Британски специалисти твърдят, че промените в начина на хранене, настъпили през последните 50 години,
са причина за по-честите прояви на депресия и проблеми с паметта при хората в големите градове. Според учените най-вреден за психиката е недостигът на пресни хранителни продукти и нарасналата в пъти употреба на мазнини и бързи захари. През последните години хората ядат с 34% по-малко зеленчуци и с 2/3 по-малко риба.
Голяма част от храните в развитите общества се произвеждат в промишлени условия, независимо дали е животновъдство, растениевъдство или готови за консумация продукти. Намалелите минерални запаси на почвата увреждат качествата на посевите, растенията боледуват по-често и единственото им спасение са торовете и пестицидите. Системната им употреба поддържа ниски цени на произведените зърнени храни, плодове, зеленчуци и животински продукти. Това ги прави по-достъпни, но те вредят на здравето ни, тъй като ни осигуряват около 40% от необходимите хранителни вещества. Според производителите на биопродукти по-скъпата храна е по-вкусна, по-качествена и не уврежда околната среда. Въпросът дали скъпите биохрани са по-здравословни все още не е изяснен напълно от експертите.
Как избираме какво да ядем
Не е достатъчно само да знаем как да се храним правилно. Три са водещите характеристики на храната, която ще изберем - вкусът й, цената и възможността лесно и бързо да я приготвим за консумация.
Ежедневният избор на храна е сложен процес и зависи от много фактори.
Най-често водещ е гладът, но той се влияе от вкуса и хранителните ни навици, създадени в детството. Не са малко хората, които продължават да не опитват храни, които са мразели като малки.
Финансовите ни възможности също определят с какво да се храним. В условия на икономическа криза това е водещо, но при добра информация винаги може да се направи разумен избор.
Някои хора са с трайни хранителни стереотипи и всеки ден правят един и същи или с малки отклонения избор на храна, защото считат, че това им е достатъчно, а и ги улеснява.
Оказва се, че полът също оказва влияние при избора на храна. За мъжете водещи са вкусът и удобството на храната - лесна за консумиране, засищаща, осигуряваща им бърза енергия. Много често техен избор са пица, супа и паста. Жените подхождат към избора на храна, като обмислят здравословните й качества повече от мъжете. И въпреки това много често, когато се хранят извън дома си, те предпочитат лесни за консумация храни като бисквити, шоколад, сладолед, а в по-добрия случай избират салати.
Изборът на меню в обедната почивка зависи и от времето, с което разполагате, но и от хората, с които ще се храните. Понякога променяте избора си заради очакването на одобрение от тяхна страна, а друг път дори се лишавате от храна заради възникнали служебни обстоятелства.
Следете качеството и внимавайте за ГМО
При избора на храна цената е от значение, но по-важно е да контролираме какво точно ядем.
У нас не се спазва изискването за обозначаване на генно манипулираните продукти, предлагани в търговската мрежа. Според статистиката през 2005-2008 г. процентът на българските храни с превишено съдържание на ГМО спрямо внесените от чужбина е бил 30%, докато в 2009 г. делът им нараства до 64%. Оскъдна, а и често липсваща е информацията за контрола и санкциите на фирмите, които не спазват закона за качество и етикетиране на храните.
В супермаркетите храната често е застояла и не съдържа нужните хранителни вещества, но закупуването на храни от случаен производител също крие рискове за качеството им.
Всеки потребител трябва да се интересува откъде идва храната му и при какви условия е произведена. При добра заинтересованост може да се проследи веригата на производство и пътят на продуктите до магазина и да се избере сигурен доставчик на здравословна храна. Това може да бъде и малкият квартален магазин до дома ви.
Поддържането на здравословни хранителни навици винаги е свързано с осъзната необходимост от внимателен подбор на храната, която ежедневно закупуваме, консумираме навън или приготвяме в дома си. За доброто ни здраве и качество на живот е много важно и да намерим време да възобновим семейната традиция за съвместно сядане край масата за хранене, поне само на вечеря и по-често - в почивните дни.
наука
В редица проучвания е доказана връзката на депресията
с недостига на омега-3 ненаситени мастни киселини, осигуряващи правилното предаване на нервните импулси и нормалната работа на мозъка. При децата този дефицит се проявява с по-трудна адаптация и хиперактивност. Дори и при шизофренията се предполага неблагоприятно въздействие от ниското ниво на полиненаситени мастни киселини, доставяни с храната.
Коментари (0)
Вашият коментар