бела вода” Стефка изпитва особен сантимент. Снима се с радост, впечатлена е от работата на режисьора Иван Владимиров и се надява отново да работят заедно. Филмът се оказва последен за актрисата на Пепа Николова. На фестивала за късометражни филми в Монперие, Франция, през 2008 г. той получава голямата награда.
Янорова снима и в няколко чужди продукции, но
най впечатлена е от участието си в “Хитмен”, продуциран от Люк Бесон
За първи път се сблъсква с такъв лукс на снимачната площадка - шест камери, каравани за актьорите, грижи за тях като в Холивуд.
В ролята на мафиота е датски актьор и след снимките я пита: “Извинявай, какво значи това Миша?” “Нали си Михаил, на галено ти викам Миша...” “Така ли - вика той, - никога нямаше да се сетя...” Актрисата разказва, че когато снима в чужди продукции, много обича да се забавлява. Няма напрежението и притеснението, че някой я познава и е доста освободена.
В “Мисия Лондон” Стефка Янорова играе жена на готвача Коста Баничаров (Любомир Нейков). Трябва да снимат епизода, в който двамата си лягат. Репетират няколко пъти по сценария, но когато започват снимките,
Нейков импровизира:
“Айде, ма, направи ми един Бигбен!”
Тя: “Не мога, бе, боли ме главата!” Това веднага влиза във филма и се превръща в хит сред снимачния екип.
Понякога на снимките идва сценаристът Алек Попов и Янорова му казва, че написаното в сценария не може да е истина, много е преувеличено. “Не е преувеличено, напротив, умалено е”, отвръща Попов.
Янорова, като човек със зодия Везни, се колебае дали да влезе в сериала “Стъклен дом”, когато е избрана след кастинг. Един ден върви по “Стамболийски” и се чуди какво да прави. Дали ако се включи в сериала, ще има достатъчно време за театъра и за други ангажименти.
Случайно среща Иглика Трифонова и споделя проблема си. “Ама ти луда ли си да откажеш - възкликва режисьорката. - Наскоро бях в Швеция, там всичките големи актьори се снимат и в телевизионни сериали...”
След като я избират, вкарва в образа впечатленията си, натрупани от навика й да обикаля фризьорските салони, да оглежда условията и прическите и да събира визитни картички. Взима и няколко урока от фризьорката на продукцията.
След “Стъклен дом” хората я спират по улиците
След представление в театъра я чакат за автограф. На снимка за интервю в столичен вестник тя е с шалче на точки. Две момичета, редовни посетителки на Военния театър, се появяват на едно от представленията със същите шалчета.
“Много са мили децата, които ме спират по улицита и ми казват, че ме обичат. Или пък ми подаряват разни неща. Няма по-голяма награда за един актьор. Не вярвам на колеги, които твърдят, че не искат да са популярни”, казва Янорова.
През ятото Стефка е на почивка в Поморие, където е пълно с руснаци. Един ден влиза в супермаркет. Две момичета подреждат витрина и тя чува как едното казва на другото: “Виж, виж тази рускиня колко много прилича на актрисата от “Стъклен дом”.
След този сериал актрисата веднага влезе в друг - “Революция Z”. Тя е госпожа Пешева, учителка по математика. И Янорова, която като ученичка никога не е обичала математиката, сега открива очарованието й и осъзнава лекомислието си тогава да не й обръща достатъчно внимание.
Последните (засега) участия на Стефка Янорова са във филмите “Буферна зона” (2014) на Георги Дюлгеров, където играе съпруга на главния герой Тодор Черкезов (Руси Чанев) и в “Омбре” (2014), в който е рускинята Надя с четири деца.
На 32-ия фестивал “Златна роза” през 2015 г. “Буферна зона” е отличен с наградата на Съюза на българските филмови дейци, а “Омбре” - с диплом за цялостно актьорско изпълнение.
Пенчо Ковачев
Коментари (0)
Вашият коментар